Цистицеркоза на окото МКБ B69.1

При инвазия с личинковата форма на свинската тения се развива състоянието цистицеркоза.

Представлява алиментарна биохелминтоза, разпространена в много райони. Заболяването е ендемично в тропическите области, като Субсахарска Африка, Индия, Югоизточна Азия, също и в Мексико и Латинска Америка.

Възприемчивостта на населението е всеобща, като не се съобщават за различия в честотата между двата пола и отделните възрастови групи.

Човек се заразява по няколко механизма:

• екзогенен, алиментарен

• ендогенен, хематогенен

• екзогенна автоинвазия

Жизненият цикъл на свинската тения протича в два гостоприемника, междинен и краен, съответно домашни или диви прасета и човек.

Хората могат да бъдат факултативни междинни гостоприемници, при случайно поглъщане на яйца на тенията.

Заразяването може да стане и по ендогенен механизъм, при отделянето на проглотидите от полово зрялата форма.

Вместо да се изхвърлят навън с фекалните маси, те се разпространяват хематогенно и могат да инвазират всеки орган в макроорганизма.

Екзогенната автоинвазия се дължи на ниска лична хигиена и битови навици.

Яйцата попадат в интестиналния тракт, откъдето навлизат в циркулаторната система и се разпространяват, като най-често засягат мускулната, невроналната и очната тъкан.

При попадането на яйцата в окото се развива цистицеркоза на окото.

Очната форма на заболяването съставлява до една трета от случаите в ендемичните райони и може да причини значителна загуба на зрението.

Инкубационният период може да продължи с месеци, дори години.

Паразитът навлиза през хороидалните съдове, по-рядко през цилиарните и ретиналните кръвоносни съдове.

Клиничните признаци се определят от засегнатите очни структури. Най-често се ангажират стъкловидното тяло, субретинното и субконюнктивалното пространство. Относително рядко се засягат зрителният нерв и екстраокуларните мускули.

В повечето случаи се засяга само едното око, като е възможно развитие на единична или множествени кисти.

Размерите на кистата варират, като с нарастването й могат да настъпят тежки и необратими увреждания, с развитие на слепота.

Физикално кистата се установява като добре очертана полупрозрачна маса с бяло петно (сколекс) в единия край.

Когато е жива, кистата изглежда подвижна в резултат на инвагинацията или евагинацията на ларвата и може да индуцира вътреочно възпаление.

Когато ларвите са мъртви, подвижността отсъства и се индуцира остра възпалителна реакция, в резултат на освободените токсични продукти.

Възможно е развитие на някои от следните състояния:

• увеит
• кръвоизливи в ретината
• пролиферативна витроретинопатия
• отлепване на ретината
• иридоциклит
• вторична глаукома
• катаракта
• атрофия на ириса

Субконюнктивалната локализация на паразита протича с изявата на болезнена, жълтеникава, нодуларна маса, разположена субконюнктивално.

При орбиталната цистицеркоза се наблюдава развитие на диплопия, придобит страбизъм, повтарящо се зачервяване на окото, болезнена проптоза.

Засягането на оптичния нерв протича с намалено зрение, застойна папила, намаление на периферното зрение, пареза или парализа на нерва.

Изключително рядко от процеса се засягат слъзните канали, при което се развива обструкция, със съответните клинични прояви.

Диференциалната диагноза включва:

• миозит
• туморни метастази
• лимфоми
• абсцес или хематом на очните мускули
• офталмопатия, в резултат на увреждане на щитовидната жлеза
• офталмологични прояви при саркоидоза

Диагнозата се базира на епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторните и образни изследвания, офталмоскопията.

Положителните резултати от провеждането на ELISA потвърждават диагнозата, но отрицателният резултат не изключва възможността за наличие на цистицеркоза.

С висока информативна стойност е извършването на образни изследвания, като ултразвуково изследване, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Наблюдават се характерни промени, в зависимост от това, дали кистата е жива или дегенерирала.

Лечението при цистицеркоза на окото се определя в зависимост от локализацията на кистата и състоянието на болния.

При локализиране във вътреочното пространство е необходимо задължително хирургично отстраняване на кистата.

При невъзможност за извършване на оперативна интервенция, се препоръчва консервативно лечение с противопаразитни средства и кортикостероиди по схема. Продължителността на медикаментозната терапия се определя индивидуално, до пълно дегенериране на кистата.

Хирургичните методи за отстраняване на паразитите включват фотокоагулация, криотерапия, диатермия, витректомия, и стандартна хирургична резекция с различен анатомичен достъп.

Прогнозата е относително неблагоприятна, като при част от болните се развиват усложнения, които в дългосрочен план водят до значително увреждане на зрението.