Лечение с хлороквин

Маларията представлява сериозно заболяване, предизвикващо различни по тежест симптоми, протичащо фатално при липса на лечение.

Болестта показва ендемичен характер на разпространение (среща се в определени райони на Африка, някои части на Америка и Азия), като заразяването се осъществява най-често трансмисивно (при кръвосмучене на заразен комар чрез неговата слюнка в кръвта на потенциалната му жертва попадат патогенните агенти).

Освен чрез ухапване от заразени комари заразяване е възможно и при хемотрансфузия (преливане на заразена кръв), трансплацентарно (от заразената майка агентите преминават през плацентарната бариера и засягат и плода), както и посредством употреба на контаминирани медицински инструменти и пособия, в редки случаи и при трансплантация на органи и тъкани.

Заболяването протича с характерни прояви (висока температура, анемия, увеличение на черния дроб и слезката), като може да доведе до сериозни, животозастрашаващи усложнения. По тази причина изключително важно е преди заминаването към определен, известен като ендемичен район, провеждане на подходяща химиопрофилактика.

Лечение с хлороквин се прилага при съмнения за малария, при доказана малария или за профилактика преди пътуване, посещение или пребиваване в ендемична географска област.

Какво представлява хлороквин?

Хлороквин принадлежи към голямата група на лекарствата, известни като антималарици (препарати, прилагани за лечение и/или профилактика при малария) и по същество представлява 4-аминоквинолон.

Открит е през 1934 година от Hans Andersag, като малко след това е въведен официално в клиничната практика и се счита за едно от основните лекарства съгласно Световната Здравна Организация (СЗО).

Прилага се перорално, под формата на таблетки, като дозовият режим и честотата на прием се определят от потребностите на пациента.

Така например за целите на химиопрофилактиката срещу малария (при посещение или пребиваване в ендемичен за малария регион) се препоръчва прием веднъж седмично (например всеки понеделник сутрин), като се започва две седмици преди заминаването, приема се по време на престоя и между 4 и 8 седмици след завръщането. Обичайната доза, използвана за профилактика на малария, е 500 милиграма.

Възможно е назначаване на различен режим от вашия лекар, като особеностите в терапевтичния план се определят въз основа на редица фактори (регион на посещение, вид на малария, разпространена там, чувствителност на маларийните плазмодии към хловоквин, продължителност на престоя и други).

При лечение на малария се препоръчва прием на по-висока доза в сравнение с тази, използвана за профилактика, като приемът е ежедневен (не ежеседмичен).

За лечение при малария дозата варира, като обичайно е в рамките на хиляда милиграма първоначално, последвани от 500 милиграма след шест часа, след което терапията продължава в дози от 500 милиграма дневно през следващите няколко дни.

Обикновено за лечение на малария се използват стандартни, установени комбинации, като ежегодно здравните организации осъвременяват схемите (вид на лекарствата, използвани дози, комбинации помежду им и други), като целта е намаляване на риска от развитие на лекарствена резистентност и постигане на оптимални резултати от терапията.

При деца дозата се съобразява също и с теглото на детето, както и наличните индивидуални особености (наличие на свръхчувствителност, подлежащи заболявания, прекарани в миналото инфекции и други).

Винаги приемайте лекарството съгласно препоръките на вашия лекар и не предприемайте самоцелна промяна в лечебния курс. Приемът на по-високи от препоръчаните от вашия лекар дози крие риск от изява на нежелани ефекти и токсични реакции, докато приемът на по-ниски дози или по-кратък курс на лечение крие риск от заразяване с малария или влошаване на общото състояние.

Добрата ефективност на хлороквин се корени в неговите основни ефекти, които включват антипротозоен (антималариен), противовъзпалителен, хемосенсибилизиращ и лъчесенсибилизиращ. Въпреки че точният механизъм на действие на лекарственото средство не е напълно изяснен, хлороквин води до потискане на паразитния ензим хем полимераза, който от своя страна задвижва реакция, водеща до натрупване в маларийния плазмодий на токсични субстанции и неговата смърт.

При кои заболявания се прилага лечение с хлороквин?

Поради своите добри антималарийни, противовъзпалителни, хемосенсибилизиращи и радиосенсибилизиращи свойства хлороквин намира приложение не само като основно средство за профилактика и лечение при различните форми на малария, но също и при широка гама автоимунни заболявания с различна локализация.

Най-добре проучена е употребата му в борбата с малария, като се назначава при наличие на чувствителност на маларийните плазмодии към него.

В много страни различните щамове, особено Plasmodium falciparum, показват негативна тенденция към развитие на лекарствена резистентност. В тези случаи употребата на хлороквин не се увенчава с търсения и така желан успех и лечението (както и профилактиката) изисква алтернативни средства и употреба на други антималарици или антибиотици (например доксициклин също намира приложение за лечение и профилактика на протозойното заболяване).

