Лоаоза МКБ B74.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Биохелминтозата лоаоза, наричана още калабарски оток или африканска болест, предизвикана от очен червей, представлява инвазия от нематодните представители от вида Loa loa. Представлява форма на филариоза, която е ендемична за определени географски ширини и райони предимно в Централна и Западна Африка, показвайки голям полиморфизъм в клиничното протичане, вариращ от безсимптомно протичане дълго време до наличие на тежки промени и неврологични усложнения.

Причинител и особености

Първият описан случай на хелминтозата е в Карибския басейн през 1770 година. Идентифицирането на микрофилариите става през 1890 година от офталмолога Stephen McKenzie. Връзката между паразита и калабарските отоци се реализира през 1910 година от доктор Patrick Manson, а две години по-късно британският паразитолог Robert Leiper определя вектора на заразяването.

Характерно за инфекцията е следното:

• разпространение: заболяването е разпространено в Западна и Централна Африка, като се наблюдават ендемични райони в над десет страни. Особено висока е честотата в Нигерия, Габон, Камерун, Република Конго. Ендемичността е в тясна връзка с местообитанието на двата известни човешки вектора на заразата, а именно Chrysops dimidiata и Chrysops silicea, наричани още еленски мухи. Често се наблюдава коинфекция с Onchocerca volvulus, причинител на онхоцеркоза, което в някои случаи може да затрудни диагностичния процес
• резервоар на инфекцията: единствен известен резервоар на заболяването са хората, като в световен мащаб над десет милиона души са заразени с ларвите на Loa loa, като потенциални резервоари са различни видове животни, предимно гризачи, хипопотами, биволи, маймуни

• заразяване: човек се заразява по трансмисивен механизъм, при ухапване от инфектирани Chrysops dimidiata или Chrysops silicea, обикновено в светлата част на деня. Ухапването от еленска муха е силно болезнено, тъй като те, за разлика от комарите, не пробиват кожата, а я разкъсват. Женските мухи се нуждаят от достатъчно количество кръв, за осъществяване на репродуктивните функции. В подкожната тъкан на домакина ларвите съзряват до възрастни форми, които започват да произвеждат микрофиларии. Насекомите се заразяват при кръвосмучене от инфектиран човек, в чиято кръв циркулират микрофиларии
• особености на причинителя: възрастните червеи Loa loa се характеризират с полов диморфизъм, като женските представители са с два пъти по-големи размери от мъжките и достигат дължина до седем сантиметра. Хелминтите са бели, полупрозрачни, с неправилна форма, като опашният край е извит и стеснен

Симптоми

Инвазията, предизвикана от Loa loa, често е дълго време безсимптомна. Тази фаза е особено опасна от епидемиологична гледна точка, тъй като в кръвта на заразените циркулират микрофиларии и при ухапването от вектора на заразата състоянието се разпространява. В организма на човека хелминтите могат да преживеят до над 15 години.

Характерно за клиничното протичане на болестта е следното:

• калабарски отоци: имунната реакция от страна на организма често се проявява с развитие на епизодичен ангиоедем или наричан още калабарски оток, който засяга предимно ръцете и краката. Отоците Калабар са с размери до десет сантиметра, бледи и твърди. Отокът продължава до три дни и често се придружава от уртикария и сърбеж. През различни интервали от време се появяват отново на референтните места
• особености при хронифициране: при хронифициране на процеса, могат да се формират подобни на кисти разширения на съединителната тъкан в пространството около мускулните сухожилия
• очни прояви: често се наблюдава субконюнктивална миграция на хелминтите, което е дало основание за едно от имената на заболяването (африканска болест, предизвикана от очен червей). Пациентите може да усетят движението на червея в очното пространство, като често е налице и болка, сърбеж и парене, зачервяване и сълзене на засегнатото око. Пораженията в окото рядко са сериозни и фатални и не водят до дългосрочни усложнения и нарушение на зрението. При субконюнктивално разположение рисковете от тежки усложнения са минимални, но в редки случаи, при вътреочно проникване на възрастните червеи, е възможно развитие на различни по вид и тежест нарушения на зрителната острота

Диагноза

Диагностицирането на лоаоза се основава на информацията, получена при разпита и физикалния преглед на болния, лабораторните и паразитологични изследвания:

• анамнеза и физикални находки: епидемиологичната анамнеза за продължително пребиваване в ендемични райони в съчетание с характерните очни промени и калабарски оток, насочват към хелминтозата. Диагнозата е високо вероятна при откриването на червея в субконюнктивата на окото, като хирургичното му отстраняване и лабораторно идентифициране потвърждават диагнозата. Особено типични за болестта признаци са наличието на калабарски оток и визуализацията на възрастния червей, мигриращ през периферните тъкани на окото, включително субконюнктивалното пространство
• лабораторни изследвания: необходимо е микроскопско изследване на кръвни проби за откриване на микрофилариите на червеите. Използват се и имунологични, серологични и антигенни тестове. При почти всички пациенти се наблюдава еозинофилия, проявена в различна степен, като отговор на развиващия се синдром на хиперактивност на имунната система. Чести находки са повишени нива на серумен имуноглобулин тип Е, антитела срещу филарии и проследяване на някои специфични показатели
• диференциална диагноза: необходимо е различаване от някои идентично протичащи инфекции и заболявания, включително онхоцеркоза (инфекция с Onchocerca volvulus), известна още като африканска речна слепота, останалите форми на филариаза и някои по-рядко описвани в практиката заболявания

Лечение

Лечението при тази форма на филариоза се определя строго индивидуално, съобразно особеностите в протичането на болестния процес, наличието на усложнения, общото състояние на засегнатите и редица други фактори.

Най-общо терапията може да бъде медикаментозна (включва приложение на химиотерапевтици от определени групи) или оперативна (включва хирургично отстраняване на паразитите):

• лекарствена терапия: използват се средства от различни фармакологични групи, предимно диетилкарбамазин (считан за средство на първи избор), албендазол и ивермектин. Необходимо е повишено внимание при високи нива на опаразитяване, тъй като при подобни случаи лечението с ивермектин и диетилкарбамазин може да провокира сериозни странични, дори токсични прояви. При значително инвазия на инфекцията опция на избор е препаратът албендазол, приложен в подходящи дози на фона на активно проследяване на пациентите
• хирургично лечение: оперативно отстраняване на възрастните червеи в окото е показано в случаите, в които последните се откриват в субконюнктивалното пространство, като след операцията е необходимо провеждане на медикаментозно лечение с цел намаляване рисковете от рецидив. Оперативното премахване на червеите се осъществява по правилата за асептика и антисептика

Основните превантивни мерки включват химиопрофилактика в ендемичните райони (най-често с подходящи дози диетилкарбамазин), контрол над популацията на вектора на заразата и използване на инсектицидни средства. При посещение или необходимост от пребиваване в ендемични райони е необходимо повишаване на здравната култура и информиране за рисковете, свързани с инфекцията и начините за предпазване от заразяване.

Прогнозата се определя индивидуално за всеки конкретен случай, като голяма роля играе състоянието на пациента при диагностициране на болестта. Наличието на вътреочна филариоза крие по-високи рискове от трайни и сериозни зрителни нарушения във връзка с ограничените терапевтични възможности.

Изображения: freepik.com