Тениоза МКБ B68

Хелминтозата тениоза представлява спорадично хронично протичащо заболяване, ангажирищато предимно интестиналния тракт. Това е перорална антропозоонозна биохелминтоза.

Етиологични агенти са хелминтите от типа Plathelminthes Taenia solium и Taenia saginata.

Заболяването е с висока честота в някои географски ширини, като се засягат еднакво всички възрастови групи, без разлика между половете.

В България се наблюдават спорадични случаи на свинска тения, висока е честотата й в Мексико, Китай и Индия.

Човек се заразява при консумация на контаминирано с форми на паразита месо, което е сурово или недостатъчно термично обработено.

При инвазия предизвикана от Taenia solium, наричана още свинска тения, междинни гостоприемници са домашните и диви свине.

Биологичният цикъл започва със заразяване на хората при консумация на контаминирано свинско месо.

В интестиналния тракт се развиват полово зрелите форми, които след определен период започват да отделят проглотиди.

Попадналите във външната среда проглотиди, след разкъсване на обвивката, се превръщат в активни инвазиоспособни яйца.

При поглъщането им от междинните гостоприемници, те попадат в чревния тракт, откъдето достигат системната циркулация.

По хематогенен път се разпространяват в организма и се локализират основно в дъвкателната, скелетната и сърдечната мускулатура.

При инвазия, предизвикана от Taenia saginata, междинен гостоприемник са различни тревопасни животни, предимно говеда и крави.

Биологичният цикъл е идентичен с този на свинската тения.

Човек се заразява при консумация на опаразитено месо, в интестиналния му тракт се развиват полово зрелите паразити, които след няколко месеца започват да отделят проглотиди с фекалните маси.

При поглъщането на яйцата животните се заразяват, като по хематогенен път паразитът попада предимно в мускулатурата им, но е възможно ангажиране и на паренхимните органи.

При тениоза, неуточнена, не е възможно идентифициране на конкретния причинител.

Клиничната картина и при трите форми включва прояви предимно от гастроинтестиналния тракт, рядко и неврологична симптоматика.

Наблюдават се различни диспептични прояви, под формата на:

• гадене
• повръщане
• промяна в апетита
• запек или диария
• перианален сърбеж и дискомфорт
• редукция на теглото
• тежест в коремната област
• коликообразни коремни болки

Неврологичните признаци обикновено са леко проявени и включват главоболие, нарушения в съня, световъртеж, невроза.

Общо неразположение и лесна уморяемост са налице при една част от болните, възможно е и поява на уртикария, придружена със сърбеж.

Паразитите оказват механично и токсично въздействие върху организма, като притискат кръвоносните чревни съдове, водят до дистрофични нарушения на някои области от чревния тракт, могат да причинят перфорация на интестиналната стена. Отделяните от тях метаболити водят до локални и системни алергични прояви, сенсибилизиращи организма.

При някои пациенти се наблюдават възпалителни нарушения в чревния тракт, обструкция и възможно развитие на съответните усложнения.

Диференциалната диагноза при тениоза включва разграничаване на отделните форми една от друга и от някои възпалителни, бактериални и неопластични заболявания.

Диагностицирането на тези хелминтози се основава на данните от разпита и физикалния преглед на болния, лабораторни и паразитологични изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за консумация на слабо термично обработено месо и клиничните оплаквания насочват към състоянието.

При част от пациентите лабораторно се установява намаление на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, еозинофилия, промяна в белия кръвен ред.

Микроскопското изследване на фекални проби и секрет от перианалната област показват наличие или отсъствие на тениоза, но не могат да отдиференцират отделните форми.

Лечението е етиологично, с различни противохелминтни средства в комбинация с лаксативи.

След отделяне на тенията от макроорганизма се прилагат различни методики за изследването й и установяване на конкретния причинител.

Профилактичните мерки биват:

• лични: подобряване на хигиенните навици, достатъчна термична обработка на месото

• обществени: ветеринарно-санитарен контрол във фермите, профилактично периодично изследване на работещите в хранителната промишленост, здравни и социални работници

Прогнозата при повечето пациенти е относително благоприятна.