В определени ситуации агентът се прилага и за лечение на различните форми на амебиаза, главно при екстраинтестинално засягане (например при ангажиране на черния дроб, белия дроб и други локализации извън чревния тракт).

Поради способността си да потиска имунната система и относително добре проявената противовъзпалителна активност хлороквин намира приложение и в комплексното лечение на някои автоимунни заболявания.

Обикновено се прилага в комбинация с други лекарствени средства или медицински манипулации, като се препоръчва индивидуализиране на терапията при всеки отделен пациент за постигане на оптимални резултати.

Най-общо едни от основните показания за приложение на хлороквин включват:

• Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum
• Малария, предизвикана от Plasmodium vivax
• Малария, предизвикана от Plasmodium malariae
• Други видове паразитологично потвърдена малария
• Малария, неуточнена
• Амебиаза
• Фасциолоза
• Серопозитивен ревматоиден артрит
• Юношески ревматоиден артрит
• Лупус еритематодес
• Пемфигус
• Порфирия кутанеа тарда
• Саркоидоза
• Лихен планус
• Линеарна склеродермия
• Полимиозит

Приложението на хлороквин, независимо дали се касае за профилактика или лечение на малария или в комплексната терапия при автоимунни заболявания, се контролира от лекуващия лекар.

Дневната доза, честота на прием и продължителност на лечебния курс се определят от лекаря, като всяка промяна в лечебния план се консултира предварително с него.

Самоцелната промяна в лечението крие съществени рискове за здравословното състояние на пациента и е абсолютно противопоказана. При прием на по-високи дози или за по-продължителен период са възможни нежелани ефекти и токсични прояви, а самоцелното прекратяване на лечението крие риск от обостряне на болестта, заразяване с малария и влошаване на цялостното състояние.

Какви рискове, нежелани ефекти и противопоказания крие лечението с хлороквин?

Неправомерната употреба на хлороквин (прием в по-високи дози, прием с други лекарства, прием при определени подлежащи увреждания и други) крие своите рискове, поради което пред започване на лечението е необходим подробен разпит и преглед на пациента, при необходимост провеждане и на съответните изследвания.

Препоръчва се разясняване на пациента за възможните нежелани ефекти от употребата на хлороквин, като целта е при наличие на сериозна реакция последният да уведоми своевременно своя лекуващ лекар за предприемане на необходимите мерки.

Към възможните нежелани ефекти, описвани при лечение с хлороквин, се включват:

• стомашен дискомфорт, гадене (наблюдава се по-често при прием на хлороквин на гладно)
• прояви, дължащи се на намаляване на кръвната захар, като например главоболие, световъртеж, замайване, слабост, сънливост
• прояви, дължащи се на увреждане на черния дроб, като например потъмняване на урината, изсветляване на фекалните маси, пожълтяване на кожата, склерите и лигавиците, липса на апетит, стомашен дискомфорт
• зрителни нарушения
• промени в настроението
• халюцинации, гърчове
• фотосенсибилизация (повишена чувствителност на кожата към ултравиолетовите лъчи, което налага използване на подходящи слънцезащитни продукти)
• нарушения на слуха, шум в ушите
• токсична епидермална некролиза (синдром на Stevens-Johnson)
• ускорен пулс, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност, удължаване на QT-интервала
• алергични прояви (задух, обриви, сърбеж, зачервяване, повишение на температурата, подуване на езика, устните, лицето и други)

По време на терапията не се препоръчва шофиране, работа с машини и дейности, изискващи прецизност и контрол, тъй като препаратът често води до световъртеж, сънливост и обърканост.

Повишен риск от нежелани ефекти е налице при възрастни пациенти, при наличие на тежки подлежащи увреждания, както и при прием на други медикаменти.

Задължително уведомете вашия лекар при наличието на известна алергия (към хлороквин, хидроксихлороквин или други лекарства), наличие на зрителни нарушения, бъбречни или чернодробни увреждания, заболявания на сърдечно-съдовата система, дефицит на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, псориазис, при честа злоупотреба със спиртни напитки, употреба на наркотични вещества.

Повишен риск от нежелани прояви и взаимодействия е налице при едновременна употреба с определени препарати, като например антиациди, циметидин, ампицилин, мефлокин, циклоспорин, тамоксифен, диуретици, амиодарон, МАО-инхибитори, изониазид и други.

При необходимост от едновременно лечение с тези агенти се препоръчва осигуряване на достатъчно голям интервал (средно четири часа) между приема на хлороквин и другите агенти.

По време на бременност употребата на хлороквин се назначава при необходимост с повишено внимание, като предварително се обсъждат възможните рискове и ползи (обикновено рисковете от заразяване с малария и последващите усложнения са многократно по-сериозни в сравнение с риска от приема на хлороквин през бременността).

При провеждане на химиопрофилактика или лечение с хлороквин се препоръчва проследяване състоянието на пациента и своевременно преустановяване на терапията при данни за сериозни нежелани ефекти или липса на желания ефект от терапията.