Тениоза, неуточнена МКБ B68.9

При тениоза, неуточнена, е налице хронично протичащо заболяване, което засяга предимно храносмилателната система.

Причинители са тении от типа Plathelminthes, най-често Taenia solium и Taenia saginata.

Хелминтите имат характерно устройство, като съдържат главичка, шийка и тяло.

Техният биологичен цикъл протича в два гостоприемника, като краен гостоприемник са хората, а междинните са различни тревопасни или всеядни животни.

При Taenia solium най-честите междинни гостоприемници са домашната и дива свиня, а при Taenia saginata роля на междинни гостоприемници играят тревопасните животни, най-често говеда.

Човек се заразява при консумация на контаминирано месо, сурово или недостатъчно термично обработено.

В интестиналния тракт тенията достига полово зрялост и може да оцелее в продължение на години.

С фекалиите хората отделят във външната среда проглотиди, от които след разкъсването се отделят напълно способни да инвазират яйца.

При поглъщането им от междинните гостоприемници, яйцата попадат в интестиналния тракт. По хематогенен път може да инвазират всеки орган в макроорганизма.

Единствен източник на заразата е болният човек, които отделя с изпражненията си паразитните форми.
Инкубационният период продължава около 2-3 месеца, като през това време е възможно проява на леки неспецифични прояви.

Клиничните прояви се дължат на въздействието, което паразитът оказва върху макроорганизма, а именно:

• механично

• травматично

• алергично

Хелминтите притискат кръвоносните съдове в интестиналния тракт, могат да нарушат нормалната цялост на чревната лигавица. Отделяните от тях метаболити оказват локално и системно сенсибилизиращо действие.

Основните клинични признаци са свързани предимно с различни диспептични нарушения и включват:

• гадене
• променен апетит
• редукция на теглото
• перианален сърбеж
• запек или диария
• болка в корема или епигастриума
• общо неразположение
• главоболие

Повечето пациенти са напълно безсимптомни в продължение на дълги години. Единственият белег на заболяването, който присъства при всички, е наличието на части от паразита (членчета) в изпражненията.

Относително рядко се развиват усложнения, които обикновено имат възпалителен характер или са свързани с перфорация на чревната стена от тенията.

Диагностицирането на паразитозата се основава на данните от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед на пациента, лабораторните и паразитологични изследвания.

При извършване на кръвен анализ обикновено се установява еозинофилия, лека анемия, промяна в стойностите на някои имуноглобулинови фракции.

Необходимо е микроскопско изследване на фекални проби и перианален секрет, като резултатите са неспецифични и показват само положителен или отрицателен резултат за тениоза.

За определяне на конкретния причинител е необходимо изследване на морфологичните особености на сколекса.

Лечението при тениоза, неуточнена, е предимно етиологично, медикаментозно. Прилагат се противопаразитни средства от различни групи, основно албендазол или празиквантел. Необходимо е в деня преди приема на лекарствата, да се извърши промивка на гастро-интестиналния тракт с лаксативни средства.

Прогнозата е относително благоприятна, като при много малка част от пациентите се развиват усложнения.

Основните профилактични мерки се състоят в подобряване на хигиенните навици и достатъчна термична обработка на месото, както и строг ветеринарен контрол във фермите.

Необходимо е периодично профилактично изследване на работещите в здравни и социални заведения, както и работещите с хранителни продукти.