Други трематодози МКБ B66

Хелминтозите са широко разпространени заболявания, които се причиняват от червеи.

Рубриката други трематодози включва паразитози, дължащи се на инвазия с червеи смукалници, клас Trematoda.

Инвазията, предизвикана от Opisthorchis felineus и Opisthorchis viverrini, се нарича описторхоза.

Причинителите имат характерни морфологични особености и увреждат предимно хепатобилиарната система.

Полово зрелите представители се развиват в жлъчната система на човека и някои месоядни животни.

Заразяването става при консумация на сурова или недостатъчно термично обработена риба.

Инкубационният период е приблизително един месец, като заболяването преминава през три фази, а именно латентна, остра и хронична.

Острата фаза се асоциира с фебрилитет, общо неразположение, миалгии, артралгии, обрив, сърбеж, диспептични нарушения, хепатомегалия, жълтеница.

Хроничната фаза протича под формата на гастродуоденопатия и хронично възпаление на жлъчните пътища.

Инвазия, в резултат от Clonorchis sinensis, наричан още китайски чернодробен плосък червей, се нарича клонорхоза.

Заболяването е ендемично в Япония, Тайван, Китай.

Причинителят е хермафродитен трематод, чийто крайни гостоприемници са хората и някои други бозайници, а междинни гостоприемници са различни видове охлюви и сладководни риби.

Човек се заразява при консумация на заразена риба.

Основните клинични признаци на това заболяване са нарушения на функцията на хепатобилиарната система, тъй като води до възпаление и епителна хиперплазия на лигавицата на жлъчните пътища и жлъчния мехур.

Този тип паразитоза се асоциира с повишен риск от развитие на холангиокарцином.

Инвазията, предизвикана от Dicrocoelium dendriticum, се нарича дикроцелиоза.

Ланцетовидният хелминт има характерни особености в протичането на жизнения цикъл, като междинни гостоприемница са множество видове охлюви, допълнителни гостоприемници са мравките, а крайни гостоприемници са предимно домашните тревопасни животни, също и хората.

Заразяването се осъществява при поглъщане на мравки, попаднали върху хранителните продукти.

Паразитите са слабо патогенни и обикновено заболяването протича безсимптомно.

При интензивна инвазия след инкубационен период от два месеца е възможно развитие на жълтеница, жлъчни колики, асцит, хепатомегалия, гадене и повръщане.

Трематодозата фасциолоза е инвазия, предизвикана от Fasciola hepatica, Fasciola gigantica или Fasciola indica.

Теза хермафродитни ендопаразити се характеризират със специфични особености в своя морфологичен строеж и в протичането на жизнения си цикъл.

Заболяването е широко разпространено и засяга предимно едрия рогат добитък.

Човек се заразява случайно при консумация на контаминирана вода или хранителни продукти.

Заболяването преминава през четири стадия, включващи инкубационен период, остра фаза, латентна фаза и хронична фаза.

Характерни за острата фаза са алергичните и токсични прояви, докато при хроничната фаза превалират обструктивните нарушения на билиарната система, възпаление и хиперплазия на жлъчните пътища и мехур.

Често наблюдавани усложнения, в резултат от тежко протичане на тази паразитоза, са холелитиазата, асцитът, механичният иктер и гнойният холангит.

Белодробната дистоматоза, която представлява инвазия, предизвикана от различни видове Paradonimus, се нарича парагонимиоза.

Характерно за нея е рецидивиращото хронично протичане и ендемичност в много райони на Азия, Америка и Африка.

Човек се заразява при консумация на пресноводни раци, като инкубационният период варира от два до 18 месеца.

Наблюдават се различни форми на протичане на заболяването, а именно остра абдоминална, остра плевробелодробна, хронична белодробна и усложнена белодробна.

Често наблюдавани клинични признаци са кашлицата, придружена от кръвохрак, плевралните изливи, болка при вдишване.

Екстрапулмоналните локализации включват ангажиране на централната нервна система, бъбреците, слезката, черния дроб, мезентериалните лимфни възли.

Чревната дистомиоза, предизвикана от инвазия с Fasciolopsis buski се нарича фасциолопсиаза.

Механизмът на предаване на паразитозата е фекално-орален, като пътищата предаване са воден и хранителен.

Паразитът уврежда лигавицата на стомашно-чревния тракт по механичен, травматичен и токсичен механизъм.

Симптоматиката включва развитие на диспептични нарушения, анемия, адинамия, метеоризъм, диария.

При нелекувани пациенти се развиват асцит, отоци по долните крайници, обтурационен илеус, абсцеси по червата.

Инвазии, предизвикани от други хелминти, са ехиностомиозата, хетерофиозата, метагониомиозата, нанофиетозата и уотсониозата.

Причинителите са хермафродитни ендопаразити, които имат сходен жизнен цикъл, като развитието им преминава през два различни междинни гостоприемника.

Човек се заразява при консумация на заразена риба. Те са слабо патогенни и рядко водят до развитие на сериозни клинични прояви.

Обикновено протичането е безсимптомно или с леко проявени признаци, като общо неразположение, главоболие, диспептични нарушения.

При инвазия с хелминти, неуточнена, е налице паразитоза с неустановен етиологичен причинител.

Заболяването обикновено протича нехарактерно, с общо неразположение, болка в корема, гадене и повръщане, диариен синдром.

Най-често се засяга храносмилателната система, особено хепатобилиарната система и червата.

При хематогенно разпространение на яйцата на паразита е възможно засягане на множество други органи и системи.

Диагнозата при пациенти с други трематодози се базира на информацията, получена при разпита на болния, физикалния преглед, лабораторните, паразитологични и образни изследвания.

Епидемиологичната анамнеза значително улеснява поставянето на диагнозата.

Пълната кръвна картина обикновено показва понижение в различна степен на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, еозинофилия, увеличена скорост на утаяване на еритроцитите.

Диагнозата се потвърждава при микроскопско откриване на яйцата на паразитите при изследване на фекални проби, проби от урина, жлъчен сок.

При засягане на вътрешните органи или при наличие на неврологична симптоматика се извършва компютърна томография.

Лечението на различните видове трематодози е с противопаразитни агенти от различни групи, като най-често се прилагат празиквантел или мебендазол.

Целта на терапията е унищожаване на паразитите и техните яйца и облекчаване състоянието на болните.

Прогнозата при навременно поставена диагноза и адекватна терапия е напълно благоприятна.

Основните профилактични мерки се състоят в подобряване качеството на личната и обществената хигиена, повишаване на здравната култура, достатъчна термична обработка на храната.