Филариоза МКБ B74

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Биохелминтозата филариоза представлява повсеместно разпространена паразитоза, с причинител представители на нематодите (кръглите червеи) от разред Filariidae. Инфекцията се отличава с редица особености в епидемиологичното и клинично протичане, като ранното разпознаване на болестта има важно значение за последващото ефективно лечение.

Причинител и особености

Различните форми на филариоза показват ендемичен характер в определени географски ширини, като причинителите са различни представители от разред Filariidae. Някои от формите на болестта се срещат по-често, докато други показват спорадичен характер.

Паразитите имат характерен жизнен цикъл, протичащ със смяна на два гостоприемника. Междинни гостоприемници са комарите от видовете Aedes, Anopheles, Mansoni, Culex, а крайни гостоприемници са хората и някои животински видове.

Заболяването се предава по трансмисивен механизъм, при ухапване от заразени комари. Ларвите се развиват в организма на крайния гостоприемник, съзряват до възрастни форми и започват да отделят ларви от първи стадий, наричани още микрофиларии.

Комарите се заразяват при кръвосмучене от инфектиран краен гостоприемник с ларви от първи стадий. В тялото на комара ларвите съзряват до трети стадий.

Видове и симптоми

Съществуват различни форми на филариоза, в зависимост от конкретния причинител, като всяка от тях показва някои особености в клиничното протичане:

• филариоза, предизвикана от Wuchereria bancrofti: нарича се още вухерериозна елефантиаза или лимфна филариоза. Протича характерно, със засягане предимно на лимфната система. Възрастните червеи паразитират в лимфните възли и дистално разположените лимфни съдове, предимно на долните крайници. Клиничното протичане е хронично, с верукозни промени и засягане на кожата. Различават се три фази, а именно безсимптомна микрофиларемия, остра и хронична фаза. Острата фаза протича с алергични прояви, фебрилитет, лимфаденопатия и ексфолиативни промени по кожата. Характерна за хроничната форма е елефантиазата, наричана още слонска болест, като най-често се засягат долните крайници, едностранно или двустранно
• филариоза, предизвикана от Brugia malayi: при филариоза, предизвикана от Brugia malayi, клиничното протичане е идентично. Тази форма е по-рядко срещана. Инкубационният период е в рамките на един месец до две години, като за развитието на симптоматиката важно значение има степента на инвазираност на макроорганизма, общото здравословно състояние на пациента и реакцията на имунната система. Характерни за тази форма са фебрилитет, лимфангит, лимфаденит, лимфедем и вторични бактериални или гъбични инфекции. Възможно е формиране на абсцеси и разязвявания, често се развива елефантиаза
• филариоза, предизвикана от Brugia timori: с предимно засягане на лимфната система протича и филариоза, предизвикана от Brugia timori. Специфичен вектор на заразата са комарите Anopheles barbirostris. За разлика от другите две форми, тук инкубационният период е по-кратък и се наблюдава остро начало с изразен фебрилитет и ангажиране на лимфните структури. Засягат се предимно долните крайници, като лимфните възли са силно болезнени, зачервени и с твърда консистенция. Промените по кожата включват фиброза, акантоза, загуба на еластична тъкан, хиперкератоза, ексфолиативни промени. Относително рядко при хронифициране на процеса и масивна инвазия се развива елефантиаза. Вторичните бактериални и гъбични инфекции са чести

• лоаоза: инвазията, предизвикана от Loa loa, се нарича лоаоза или африканска болест, предизвикана от очен червей. Специфични вектори на инфекцията са мухите Chrysops dimidiata и Chrysops silicea. Заболяването е повсеместно разпространено и протича с характерни клинични прояви. След ухапване от заразени насекоми, ларвите съзряват в подкожната тъкан. Възрастните форми произвеждат микрофиларии, с характерни морфологични особености. Клиничните признаци включват развитие на типичния калабарски оток (оток Калабар), който представлява епизодичен ангиоедем, ангажиращ крайниците, с размери до 10 сантиметра. Често се придружава от уртикариални промени и сърбеж. При субконкюнктивална миграция на паразита се наблюдават сърбеж, парене, зачервяване и сълзене на очите
• мансонелоза: при инвазия с Mansonella ozzardi, Mansonella perstans или Mansonella streptocerca се развива мансонелоза. Характерно е перитонеално или ретроперитонеално разположение на възрастните паразити. Заболяването често протича безсимптомно, което има важно значение от епидемиологична гледна точка за разпространението на хелминтозата. При симптоматични пациенти могат да се наблюдават артралгии, главоболие, обриви, преходни отоци, фебрилитет, увеличение на ингвиналните лимфни възли. Различните форми протичат с превалиране на определени симптоми, като за Mansonella ozzardi са характерни предимно белодробните промени, за Mansonella streptocerca са типични кожните промени, а Mansonella perstans се асоциира предимно с алергични прояви
• други видове филариоза: дирофилариозата спада към други видове филариоза, като специфичен етиологичен агент са нематодите Dirofilaria immitis и Dirofialria repens. Инвазията с Dirofilaria immitis протича с белодробна симптоматика, включваща хрипове, кашлица, ретростернална болка, хемоптиза, фебрилитет и общо неразположение. При инфекция с Dirofialria repens се наблюдава формиране на малки болезнени нодули по клепачите, лицето, крайниците и гръдната стена
• филариоза, неуточнена: при невъзможност за определяне на специфичния етиологичен причинител се касае за филариоза, неуточнена

Диагноза

За диагностициране на паразитозата е необходимо провеждането на редица лабораторни, паразитологични и имунологични изследвания, като най-често диагностичният подход включва:

• анамнеза и физикални находки: епидемиологичната анамнеза за посещение на ендемични райони има важно информативно значение, както и давността и особеностите на наличните субективни оплаквания. Физикалните находки варират в широка степен, като особено внимание се обръща на състоянието на кожата, лимфните възли, очите и други
• лабораторни изследвания: лабораторно често се установява различна по степен еозинофилия, промяна в нивата на серумните имуноглобулини, промени в маркерите на възпалението и други. Назначаването на подходящи паразитологични изследвания има важно значение за потвърждаване на диагнозата и изясняване на диференциалната диагноза
• образни изследвания: при необходимост и данни за поражения на вътрешните органи може да се наложи назначаване на рентгенография, ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза включва различаване на отделните видове филариоза една от друга, както и различаване от някои други видове хелминтози, инфекции, неходжкинови лимфоми и други, които в хода на своята еволюция могат да покажат идентични клинични, лабораторни или образни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при различните форми на филароза е строго индивидуален, съобразен с особеностите в протичането на болестния процес, тежестта му и общото състояние на засегнатите:

• лекарствена терапия: лечението при филариоза е предимно медикаментозно, с различни противопаразитни агенти. Най-често се използват ивермектин, диетилкарбамазин, албендазол в подходящи дози, съобразени със състоянието на засегнатите. В някои случаи допълнително се назначават подходящи антибиотици или химиотерапевтици (например тетрациклини). Симптоматично се прилагат лекарства от различни групи, включително антипиретици (при висока температура), аналгетици (при болков синдром), противовъзпалителни средства, локални агенти и други
• хирургично лечение: при малък процент от засегнатите в резултат от особености в протичането, тежки органни увреждания или риск от усложнения при необходимост се извършва оперативно отстраняване на паразитите

Превенцията се осъществява предимно с различни противоинсектицидни средства и репеленти, повишаване на здравната култура и информираност на населението, подходяща предварителна подготовка при посещение на ендемичен район.

Прогнозата се определя строго индивидуално и варира при отделните форми, но като цяло е сравнително добра с нисък риск от развитие на сериозни и дългосрочни увреждания.

Изображения: freepik.com