Дивертикули на тънкото черво без перфорация или абсцес МКБ K57.1

Дивертикулът представлява сляпо завършващо торбовидно образувание на тънкото черво, съобщаващо се с неговия просвет. Истинските дивертикули на тънкото черво без перфорация или абсцес са много редки, по-често се описват псевдодивертикули. Те се локализират в мезентериалната основа и често са множествени, много рядко са единични. Често не дават никакви оплаквания, протичат напълно безсимптомно и се откриват случайно при провеждане на образна диагностика по друг повод. Оплаквания има само ако дивертикулът е възпален, инфектиран или ако е налице пептична язва в стената на дивертикула.

Дивертикули на тънкото черво без перфорация и абсцес се описват при наличие на изменения в стената на тънкочревната лигавица, но при липса на развили се усложнения. Ранното предприемане на подходящи мерки за контрол на заболяването намалява риска от развитие на тежки усложнения.

Тънкочревни дивертикули без перфорация или абсцес: рискови фактори, симптоми

Етиологични причини за развитието на дивертикули на тънкото черво без перфорация или абсцес не са напълно изяснени, но се обсъжда действието на редица рискови фактори, които са многообразни и разностранни и могат да включват прием на храна, бедна на бластни вещества, вродена слабост на тънкочревната стена, предимно на гладката мускулатура и съединителната тъкан и нарушено синтезиране на колаген, остатъци от ембрионалния канал, свързани с лумена на тънките черва, придобита слабост на стената на тънките черва в резултат на травматични увреждания или патологичен процес в стената им, прекомерно повишение на интралуменното налягане при възпрепятстване на евакуирането на съдържимото, развитие на фиброзно-склеротичен процес в съседство, предполагаш издърпването на стената на тънкото черво.

Предполага се и влиянието на наследствената предиспозиция, някои вредни навици (например тютюнопушене), чест прием на нестероидни противовъзпалителни средства, опиоидни аналгетици, кортикостероиди и други, някои подлежащи заболявания и други.

Дивертикулите на тънкото черво могат да се класифицират като единични и множествени според броя им, вродени и придобити според етиологията им, торбовидни, вретеновидни, конусовидни и цилиндрични в зависимост от тяхната форма и истински и псевдодивертикули според особеностите в строежа им.

Тънкочревните дивертикули често протичат безсимптомно и пациентите не подозират за тяхното съществуване.

При определени обстоятелства, под въздействието на определени фактори е възможна поява на различни по вид и интензивност симптоми, като най-често се описват:

• болков синдром: болката в коремната област показва голяма вариабилност по отношение на характер, честота, интензитет и може да бъде тъпа и постоянна, но също и остра, режеща, пулсионна
• други стомашно-чревни прояви: при много от пациентите се съобщава за дискомфорт и повишена чувствителност в коремната област, подуване, усещане за ситост, тежест, при някои пациенти е възможно и наличие на гадене, рядко придружено с повръщане
• прояви, насочващи към развитие на усложнения: възможно е наличие на неясно кървене, хематемеза или мелена, което да доведе до анемия, фебрилитет, общо неразположение и други. Клинично възпалителният процес в дивертикула при стартиране развитието на усложнения трудно може да се ограничи от възпалителен процес в апендикса. За дивертикули се мисли най-вече при левостранни апендикуларни симптоми

Усложнения могат да настъпят при възпаление, инфектиране, дразнене от определени тригери, като сред най-честите усложнения са хеморагия, перфорация, абсцес, формиране на фистула, перитонит и други. Ранното диагностициране на тънкочревни дивертикули без перфорация и абсцес намалява риска от усложнения.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при дивертикули на тънките черва без перфорация и абсцес (без налични усложнения) изисква комплексен подход и се основава предимно на данните от образните диагностични методи, а с помощта на останалите изследвания може да се постигне изясняване на действието на някои вредни фактори, подпомогнали развитието и прогресията на болестта.

