Цистицеркоза МКБ B69

Биохелминтозата цистицеркоза представлява инвазия на организма, предизвикана от личинковата форма на свинската тения.

Заболяването е широко разпространено, като се наблюдават ендемични райони в много части на Африка, Азия, Латинска Америка.

Възприемчивостта на населението е всеобща и не се наблюдават различия в честотата на засягане между двата пола и отделните възрастови групи.

Причинител на заболяването е Cysticercus celulosae, който представлява ларвената форма на Taenia solium.

Той представлява мехурче, което е изпълнено с прозрачна и опалесцираща течност и една по-плътна зона, съдържаща сколекса.

Човекът е краен гостоприемник. Той отделя членчетата на свинската тения чрез фекалиите във външната среда.

Междинен гостоприемника са домашната и дивата свиня, но човекът и някои животински видове могат да бъдат факултативни междинни гостоприемници.

Хората се заразяват по няколко механизма:

• ендогенен

• екзогенен

• екзогенен автоинвазивен

Полово зрелите форми паразитират в интестиналния тракт на крайния гостоприемник и след определен период започват да отделят във външната среда проглотиди.

Проглотидите, след разкъсване на обвивката, се превръщат в напълно инвазиоспособни яйца.

Човек може да се зарази при консумация на контаминирани с яйцата хранителни продукти или вода.

При ендогенния механизъм проглотидите не се отделят във външната среда, а се разпространяват по хематогенен път в организма.

Автоинвазивният екзогенен път се среща често при лица с ниска лична и битова хигиена.

Яйцата попадат в червата, достигат до системната циркулация и чрез нея инвазират всички структури на организма.

Особено често се локализират в невроналната тъкан, очите, по-рядко в мускулатурата и подкожната тъкан. При свинете предимно се инвазира дъвкателната, скелетната и сърдечната мускулатура.

Инкубационният период е различно продължителен, варира от няколко месеца до няколко години.

При цистицеркоза на централната нервна система в зависимост от засегнатите мозъчни структури, се развиват съответните неврологични нарушения.

Възможно е развитие на следните клинични прояви:

• епилептиформени пристъпи, фокални или генерализирани
• когнитивни нарушения
• мигреноподобно главоболие
• депресия
• психоза
• хидроцефалия
• пареза или парализа на различни нерви

 При цистицеркоза на окото се наблюдава разпространение на паразитите през хороидалните, цилиарните или ретиналните кръвоносни съдове.

Очната форма съставлява до една трета от всички случаи в ендемичните райони. Най-често се засягат стъкловидното тяло, субконюнктивалното и субретинното пространство.

Наблюдават се някои от следните клинични прояви:

• увеит
• катаракта
• вторична глаукома
• отлепване на ретината
• кръвоизливи в ретината
• иридоциклит
• атрофия на ириса

При засягане на зрителния нерв е възможно развитие на тежки и необратими зрителни увреди и значителна загуба на зрението.

Цистицеркоза с други локализации включва ангажиране от процеса на мускулатурата и подкожната тъкан. Клинично състоянието се представя най-често с прогресиращ миозит и мускулна атрофия.

В подкожната тъкан на крайниците и туловището се образуват малки, подвижни, рядко болезнени възелчета.

При цистицеркоза, неуточнена, се наблюдава хронично протичане на процеса, с невъзможност за точно определяне на локализацията на кистите.

С механичното и токсично действие на кистите се свързват редица от усложненията, до които води заболяването. Възможно е развитие на трайни неврологични и офталмологични нарушения.

Диференциалната диагноза обикновено включва някои други паразитни заболявания, автоимунни и неопластични процеси.

Диагнозата при пациенти с цистицеркоза се основава на епидемиологичната анамнестична информация, физикалния преглед, лабораторните и инструменталните изследвания.

Обикновено се наблюдава намаление на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, еозинофилия. Необходимо е серологично, имунологично и хистопатологично доказване на етиологичния агент.

При необходимост се провеждат офталмоскопия, електроенцефалограма, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Целта на терапията е отстраняване на паразитите, което се постига с медикаментозни и хирургични методи.

Прилагат се химиотерапевтици с противопаразитна активност, антихистамини, кортикостероиди и симптоматични средства.

При възможност се извършва оперативна интервенция за отстраняване на кистата, като се прилагат различни хирургични подходи.

Прогнозата на заболяването се определя индивидуално и зависи предимно от локализацията на кистата, състоянието на болния и терапевтичните възможности.

Профилактиката включва подобряване на личната хигиена и здравна култура на населението.