Цистицеркоза с други локализации МКБ B69.8

Биохелминтозата цистицеркоза представлява инвазия на организма с личинковата форма на Taenia solium.

Заболяването е ендемично в много райони на Азия, Африка, Латинска Америка, Индия, Китай, Мексико. В България се описват спорадични случаи, като заболяването е в предликвидационна фаза.

Налице е всеобща възприемчивост, боледуват всички възрастови групи, без разлика между двата пола.

Механизмът на заразяване при хората с цистицеркоза с други локализации бива:

• екзогенен

• ендогенен

• екзогенна автоинвазия

Хората са крайни гостоприемници, но могат да бъдат и факултативни междинни гостоприемници.

Заразяването с яйцата на свинската тения се получава при попадането им върху различни хранителни продукти или вода и поглъщането им от хората.

Ендогенният механизъм се изразява в хематогенно разпространение на отделените от полово зрелите форми яйца, които вместо да се изхвърлят с фекалните маси във външната среда, инвазират макроорганизма по пътя на системната циркулация.

Екзогенната автоинвазия се асоциира с ниска лична хигиена на опаразитения индивид.

След като попаднат в интестиналния тракт, яйцата се разпространяват със системната циркулация и могат да инвазират всяка структура на макроорганизма.

Най-често се засягат невроналната и очната тъкан, но е възможно засягане и на мускулатурата и подкожните тъкани.

При локализация на цистицерките в мускулите се развива миозит, придружен от треска и еозинофилия, и в редки случаи мускулна псевдохипертрофия с начално мускулно набъбване, което впоследствие води до атрофия и фиброза.

Състоянието често е безсимптомно, при дегенерацията на кистите.

Подкожните цистицерки често наподобяват на малки липоми.

Представляват малки, относително подвижни възелчета, с мека консистенция, понякога болезнени. Най-често могат да бъдат открити по крайниците и туловището.

При локализация в съседство на клапите на сърцето се стеснява съответното атриовентрикуларно отвърстие и могат да настъпят тежки циркулаторни нарушения.

При засягане на мускулатурата на гастроинтестиналния тракт, се наблюдават различни прояви, вариращи от лека болка в областта до тежки перфорации.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на състоянието от други паразитни, бактериални, автоимунни или неопластични заболявания.

Диагнозата при пациентите с тази форма на цистицеркоза се основава на данните, получени от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед на болния, лабораторните, паразитологичните и при необходимост и образни изследвания.

Изключително важно значение имат хистологичното, имунологичното и хистопатологичното доказване на причинителя.

Лечението при цистицеркоза с други локализации е консервативно и оперативно, в зависимост от състоянието на пациента и локализацията на кистите.

Прилагат се противопаразитни лекарства от различни групи, най-често албендазол или празиквантел, в комбинация с кортикостероиди, антихистамини и симптоматични средства.

Оперативният подход включва хирургично отстраняване на кистите от съответната мускулна група или подкожно пространство.

Прогнозата на тази форма на инвазия, предизвикана от личинковата форма на свинската тения, е относително благоприятна и рядко се развиват сериозни усложнения в дългосрочен план.

Основните профилактични мерки включват:

• повишаване на личната и битовата хигиена

• подобряване на здравната култура

• избягване на контакт с доказано болни лица

• достатъчна термична обработка на свинското месо

За ограничаване на разпространението на тази хелминтоза важно значение имат и строгият санитарно ветеринарен контрол в свинефермите и редовното изследване на работещите в хранителни и здравни заведения.