Обикновено за откриване на болестта е необходима обработка на информацията, получена от следните диагностични методики:

• клинико-лабораторни находки: подробният разпит на пациента може да хвърли яснота върху действието на различни рискови фактори (наследственост, непълноценно хранене, заседнал начин на живот, злоупотреба с лекарства и други) и дава информация относно давността, интензивността и тежестта на субективните прояви. Клиничният преглед показва различни находки при отделните пациенти, вариращи от липса на прояви и отклонения до наличие на широка палитра от находки. Лабораторната диагностика се назначава с цел изясняване на налични усложнения и увреждания, засягане на хемопоезата, коагулационния статус, наличие на отклонения в електролитния баланс, наличие на дефицит на определени субстанции и други. По преценка на лекуващия лекар може да се назначи и микробиологична диагностика, като с голямо значение е изолирането на клостридиум. Често се назначава и фекален тест за откриване на окултни кръвоизливи. При жени в детеродна възраст може да се наложи и провеждане на тест за бременност с цел изключване на подлежаща бременност
• образни и инструментални изследвания: образната диагностика има голямо информативно значение и на практика се използва за поставяне или потвърждаване на диагнозата, но също и за различаване на тънкочревните дивертикули от някои други заболявания по хода на интестиналния тракт. Най-често се стартира с рутинно ехографско изследване, последвано по преценка на лекуващия лекар от рентгенография (често с използване на контрастна материя, каквато е бариевата каша), ендоскопско изследване (сигмоидоскопия, колоноскопия), компютърна томография, а при нужда може да се назначи и ангиография, ядрено-магнитен резонанс и други. При признаци на усложнения е необходимо повишено внимание с използването на някои диагностични методи, тъй като е налице риск от допълнително влошаване състоянието на пациента и предизвикване на хеморагия

Диференциалната диагноза при тънкочревни дивертикули без усложнения включва синдром на раздразнено черво, улцерозен колит, както и редица болести на интестиналния тракт с възпалителна, инфекциозна, автоимунна или неопластична етиология.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с тънкочревни дивертикули без перфорация и абсцес се определя индивидуално в зависимост от техните оплаквания и диагностичните находки. Обикновено се назначава консервативно лечение, но при определени случаи е уместно и хирургично лечение за отстраняване на дивертикулите.

Терапията най-често включва комбинация от някои от следните лечебни методи и подходи:

• промени в храненето: лечебното хранене може да окаже благоприятен ефект, включително и за профилактика на заболяването, като промените в храненето се определят в зависимост от проявите. При липса на оплаквания се препоръчва диета, богата на фибри (хранителни влакнини), докато при наличие на прояви се препоръчва тяхното ограничаване. При силно изразени признаци на болестта може да се премине към течно-кашава храна, бедна на влакнини с цел осигуряване на достатъчно време на интестиналния тракт да се възстанови
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение е предимно симптоматично в зависимост от оплакванията при отделните пациенти. При изолиране на микробна флора се препоръчва назначаване на подходяща антибиотична терапия, съобразена с резултатите от антибиограмата. Симптоматично се прилагат подходящи ензими за подобряване на храносмилането, хранителни добавки, витамини, спазмолитици, обезболяващи (при нужда). При наличие на други подлежащи заболявания, изискващи медикаментозно лечение с аналгетици или кортикостероиди, се подбират подходящи препарати, които най-малко дразнят интестиналния тракт
• общи мероприятия: общите мерки включват адекватна физическа активност, поддържане на оптимално тегло, контрол и лечение на други подлежащи заболявания, редовни профилактични изследвания, редукция на стреса и други
• хирургично лечение: хирургично лечение се налага само при определени пациенти, при които са налице данни за риск от усложнения, налични вече усложнения, имунен дефицит, други подлежащи болести, излагащи ги на риск, както и по преценка на лекуващия лекар. Предприемат се при възможност минимално инвазивни манипулации за справяне с тънкочревните дивертикули на фона на подходяща антибиотична профилактика и течна диета

Профилактичните мерки са общи и включват прием на достатъчно фибри с храната, изкореняване на вредните навици, осигуряване на достатъчно движение и други.

Прогнозата при дивертикули на тънкото черво без перфорация и абсцес обикновено е благоприятна, особено при ранно назначаване на индивидуализиран терапевтичен подход.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain