Други видове филариоза МКБ B74.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към други видове филариоза се отнася хелминтозата дирофилариоза. Представлява по-особена и с по-ниска честота на разпространение на филариозата, като подобно на останалите форми на инфекцията е разпространена в определени географски ширини. Показва определени особености в клиничното протичане, диагностичен и терапевтичен подход.

Причинител и особености

Епидемиологичният процес се отличава с някои особености, свързани с биологичния цикъл на причинителя и някои негови морфологични и биологични особености, като характерно е следното:

• етиологичен причинител: причинители на заболяването са кръглите червеи Dirofilaria immitis и Dirofialria repens, принадлежащи към семейство Filariidae
• честота и разпространение: заболяването е повсеместно разпространено, особено в страните стопъл климат и ендемичност по отношение на заболяването при кучета и котки. В Европа висока честота се описва в Италия и около средиземноморския басейн, Франция, Гърция
• рискови групи: инвазията, предизвикана от Dirofilaria immitis, засяга два пъти по-често представителите на мъжкия пол, докато инвазията от Dirofialria repens засяга малко по-често женския пол, като пациентите обикновено са на възраст между 40 и 60 години
• биологичен цикъл: биологичният цикъл включва смяна на два различни гостоприемника, крайни (в които паразитират възрастните индивиди) и междинни (в които се осъществява развитието наларвните форми) гостоприемници. Крайни гостоприемници са домашни и диви кучета, котки, лисици, вълци, койоти, а хората се заразяват по случайност. Междинни гостоприемници ивектори на заразата са комари от род Aedes, Culex и Anopheles
• особености: микрофилариите (ларвни форми, L1) циркулират в кръвта на крайните гостоприемници (човек, куче, вълк), от където биват поемани от комарите при кръвосмучене. В продължение на около 14 дни, при подходяща температура, те преминават през стадий L2 и стават способни да заразяват други крайни гостоприемници (L3). При последващо ухапване на човек, комарът въвежда (инокулира) ларвите в трети стадий (L3) в подкожната тъкан на човека или друг краен гостоприемник, където в продължение на два до три месеца достигат следващия стадий от развитието си (L4). При животните по-нататъшното им развитие продължава до развитието на полово зряла форма (L5), която се открива в дясната сърдечна камера и белодробната артерия. Половозрялата форма произвежда нови микрофиларии в кръвта, с което започва нов жизнен цикъл. Характерна особеност при човека е невъзможността за достигане на ларвите от четвърти стадий (L4) до полова зрялост (L5). Микрофилариите могат да се запазят в организма на комара до 2 години

Симптоми

Клиничната картина при дирофилариозата показва някои общи прояви, характерни за инфекцията, но също и редица различия в зависимост от конкретния причинител:

• симптоми при инфекция с Dirofilaria immitis: при инфекция с Dirofilaria immitis повечето от пациентите са безсимптомни. При клинично проявените форми се наблюдават в много от случаите ретростернална болка, кашлица, хрипове, хемоптиза, фебрилитет в лека степен, общо неразположение. Възможно е развитие на остра тромбемболия и ендартериит, в резултат от излагане на съдовия ендотел на високи концентрации на антигенните продукти на причинителя
• симптоми при инфекция с Dirofilaria repens: инфекцията с Dirofialria repens често протича с изява на болезнен оток и подкожни възли в областта на лицето, клепачите, гръдната стена, бедрата, раменния пояс. Възможно е и засягане на очите под формата на периорбитален оток, целулит, субконюнктивална инекция

Много от неспецифичните, системни прояви са характерни за дирофилариозата, независимо от особеностите на конкретния причинител, като водят до леко или умерено влошаване на общото състояние на засегнатите.

Относително често се развиват и бактериални коинфекции, най-често с ендосимбионта Wolbachia, което допълнително може да влоши протичането и да затрудни последващата терапия.

Диагноза

Диагностицирането при други видове филариоза се основава на данните от епидемиологичната анамнеза, клиничния преглед, лабораторните, образните и инструменталните изследвания:

• разпит и преглед: епидемиологичната анамнеза в комбинация с характерните клинични находки може да насочи към болестта
• лабораторни изследвания: при изследване на кръвта обикновено се установява еозинофилия, повишение на някои от серумните имуноглобулини. Провеждат се серологични изследвания, полимеразна серологична реакция, ELISA
• образни изследвания: от образните изследвания често се прилагат ехография, рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Важна информативна стойност има извършването на биопсия и хистологичното типизиране на получения материал

Диференциалната диагноза налага различаване от някои идентично протичащи състояния или състояния, които в даден етап от своята прогресия водят до поява на сходни оплаквания и диагностични находки, като например белодробни метастази, липоми, карцином на гърдата, туберкулоза, тромбемболизъм, доброкачествени неоплазми на белия дроб, конюнктивит, аскаридоза, ехинококоза, други форми на филариоза, неходжкинов лимфом и други.

Лечение

Лечението при дирофилариоза включва консервативен и оперативен подход, съобразно естеството на уврежданията при конкретния пациент, наличието на усложнения и допълнително подлежащи заболявания.

Най-често терапията е медикаментозна, като се използват противопаразитни средства от различни фармакологични групи и симптоматични средства.

При ранна диагноза и адекватно лечение, прогнозата е изключително благоприятна.

Усложненията са редки, обикновено се наблюдават неспецифични респираторни симптоми и офталмологични признаци.

Основните профилактични мерки се състоят в използване на репеленти и различни противоинсектицидни средства. Необходимо е редовно обезпаразитяване на домашните кучета и котки и предпазването им от заразяване.

Изображения: freepik.com