Хелминтози МКБ B65-B83

Съвременният термин "хелминт" е бил въведен още от Хипократ, като обединява в едно понятие всички паразитиращи червеи. С най-голямо значение в човешката патология са следните три класа:

• Nematoda

• Cestoda

• Trematoda

Заболяванията, предизвикани в резултат на инвазия на организма с червеи, се наричат хелминтози.

Разпространението на хелминтозите е в пряка зависимост от нивото на здравната култура на населението, социално-икономическия статус, абиотичните фактори. По-висока е честотата им в страните с топъл и влажен, предимно тропически климат, като обикновено не се съобщават различия в честотата на засягане между половете и отделните възрастови групи.

Отделните представители се отличават с характерни морфологични и структурни особености, като обикновено женските екземпляри са по-големи от мъжките. Оказват механично, травматично, токсично и алергизиращо въздействие върху макроорганизма, нарушават нормалното функционално протичане на много органи и структури, отнемат хранителни вещества, минерали и витамини.

Човешкият организъм реагира на хелминтната инвазия със специфична имунна реакция, възпаление и определена клинична симптоматика.

Различават се следните видове хелминтози:

• Шистозомиаза [билхарциоза]: нарича се още охлювна треска и се причинява от хематофагните трематоди от род Schistosoma, най-често Schistosoma haematobium, Schistosoma mansoni, Schistosoma japonicum и Schistosoma mekongi. Хората се заразяват при къпане или плуване в контаминирани сладководни басейни, като различните представители водят до различни клинични признаци.

• Други трематодози: тук се включва инвазията на човешкия организъм с различни представители на клас Trematoda, а именно Opisthorchis felineus, Opisthorchis viverrini, Clonorchis sinensis, Dicrocoelium dendriticum, Fasciola hepatica, Fasciolopsis buski. Отделните представители се характеризират със специфични особености в биологичния цикъл, епидемиологията и клиничното протичане.

• Ехинококоза: нарича се още кучешка тения и се причинява основно от Echinococcus granulosus и Echinococcus multulocularis. Хората се заразяват по перорален механизъм, като основните клинични прояви включват засягане на хепаталната система, алергичен синдром и фебрилитет. Възможно е ангажиране на белия дроб, костите, бъбреците и щитовидната жлеза, при формиране на ехинококови кисти в съответните структури.

• Тениоза: представлява често срещана биохелминтоза, антропозооноза,с етиологични агенти възрастните форми на Taenia solium и Taenia saginata от типа Plathelminthes. При развитие на свинска тения или говежда тения обикновено се засяга интестиналният тракт, като се наблюдават характерни диспептични прояви, перианален сърбеж, редукция на теглото.

• Цистицеркоза: развива се при инвазия с личинковата форма на Taenia solium, наречена Cysticercus celulosae. Заразяването се осъществява по различни механизми, а именно екзогенен, ендогенен и екзогенен автоинвазивен. Засягат се различни органи и структури, най-често централната нервна система, очите, мускулатурата и подкожната тъкан, с развитие на съответните клинични прояви.

• Дифилоботриоза и спарганоза: причиняват се от възрастните или личинковите форми на Diphyllobothrium latum и Diphyllobothrium pacificum. Рибната тения достига размери до 15 метра и характерен жизнен цикъл, протичащ със смяна на няколко гостоприемника. При човек водят до различни интестинални прояви, изтръпване на крайниците, дефицит на витамин В12.

• Други инвазии, предизвикани от цестоди: тук се включват инвазията, предизвикана от Hymenolepis nana (малка тения) и Dipylidum caninum (тиквовидна тения). Обикновено протичат безсимптомно и доброкачествено, но е възможно развитие на коликообразни болки, диария, алергичен синдром, главоболие.

• Дракункулоза: етиологичен причинител е гвинейският червей, Dracunculus medinensis, като благодарение на мащабните кампании срещу това състояние, честотата му е намаляла драстично. Паразитите се локализират обикновено в подкожната тъкан на долните крайници, формирайки еритемен мехур, придружен с оток, разязвяване и фебрилитет. Образуването на мехура се предшества от полиморфни алергични прояви, включващи респираторен дистрес, уртикария, ринит, периорбитален оток.

• Онхоцеркоза: представлява инвазия от нематодите Onchocerca volvulus, като заразяването се осъществява по трансмисивен механизъм чрез ухапване на човек от междинните гостоприемници (малки мушици от рода Simulium). Характерни за заболяването са онходерматит, депигментация на кожата, генерализирана миалгия, различни очни увреждания, като потъмняване на роговицата, иридоциклит, глаукома, точковиден кератит.

