Филариоза, предизвикана от Wuchereria bancrofti МКБ B74.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Биохелминтозата филариоза, предизвикана от Wuchereria bancrofti, представлява хронично заболяване, протичащо предимно с поражения по хода на лимфната система. Състоянието се нарича още вухерериозна елефантиаза или вухерериозна филариоза. Инфекцията е характерна за определени географски ширини, като протичането се отличава с някои особености и изисква провеждане на специфично лечение.

Причинител и особености

Заболяването е открито от доктор Otto Wucherer и паразитолога Joseph Bancroft, които задълбочено са изследвали този тип инфекции.

Названието елефантиаза произхожда от древните гръцки и римски автори, които откриват прилики между вида на крайниците и кожата при заболелите и този на слоновете. Въпреки това названието е погрешно, тъй като в буквален превод означава "заболяване, предизвикано от слон".

Характерно за болестния процес е следното:

• честота и разпространение: висока честота и наличие на ендемични райони са описани в Централна Африка, Южна и Централна Америка, тропическите райони на Азия, островите в Тихия океан. Заболяването има икономическо и психосоциално въздействие в ендемичните райони и води до тежки деформации. Честотата на тази форма на филариоза нараства с напредване на възрастта, като пикът се наблюдава предимно в четвъртото десетилетие от живота
• причинител: специфичен етиологичен причинител са кръглите червеи Wuchereria bancrofti от разред Filariidae
• особености на причинителя: женските индивиди достигат до един метър дължина, а размерът на мъжките е два пъти по-малък. Жизненият цикъл на причинителя е идентичен с този на всички нематоди и се състои от пет ларвни стадия, преминавайки през междинен и краен гостоприемник. Междинни гостоприемници и вектори на заразата са различни членестоноги, комари от родовете Anopheles, Culex, Aedes и други. Възрастните женски червеи произвеждат хиляди ларви от първи стадий или микрофиларии, които се поглъщат от насекомите и съзряват. Ларвите от трети стадий се инокулират от векторите в крайните гостоприемници (гръбначни животни) и продължават своето съзряване. Ларвите преминават през дермата и навлизат в регионалните лимфни възли, където се превръщат във възрастни форми за период от девет месеца
• патогенетични особености: върху патогенезата на вухерериозната филариоза влияние оказват редица фактори, включително степен на инвазия, продължителност на излагане към ухапвания от насекоми, развитие на вторични бактериални и гъбични инфекции, отговор от страна на имунната система. Острата лимфна филариоза е свързана с реакция на макроорганизма спрямо процеса на съзряване на ларвите. Възрастните червеи могат да бъдат открити в лимфните възли и лимфните съдове, разположени дистално от тях
• генетична предразположеност: доказана е фамилна предразположеност към развитие на тежка форма на заболяването при пациенти с полиморфизми на ендотелин-1 и рецептора за тумор некрозис фактор 2 (TNF 2 receptor). Пренаталната експозиция се асоциира с по-голям имунен толеранс и изява на симптоматика при много тежко състояние и висока степен на инвазия

Симптоми

Най-често се засягат лимфните възли на долните крайници, предимно феморалните и епитрохлеарните области. Възможно е формиране на абсцеси и развитие на вторични инфекции. При мъжете в ендемичните райони една от най-честите клинични прояви е развитието на хидроцеле.

Налице е клетъчна инвазия с плазматични клетки, еозинофили и макрофаги, в съчетание с хиперплазия на ендотела на лимфните структури.

Характерно за болестния процес по отношение на клиничното протичане е следното:

• кожни промени: характерните кожни промени включват хиперкератоза, акантоза, загуба на еластични влакна, фиброза
• засягане на лимфните структури: вухерериозната елефантиаза се дължи на повтарящите се възпалителни епизоди и хроничното увреждане на лимфните структури. Най-често засяга долните крайници, като може да бъде едностранна или двустранна, а по-редките локализации включват засягане на ръцете, скротума, гърдите
• клиничен ход на болестта: клиничният ход на заболяването преминава през три фази, а именно безсимптомна микрофиларемия, остра фаза на аденолимфангит, хроничен, необратим лимфедем
• общи прояви: развиват се различни увреждания по хода на лимфната система, изтъняване и верукозни промени по кожата, хронични стрептококови и гъбични инфекции, всички от които допринасят за появата на елефантиаза. Основните прояви се дължат на присъствието на възрастните червеи в лимфните пътища и могат да включват различни клинични признаци, включително фебрилитет, лимфаденопатия, болка, ексфолиативни промени по кожата, оток, варикозни изменения на лимфните съдове и други

Диагноза

Диагнозата при филариоза, предизвикана от Wuchereria bancrofti, се основава на данните от разпита и прегледа на болния, лабораторните и образните изследвания:

• разпит и преглед: данни за посещение или пребиваване в ендемичен район, рискови контакти, ухапвания от насекоми, наличие на подлежащи заболявания, прием на лекарства и други в комбинация с обстоен преглед за оценка на общото състояние, установяване на наличните промени по кожата, лигавиците, лимфните структури и други
• лабораторни изследвания: рутинно се извършва кръвен анализ и намазка на периферна кръв, за откриване на микрофилариите. Микрофиларии могат да бъдат открити и в урината. Извършват се имунологични, серологични и антигенни тестове
• образни изследвания: при някои пациенти се налага извършване на рентгенография за откриване на умрели и калцирали червеи. В редки случаи, главно при данни за усложнения и поражения на вътрешните органи, може да се наложи извършване на коремна ехография, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза при вухерериозна елефантиаза включва различаване от някои протичащи идентично заболявания, включително бактериален или гъбичков лимфаденит, вроден или придобит лимфедем, лимфосарком, вродено хидроцеле и други.

Лечение

Терапевтичният подход при пациенти с тази форма на филариоза обикновено включва консервативни мерки (подходящи медикаменти и общи мерки), съобразно естеството на уврежданията и общото състояние на засегнатите. При част от пациентите може да се наложи провеждането на оперативно лечение. Най-общо терапията включва:

• етиологично лечение: лечението на пациенти с вухерериозна елефантиаза се състои в медикаментозна терапия с противопаразитни агенти, предимно албендазол и ивермектин
• симптоматично лечение: допълнително се прилагат различни симптоматични агенти, лекарства от различни фармакологични групи и общи мерки за облекчаване на някои от симптомите на болестта, подпомагане на възстановяването и намаляване риска от възникване на усложнения
• оперативно лечение: при някои пациенти успешно се прилага хирургична терапия, като целта е отстраняване на сериозно и тежко засегнати структури, възстановяване на целостта на съответните структури и подпомагане на конвенционалната терапия

Все се още няма разработена налична ефективна ваксина срещу хелминтозата, като превенцията е насочена предимно към повишаване на здравната култура на населението и употребата на различни противоинсектицидни средства срещу комарите.

Прогнозата при ранно откриване и лечение на заболяването е добра, рядко се развиват фатални последици. Според данни на СЗО лимфната филариоза е една от водещите причини за дългосрочна и постоянна нетрудоспособност, поради което в ендемичните райони е необходимо предприемането на мащабни мерки за редуциране на заболеваемостта.

Изображения: freepik.com