Фасциолоза МКБ B66.3

Хелминтозата фасциолоза, представлява инвазия, предизвикана от паразитите Fasciola, клас Trematoda, тип Plathelminthes:

• Fasciola hepatica

• Fasciola gigantica

• Fasciola indica

Представляват хермафродитни ендопаразити, с характерна форма, подобна на листо. Размерите им варират, но рядко надвишават 6 см.

Имат характерно устройство, като тялото им е покрито с малки шипове и кукички, чрез които се прикрепят.

Отделените в жлъчните пътища яйца, преминавайки през тънкото черво, се изхвърлят във външната среда с фекалиите.

Попаднали във водна среда, след период от около десет дни се излюпват ларви, които са подвижни.

При намиране на подходящ междинен гостоприемник (сладководни охлюви Galba trunculata), преминават през следващата фаза на развитие, а именно церкарии.

Церкариите, които представляват инвазивна форма на трематода, напускат охлюва и могат да бъдат открити по тревните площи.

При поглъщането им от крайните гостоприемници, в интестиналния тракт на макроорганизма се формират ларви.

Ларвите, след миграция до жлъчните пътища и след период от около четири месеца, се превръщат в полово зрели форми и започват отделянето на яйца.

Крайни гостоприемници са тревопасните животни, предимно овцете.

Хората са случайни крайни гостоприемници и се заразяват по фекално-орален механизъм, при консумация на заразена вода или храна.

Заболяването е повсеместно разпространено, като особено висока е честотата му в районите с интензивно отглеждане на овце и едър рогат добитък.

F. gigantica причинява епидемии в тропическите области на Южна и Югоизточна Азия, Африка.

Заболяването засяга малко по-често мъжкия пол, поради фактори, свързани с професионални, хранителни или развлекателни експозиции.

Не се наблюдават съществени различия в честотата по отношение на отделните възрастови групи.

При по-малко от една пета от заразените пациенти се наблюдават клинични прояви, повечето пациенти са безсимптомни.

Клиничното протичане може да бъде разделено на четири етапа:

• Инкубационен период: от поглъщане на причинителя, до изявата на първите симптоми. Варира от няколко дни до няколко месеца

• Остра фаза: периодът на миграция на паразита от перитонеалната кухина до черния дроб и жлъчните пътища, като продължителността му е в рамките на два до четири месеца. Наблюдават се локализирани или генерализирани алергични и токсични реакции, като фебрилитет, болка в корема, хепатомегалия, загуба на апетит, метеоризъм, гадене и повръщане, задух, уртикария.

• Латентна фаза: тава е периодът на съзряването на паразита, който е безсимптомен и може да продължи различно дълго време. Обикновено се наблюдава леко изразена еозинофилия.

• Хронична фаза: наблюдава се възпаление, хиперплазия и удебеляване на жлъчните пътища и жлъчния мехур, което често води до обструкция. Симптоматиката включва гадене, непоносимост към мазна храна, жлъчни колики, обструктивна жълтеница, сърбеж, образуване на камъни в жлъчния мехур.

При миграция на паразитите извън хепатобилиарната система, е възможно засягане на панкреаса, белите дробове, миокарда, скелетните мускули.

При нелекувани или неправилно третирани пациенти е възможно развитие на редица усложнения:

• асцит
• абсцес на черния дроб
• гноен халангит
• холелитиаза
• механичен иктер

Диференциалната диагноза е широка и включва множество паразитни, бактериални и вирусни заболявания.

За поставяне на диагнозата е необходимо провеждането на физикален преглед, лабораторни, паразитологични и образни изследвания. Епидемиологичната анамнеза е от изключително важно значение.

Лабораторно може да се установи еозинофилия, левкоцитоза, повишена скорост на утаяване на еритроцитите, повишени нива на имуноглобулините, особено G и Е.

Изследването на чернодробната функция може да покаже повишени нива на чернодробните ензими, повишена алкална фосфатаза и билирубин.

Диагнозата се потвърждава след откриване на яйца на паразита във фекалиите, като се използват различни техники. Често се прилагат имунодиагностични и антигенни тестове.

При необходимост се извършват образни изследвания, предимно ехография и компютърна томография. Ендоскопия с биопсия е с особено висока информативно значение.

Лечението при пациенти с фасциолоза е предимно медикаментозно с антихелминтни средства.

Обикновено се прилага празиквантел в определена схема и дозов режим. Прилагат се и симптоматични средства, под формата на антихистамини, аналгетици, спазмолитици, поливитаминни препарати.