Дивертикули на червата на неуточнена част, без перфорация и абсцес МКБ K57.9

Към дивертикулите на червата се включва и развитието на дивертикули на червата на неуточнена част, без перфорация и абсцес. При тази форма на болестта локализацията на огнището не може да бъде уточнена и липсват данни за развитие на усложнения.

Особености и клинична картина

Дивертикулите на червата се срещат често, но поради безсимптомното протичане остават недиагностицирани дълго време. Големината им е различна, като варира от половин сантиметър до четири сантиметра в диаметър.

Засягат в различна степен двата пола (счита се, че са малко по-чести сред представителите на мъжкия пол), като се описват различия в географското разпределение на заболяването.

За възникването на дивертикули на червата играят роля редица предразполагащи фактори, като например ембрионално образувани дефекти в мускулния слой, перпендикулярно разположение на кръвоносните съдове спрямо надлъжната ос на червото и други. Дивертикулите се явяват най-често в напреднала възраст под влияние на предизвикващите ги фактори, на първо място повишеното интрадуоденално налягане.

Като рискови фактори за тяхната поява се считат непълноценното хранене (недостатъчен ежедневен прием на фибри с храната), някои вредни навици като тютюнопушене, чест прием на нестероидни противовъзпалителни средства, продължителна терапия с кортикостероиди, хроничен запек, заседнал начин на живот, наднормено тегло и затлъстяване, някои подлежащи заболявания и други.

Голяма част от дивертикулите на червата протичат безсимптомно и представляват случайна находка при аутопсия или рентгеново изследване, проведено по друг повод. Когато се развият клинични симптоми, те зависят от броя, големината и разположението на дивертикулите и от наличието или липсата на възпалителен и/или инфекциозен процес.

Обикновено симптомите са неопределени, неспецифични. Наблюдават се подуване на корема, тъпа, непостоянна болка, гадене със или без повръщане, коремен дискомфорт, общо неразположение и други.

В отделни случаи може да има и кръвоизливи, които по-често са слаби, вътрешни и крият риск от анемичен синдром, а в много редки случаи са изразени и с външна изява, криейки опасност за живота на пациента. При по-големи по размери дивертикули може да се появи симптоматика на стеснение на лумена на червото с коликообразни болки и по-обилни повръщания.

С течение на времето рискът от развитие на различни по вид и тежест усложнения нараства, във връзка с което се препоръчва предприемане на необходимите действия при поява на симптоми на заболяването.

Поставяне на диагнозата

Неуточнените и неусложнени чревни дивертикули много често остават недиагностицирани, поради липса на симптоми и поради липса на характерни диагностични находки. В някои от случаите дивертикулната болест се открива по случайност, при провеждане на образна диагностика по друг повод.

Наличието на симптоми, макар и леки до умерени, неспецифични и нехарактерни, е причина за целенасочени действия за доказване на причината за проявите, тъй като с течение на времето и под въздействието на определени фактори е възможно развитие на различни по вид и тежест усложнения (кървене, абсцес, формиране на фистула, перфорация, перитонит, сепсис и други).

Прилагат се следните диагностични методи:

• анамнеза и физикални находки: подробният разпит на пациента може да изясни въздействието на определени хронични рискови фактори, като грешки в храненето, вредни навици, чест прием на някои лекарства, наличие на подлежащи заболявания и други. Посредством анамнезата може да се установи и приблизителната давност на проявите на състоянието. Физикалните находки показват голяма вариабилност от напълно липсващи такива до наличие на болков синдром с определена локализация, променена перисталтична активност, признаци на анемичен синдром и други
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания (оценка на електролитния баланс, хемопоезата, коагулационния статус и други), фекален тест (за установяване на окултни кръвоизливи, наличие на бактериална флора), уринен анализ (за оценка на функцията на отделителната система). При нужда могат да се назначат и други, задълбочени изследвания с цел потвърждаване на диагнозата и различаване от други, протичащи сходно заболявания
• образна диагностика: с най-високо информативно значение са данните, получени от образните методи на изследване, като най-често се прилагат ултразвуково изследване (ехография на коремни органи), ендоскопия, рентгенография с контраст, по преценка може да се назначи и компютърна томография. При съмнения за налични усложнения е необходима внимателна преценка при избора на образен диагностичен метод (съществува риск от допълнителни увреждания при изследването)

Диференциалната диагноза във връзка с нехарактерното протичане е изключително широка и включва автоимунни, инфекциозни, неопластични заболявания по хода на интестиналния тракт.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с неусложнена и неуточнена дивертикулна болест, се определя строго индивидуално в зависимост от наличието на проявите на болестта, общото състояние на пациента, развили се усложнения и други.

При липса на прояви на болестта (при случайно откриване на дивертикулите) обикновено се препоръчва наблюдение и промени в храненето с цел профилактика на развитие на възпалителни изменения. Специфично лечение не се прилага. При симптомните форми на болестта се предприема комплексен консервативен подход, включващ промени в храненето, медикаментозно лечение и общи мероприятия.

При данни за усложнения или риск от възникването им може да се обсъди минимално инвазивна хирургична интервенция.

Най-общо при неусложнените дивертикули се препоръчва:

• подходяща диета: пълноценното хранене с внос на достатъчно фибри (между 20 и 30 грама дневно), витамини и минерали, антиоксиданти се явява едновременно част от лечението на болестта и ефективна профилактика срещу развитието на усложнения. При нужда може да се включат хранителни добавки, съдържащи фибри, витамини, пробиотици и други по преценка на лекуващия лекар
• лекарствена терапия: медикаментозно лечение се назначава при симптомните форми за подобряване комфорта на пациентите. Изолирането на микробна флора и съответно инфекциозна етиология на заболяването изисква провеждане на адекватна антибиотична терапия. В зависимост от оплакванията на болните може да се назначи лечение с подходящи аналгетици, спазмолитици, ензими за подобряване на храносмилането и други
• общи мерки: общите мерки включват редуциране на вредните навици (отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол), осигуряване на достатъчно двигателна активност (заседналият начин на живот предразполага към поява на болестта), поддържане на оптимално тегло, контрол и лечение при известни подлежащи заболявания, редовни профилактични изследвания

Профилактичните мерки при неусложнена дивертикулна болест са общи, неспецифични и се припокриват с мерките за лечение на безсимптомните форми (хранене, движение, проследяване).

Прогнозата при дивертикули на червата на неуточнена част, без перфорация и абсцес, обикновено е напълно благоприятна при голям процент от пациентите.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain