Бясно дърво, Вълча ягода, Вълча жила

Бясно дърво, Вълча ягода, Вълча жила (Daphne mezereum) представлява малко дърво, цъфтящо в розово-лилави, ароматни малки цветчета, принадлежащо към семейство Thymelaeaceae (Тимелееви). Растението е медоносно. В исторически план кората му е била използвана за производство на лекарства. В днешно време рядко се употребява в медицината поради сериозни опасения за безопасността му на употреба и защото е защитен растителен вид.

Устройство на бясно дърво

Изображение: No machine-readable author provided. Sten assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Вълчата ягода достига височина до 1,5 метра. Има сива кора, тесни, дълги и тъмно зелени листа. Листната маса е разположена под формата на спирала по стъблата, като листата са с размери 3-8 см дължина и 1-2 см широчина. Цветовете й носят различни нюанси на лилаво-розовото, ароматни са и цъфтят през април и началото на май месец. На тяхно място се образуват червени, сочни, с овална форма плодове. Имат големина 7-12 мм в диаметър.

Разпространение на бясно дърво

Билката се среща в Европа и Западна Азия, на север до Северна Скандинавия и Русия. Расте в широколистни и иглолистни гори, на влажни, сенчести и каменисти места. Консумацията на плодовете й от птици допринася за масовото разпространение на вида във Великобритания. Там бива култивиран като декоративно растение.

Използваема част на бясно дърво

Използва се кората на растението, изсушена на слънце. Бясното дърво се прилага в медицината и хомеопатията. Всички части на дървото са отровни, особено плодовете. Понякога се отглежда като декоративен вид.

Химичен състав на бясно дърво

От билката са изолирани следните вещества: мезереин (силно отровен), дафнетоксин, етерично масло; отровна смола; гликозиди. Неговите токсични съединения са изследвани за техните антилевкемични ефекти.

Лечебни свойства и приложение на бясно дърво

Бясното дърво се е използвало в миналото за лечение на ревматизъм и лениви язви по тялото, но поради токсичния си характер вече не се счита за безопасно за употреба. Кората му се е прилагала под формата на мехлем за предизвикване на секрет при посочените язви. Този мехлем оказва и благоприятен ефект върху ревматични стави. Прилага се директно върху ставите, за да облекчи болката и да увеличи кръвообращението. Действа загряващо при болки в мускулите. Плодовете понякога са били използвани като слабително средство.

Кората не се приема вътрешно, а приложена външно трябва да се ползва внимателно, защото може да раздразни прекалено увреденото място. Въпреки това е известен прием на бясно дърво през устата с цел облекчаване на главоболие и зъбобол.

От растението се прави хомеопатично лекарство, което се използва при лечение на различни кожни оплаквания и възпаления.

Билката предизвиква хрема и блефароконюнктивит при попадане на прах от нея в носа или очите. Дразни кожата, като понякога предизвиква зачервяване и оток с мехури.

Свойства на бясно дърво

• антиревматично;
• антисеборейно;
• противораково;
• диуретично;
• повръщателно.

Състояния и заболявания, при които се прилага бясно дърво

• подагра;
• дископатия;
• ставен ревматизъм;
• ишиас;
• главоболие;
• зъбобол;
• при болка в ставите;
• с цел увеличаване циркулацията на кръвта в кожата.

Спиртно-воден екстракт от Daphne mezereum е широко използван в народната медицина за лечение на рак. Показва антилевкемична активност срещу P-388 лимфоцитна левкемия при мишки. Систематичното фракциониране на екстракта е довело до изолиране и характеризиране на мезереина като основен антилевкемичен компонент.

Начин на употреба на бясно дърво

• мехлем - смесват се 4 части кора, 10 части свинска мас и 1 част восък. Всичко това се сварява и след като изстине се прилага локално.

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Влажното нанасяне на прясна кора върху кожата ще причини зачервяване и мехури от двадесет и четири до четиридесет и осем часа. Може да се омекоти в горещ оцет и вода и да се приложи като компрес, като се подновява на всеки дванадесет часа. Кората се използва и при ухапвания от змии.

Твърди се, че лека инфузия от билката помага при воднянка, но ако е твърде силна, може да причини повръщане и кървави изпражнения.

Кората и препаратите от кората се използват в официалната медицина в Русия, почти изключително за външно приложение като кожни дразнители и везиканти. Сушените плодове понякога са били използвани като очистително средство.

В Германия тинктура от горски плодове се използва локално при невралгия.

Токсичност на бясно дърво

Видът е много токсичен поради съединенията си мезереин и дафнин, присъстващи особено в плодовете и клонките му. Работа със свежи клонки може да причини обриви и екзема при чувствителни хора. Въпреки това, понякога се отглежда като декоративно растение заради атрактивните си цветя. Местната дива версия става защитен вид в Обединеното кралство през 1975 г. съгласно Закона за опазване на дивите същества и дивите растения.

Растителните сокове също причиняват раздразнения на кожата. Някога са били използвани в козметиката за придобиване на руменина на бузите, докато не е открито, че розовите бузи в резултат на нанасяне на сок върху кожата са индикатори за увреждане на кръвоносните съдове.

• симптоми на отравяне с бясно дърво

Поглъщането на части от растението води в рамките на няколко часа до силно дразнене и усещане за парене в устата, с подуване на устните и лицето, повишено слюноотделяне, дрезгав глас и затруднено преглъщане, задух. Тези симптоми скоро са последвани от силна коремна болка, главоболие, изтръпване, гадене и кървава диария, кръв в урината, повишен сърдечен ритъм, мускулни потрепвания, неврологични и психически симптоми: халюцинации, периоди на пълна дезориентация и много тежки двигателни разстройства, редуващи се с периоди на пълна яснота, с тетаноиден страх; на по-късен етап поява на признаци на менингит и накрая генерализирани конвулсии, летален изход. Всички тези признаци на интоксикация са особено изразени при деца.

Контактът с кожата може да причини зачервено, болезнено подуване, мехури и трайно увреждане (некроза). Контактът с очите може да причини силно подуване и дразнене.

Други употреби на бясно дърво

От листата, плодовете и кората на растението се получава жълто до зеленикаво-кафяво багрило. Семената съдържат до 31% тлъсто масло, което също се употребява като багрило.

Плодовете са привлекателни за птиците, консумирайки ги без да им причиняват вредни последици.

Внимание!

Не използвайте бясно дърво при бременност и кърмене.

Заглавно изображение: Hélène Rival, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons