Дивертикули на тънкото и на дебелото черво без перфорация или абсцес МКБ K57.5

Към дивертикули на червата се включва и развитието на дивертикули на тънкото и на дебелото черво без перфорация или абсцес. Както и самото наименование на болестта подсказва дивертикулите на тънкото и дебелото черво без перфорация или абсцес представляват пролабиране на мукозата и субмукозата на тънкото и дебелото черво през съдовете на мускулния слой на червото, без развитие на усложнения.

Състоянието често протича безсимптомно или с нехарактерни прояви, но крие риск от развитие на различни по тежест усложнения.

Особености и характерни симптоми

Дивертикулите в зависимост от своя произход могат да бъдат вродени или придобити, в зависимост от броя биват единични или множествени, а според своята форма се подразделят на торбовидни, цилиндрични, конусовидни или вретеновидни.

Точните етиологични причини за появата и прогресията на болестта не са напълно изяснени, но се предполага вредното въздействие на някои рискови фактори. Такива например са бедната на фибри храна (ограничен внос на пълнозърнести и бобови култури, плодове и зеленчуци), някои вредни навици (например тютюнопушене), чест прием на някои лекарства (кортикостероиди, опиоидни аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства), наднормено тегло и други. Известна роля играе и генетичната предиспозиция и наличието на някои други подлежащи заболявания.

Клинично дивертикулите на тънкото и дебелото черво без перфорация или абсцес се изявяват под няколко форми, а именно безсимптомна форма, с болки и остър дивертикулит (възпаление на дивертикула).

При безсимптомната форма дивертикулите се откриват случайно, по повод на други изследвания на тънките черва или колона.

При болковата форма, болните се оплакват от болки по хода на засегнатото черво, често има запек, но липсват общи симптоми, характерни за възпаление (температура, левкоцитоза, ускорено СУЕ). Най-характерна е болката в коремната област, която има различен характер, особености и интензивност. Редуване на запек с диария също е възможно при някои от пациентите. При наличие на слаба, но хронична хеморагия е възможно развитие на анемичен синдром с характерните за него клинични и лабораторни находки.

Остър дивертикулит настъпва вследствие на задръжка на чревно съдържимо. Болката е силна и клиничната картина се оприличава на апендицит. При остър дивертикулит често са налице и общи симптоми, като повишение на телесната температура, втрисане, слабост, неразположение и други.

Ранното изясняване на причините, довели до съответните клинични прояви и потвърждаването на подлежаща дивертикулна болест, дава възможност за ранна терапия и минимизиране риска от сериозни усложнения.

Поставяне на диагнозата

При липса на оплаквания диагнозата често се поставя случайно, при провеждане на образни изследвания по друг повод.

При наличието на прояви, често неспецифични, за изясняване на техния произход са необходими обстойни, подробни, целенасочени изследвания, чрез които от една страна да се докаже заболяването, да се потвърди, но и да се различи от други, идентично протичащи болестни процеси в интестиналния тракт. При възможност се препоръчва задълбочен анализ за изясняване рисковите фактори, провокирали заболяването с цел създаване на ефективен профилактичен план.

Обикновено за доказване на дивертикулна болест се използват данните, получени от следните два основни диагностични подхода:

• клинико-лабораторни находки: подробната анамнеза може да разкрие въздействието на някои рискови фактори (прием на лекарства, грешки в диетата, вредни навици), но като цяло има слабо информативно значение. Находките от физикалния преглед също не са особено информативни, тъй като могат да са изключително оскъдни или представени от голяма палитра изменения, които невинаги отговарят на тежестта на болестния процес. Лабораторната диагностика включва подробни кръвни изследвания за изясняване на налични отклонения в хемопоезата, електролитния баланс, засягане функционалната активност на черния дроб или бъбреците, както и фекален тест за доказване на окултни кръвоизливи и уринен анализ за изключване на патологичен процес, локализиран в отделителната система. При съмнения за инфекциозна етиология е уместно назначаването на микробиологични изследвания (особено често се изолира клостридиум)
• находки от образните изследвания: образните методи на изследване имат голямо информативно и диагностично значение и практически потвърждават диагнозата. Често се стартира с рутинно ултразвуково изследване на коремните органи, последвано по преценка на лекуващия лекар от рентгенография (с прием на бариева каша като контрастна материя), ендоскопско изследване, компютърна томография, ангиография и други. При най-малки съмнения за наличие на усложнения е необходимо повишено внимание (най-добре използване на други методи) при използването на рентгенографията и ендоскопията във връзка с риска от допълнителни увреждания

Диференциалната диагноза при дивертикули на тънкото и на дебелото черво включва редица болести, локализирани в тази област от храносмилателната система с автоимунна, инфекциозна или неопластична етиология.

Лечение на заболяването

Терапевтичният подход при пациентите с дивертикулна болест, независимо от локализацията на дивертикулите, се определя строго индивидуално в зависимост от наличието на прояви на заболяването, тежестта на уврежданията, наличието на развили се усложнения, както и редица индивидуални особености от страна на пациента (възраст, придружаващи заболявания, приемани медикаменти, алергии и други).

Обикновено, при липса на усложнения, се предпочита консервативният подход, при който акцентът на лечението е върху промените в храненето и при нужда прием на лекарства, но при някои пациенти (главно при данни за усложнения или риск от развитие на такива) се назначава подходящо хирургично лечение.

Най-общо лечението при тази форма на дивертикулна болест включва комбинация от някои от следните терапевтични методи и средства:

• подходящ хранителен режим: промените в храненето са в основата на ефективното лечение и профилактика на заболяването. При липса на оплаквания се препоръчва повишаване вноса на фибри с храната (между 20 и 30 грама дневно) с прием на достатъчно витамини, минерали, антиоксиданти. При поява на оплаквания и обостряне на заболяването се препоръчва диета, бедна на фибри и преминаване към течно-кашава храна до стабилизиране на състоянието
• медикаментозна терапия: лекарствената терапия се определя строго индивидуално в зависимост от оплакванията на пациента. При данни за инфекциозен процес се назначава подходящо антибиотично лечение. При наличие на прояви на заболяването могат да се назначат съответните симптоматични средства (обезболяващи, ензими за подобряване на храносмилането, препарати за подобряване на дефекацията и други). По преценка на лекуващия лекар могат да се включат и подходящи хранителни добавки (фибри, антиоксиданти, витамини, пробиотици)
• лайфстайл лечение: препоръчва се ограничаване на вредните навици, повишаване на физическата активност, поддържане на оптимално тегло, контрол и лечение на други подлежащи заболявания
• оперативна намеса: в някои случаи се налага хирургично лечение във връзка с риск от развитие на усложнения, като оперативната намеса се определя индивидуално и обикновено включва различни техники за възстановяване на функционалната активност на интестиналния тракт

Профилактичните мерки са общи и включват пълноценно хранене, регулярна двигателна активност, поддържане на нормално тегло, редовни профилактични прегледи и своевременна консултация с лекуващия лекар при поява на симптоми.

Прогнозата при дивертикули на тънкото и на дебелото черво без перфорация и абсцес се определя индивидуално при всеки пациент, като обикновено е благоприятна.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain