Цистицеркоза, неуточнена МКБ B69.9

При цистицеркоза, неуточнена, се наблюдава инвазия на организма от личинковата форма на свинската тения.

Заболяването представлява алиментарна биохелминтоза, с ендемичен характер в много райони на Азия, Африка и Латинска Америка.

Поради всеобщата възприемчивост, не се наблюдават съществени различия в честотата на засягане между половете и отделните възрастови групи.

Биологичният цикъл на Taenia solium протича със смяна на два гостоприемника. Крайни гостоприемници за възрастната, полово зряла форма, са хората, а междинен гостоприемник са домашните и диви свине.

Хората, заедно с някои видове тревопасни и всеядни животни, могат да бъдат факултативни междинни гостоприемници.

Заразяването при човек се осъществява по няколко механизма. Екзогенното заразяване се получава при консумация на контаминирани с яйцата на свинската тения хранителни продукти или вода.

Ендогенният механизъм на заразяване е хематогенен и включва инвазиране на различни органи по пътя на системната циркулация, в резултат на отделените от полово зрялата тения проглотиди.

Възможно е и заразяване чрез екзогенна автоинвазия, което се свързва с лоши хигиенни и битови навици на болния от свинска тения човек.

Яйцата на паразита попадат в чревния тракт, освобождават се от своите обвивки и навлизат в системната циркулация.

По хематогене път могат да инвазират всички органи и структури на макроорганизма, като най-често се локализират в невроналната, очната и по-рядко в мускулната и подкожната тъкан.

Наблюдават се единични или множествени кисти, чиито размери варират.

Инкубационният период е в рамките на няколко месеца до няколко години.

Клиничната картина при отделните пациенти е различна, в зависимост от локализацията и степента на инвазия на паразита.

При цистицеркоза, неуточнена, е възможно развитие на:

• неврологична симптоматика: главоболие, световъртеж, припадъци, гърчове, когнитивни нарушения

• офталмологична симптоматика: диплопия, нарушение на периферното зрение, намаление на зрителната острото, отлепване на ретината, атрофия на зрителния нерв, развитие на различно по степен намаление на зрението

• миозит

• образуване на подкожни възли

• диспептични нарушения

• фебрилитет

При много от пациентите липсват клинични признаци дълго време и заболяването се открива случайно или при развитие на усложнения.

Диференциалната диагноза включва други паразитни заболявания, злокачествени и автоимунни процеси.

Диагнозата при пациенти с цистицеркоза, неуточнена, се основава на информацията, получена от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед на пациента, лабораторните, паразитологични и образни изследвания.

Лабораторно обикновено се установява лека по степен анемия, еозинофилия, промяна в нормалните стойности на белия кръвен ред и някои от имуноглобулиновите фракции.

Причинителите се доказват с помощта на серологични, имунологични и хистопатологични методики.

С голямо информативно значение е извършването на образни изследвания, основно компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението цели отстраняване на кистата от макроорганизма. Прилагат се антихелминтни средства, кортикостероиди и антихистамини, симптоматични агенти.

При възможност се извършва хирургично отстраняване на кистата.

Прогнозата се определя индивидуално и зависи от множество фактори:

• локализация на кистата

• размери на кистата

• състояние на болния

• наличие на придружаващи заболявания

• възможност за отстраняване на кистата

Основните мерки за превенция включват подобряване на личната и битовата хигиена, повишаване на здравната култура на болния, достатъчна термична обработка на свинското месо.