Онхоцеркоза МКБ B73

› Какво представлява

› Заразяване

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Какво представлява?

Инвазията, предизвикана от нематода Onchocerca volvulus, се нарича онхоцеркоза или речна слепота.

Заболяването е ендемично в много райони на Африка, наблюдават се малки огнища в Централна и Южна Америка. Възприемчивостта е всеобща и не се наблюдават възрастови, полови или етнически различия.

Заразяване

Онхоцеркозата е трансмисивна антропоноза, чийто краен гостоприемник и единствен източник е заразеният човек.

Междинен гостоприемник са мушиците от род Simulium.

Поради специфичните биологични изисквания на мушиците и разпространението им предимно сред водни басейни, заболяването често се развива покрай реките, откъдето идва и другото му название, а именно речна слепота.

Предаването се осъществява от мушиците, като при ухапване на здрав човек, ларвите попадат в кожата.

По лимфогенен път зрелите паразити достигат подкожната тъкан и мускулите и могат да оцелеят там в продължение на над десет години.

В организма на човек възрастните нематоди произвеждат микрофиларии, които могат да бъдат открити във всяка част от макроорганизма, но най-често се локализират в кожата и очите.

Повторната експозиция и ухапване от мушиците води до увеличение на броя на възрастните червеи и микрофилариите в гостоприемника.

Симптоми

Клиничната картина се характеризира с променливи признаци, които са израз на имунния отговор към различните етапи от съзряването на паразита.

Първите симптоми се проявяват до две години след заразяването.

В първите два месеца след инвазията на мястото на внедряването на паразита се наблюдава оток, сърбеж и повишена температура.

Характерно за болестта е образуването на онхоцеркоми, които представляват съединително-тъканни възли с размери до 10 сантиметра. Могат да предизвикат лимфостаза, лимфаденопатии и промени по кожата.

Хроничната кожна форма на заболяването (онходерматит) протича със сърбеж, папулозен обрив, лихенификация, загуба на еластичността и образуване на белези. Множеството зони на депигментация на краката представляват състояние, известно като "леопардова кожа".

Наблюдават се редукция на телесното тегло и генерализирана миалгия.

Засягането на очите протича с развитие на:

• сърбеж и зачервяване
• фотофобия
• точковиден кератит
• потъмняване на роговицата
• иридоциклит
• глаукома
• хориоидит

При атрофия на зрителния нерв се развива необратима слепота.

Диагноза

Диагнозата при речна слепота се базира на данните от епидемиологичната анамнеза, проведения физикален преглед, лабораторните показатели и образните изследвания.

Необходимо е извършване на кожна биопсия и откриване на микрофилариите, като методът е с висока специфичност, но ниска чувствителност в ранните стадии на заболяването.

Провеждат се имунологични изследвания, ELISA, полимеразна верижна реакция и някои други специфични методики.

При някои пациенти се прилага ултразвуково изследване за откриване на паразитите в нодулите. При очната форма на заболяването се прилага и офталмоскопия.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза при инвазия, предизвикана от Onchocerca volvulus, включва:

• лепра

• лихен планус

• филариоза

• краста

• сифилис

• дефицит на витамин А

Лечение

Лечението при онхоцеркоза се състои в отстраняване на микрофилариите, което предотвратява прогресията на заболяването.

Медикаментозното лечение включва противопаразитни средства като ивермектин, прилагани в определени схеми и дозов режим. В резултат от смъртта на микрофилариите може да се развие аденопатия, сърбеж, ангиоедем и очно възпаление. Ивермектин има слаб ефект върху възрастните червеи.

Прилагат се кортикостероиди в ниски дози, антихистамини и симптоматични средства.

Алтернатива са тетрациклиновите препарати, като се наблюдават обещаващи резултати след приложение на доксициклин.

При пациенти с единични възли добър ефект се постига след нодулектомия и хирургично отстраняване на възрастните червеи.

Прогнозата е относително неблагоприятна, поради развитието на тежки усложнения. Речната слепота е една от водещите инфекциозни причини за загуба на зрението в световен мащаб.

Профилактиката включва борба срещу преносителите, като пръскане с инсектициди, употреба на репеленти и химиопрофилактика.

Изображения: Public domain