• Филариоза: представлява космополитно разпространена паразитоза с трансмисивен механизъм на предаване, причинена от кръгли червеи от разред Filariidae. Различават се различни форми на заболяването, в зависимост от конкретния причинител. Вухерериозната елефантиаза се причинява от Wuchereria bancrofti, а Brugia malayi и Brugia timori водят до развитие на по-леки форми на слонска болест. Характерни са изразеният фебрилитет, лимфедем, лимфангит и вторични инфекции. Африканската болест, предизвикана от очен червей, Loa loa, е друга форма на филариоза, протичаща с характерни очни промени, калабарски оток и уртикариални промени.

• Трихинелоза: представлява зооантропонозна биохелминтоза с природна и синантропна огнищност, с етиологични причинители червеите Trichinella spiralis от клас Nematoda. Заразяването се осъществява при консумация на контаминирано сурово или недостатъчно топлинно обработено месо, като инкубационният период продължава до 45 дни. Патогномонични за болестта са фебрилитет, миалгия, периорбитален оток, еозинофилия с левкоцитоза. Възможно е развитие на артралгия, диария, диспептичен синдром, главоболие.

• Анкилостомидоза: нарича се още унцинариоза и се причинява от нематодите на семейство Ancylostomatidae, предимно Ancylostoma species и Necator americanus. Паразитите проникват през интактна кожа, като пробиват епидермиса и навлизат в кожните кръвоносни съдове. Характерни за заболяването са три стадия, а именно перкутанна инвазия, белодробна миграция и интестинална локализация, като при тежка инвазия често се развиват хепатомеглия с асцит, сърдечна декомпенсация, белодробен оток, парестезии.

• Аскаридоза: типична геохелминтоза, която се предава по фекално-орален механизъм, като единствен източник е заразеният човек. Етиологичен агент е Ascaris lumbricoides (детски глист), кръгъл червей с характерни морфологични различия между мъжките и женските екземпляри. Клиничните прояви включват пулмонална симптоматика, алергичен синдром, чревни усложнения. При малките деца при масивна инвазия е възможно тежко протичане с развитие на белодробни усложнения и vomitus miserere.

• Стронгилоидоза: развива се при инвазия с женските нематодни хелминти Strongyloides stercoralis, които притежават уникален жизнен цикъл, протичащ с изява на явлението хетерогония. Хората се заразяват по фекално-орален механизъм, по контактен път и чрез автоинвазия, като се различават чревна, кожна и дисеминирана форма на заболяването. Чести усложнения са формирането на периферни отоци, стеаторея, хипоалбуминемия, асцит, перитонит, обтурационен синдром, иктер.

• Трихуриоза: нарича се още трихоцефалоза и се развива при инвазия с камшичест червей (космоглав), Trichocephalus trichiurus. Отличават се с характерни морфологични белези, с изразен полиморфизъм между мъжките и женските екземпляри. Заболяването протича с коликообразни болки в умбиликалната област, окултни кръвоизливи, желязодефицитна анемия, обилна саливация. При децата е възможно развитие на ректален пролапс и дизентерия.

• Ентеробиоза: състоянието се нарича още оксиуроза и се причинява от Enterobius vermicularis (острица). Характерна е всеобща възприемчивост, но особено висока честота сред детската популация. Особено характерни за болестта са скърцането със зъби (бруксизъм), повишена раздразнителност, нощно напикаване, главоболие, мъчителен перианален сърбеж. Често се наблюдава дисбактериоза, хипоацидитет, имуносупресия.

Диагнозата при различните видове хелминтози се основава на разпита и прегледа на пациента, лабораторните, паразитологичните, образните и инструменталните изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за посещение и престой на ендемичен район, в комбинация със съответната физикална находка има ориентировъчно значение.

Параклинично при много от пациентите се установява еозинофилия, промяна в нормалните нива на имуноглобулиновите фракции, понижение на желязоти, еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. За осъществяване на паразитологичните изследвания е необходим материал най-често от фекални проби, храчки, перианален секрет или дуоденално съдържимо. При някои форми с голяма информативна стойност е извършването на кожна биопсия.

При засягане на вътрешните органи или наличие на неврологична симптоматика се извършват КТ или ЯМР, за установяване на степента на засягане на съответните структури.

Лечението е консервативно и оперативно, в зависимост от вида на етиологичния агент, степента на инвазия и общото здравословно състояние на болния.

Обикновено се прилагат противопаразитни химиотерапевтици от различни фармакологични групи (пирантел, ивермектин, бензимидазолови препарати), в комбинация с антихистамини и симптоматични средства. При необходимост се извършва оперативно отстраняване на паразитите и възстановяване на функционалната и структурна цялост на засегнатите органи.