Цистицеркоза на централната нервна система МКБ B69.0

Състоянието цистицеркоза на централната нервна система е едно от най-честите паразитни заболявания на ЦНС. Представлява хронично протичаща биохелминтоза.

Обикновено боледуват хора в активна трудоспособна възраст, най-често между 20 и 40 годишна възраст.

Хелминтозата се среща предимно в Африка, Латинска Америка, Азия, някои райони на Източна Европа. В България се съобщава за спорадични случаи.

Причинител на заболяването е личинковата форма на свинската тения, Taenia Solium.

Механизмът на заразяване при човек е перорален, алиментарен, при консумация на контаминирани с яйцата на хелминтите хранителни продукти или вода.

След като попаднат в интестиналния тракт, те се освобождават от своите обвивки и по хематогенен път инвазират централната нервна система.

Попаднали в мозъка, ларвите формират солитарни или множествени кисти, които могат дълго време да останат жизнеспособни.

Обикновено образуваните циситицерки представляват мехурчета (везикули), разположени най-често в кората или в обвивките на главния мозък.

Около кистите се наблюдават възпалителни и дегенеративни изменения, богата клетъчна инфилтрация.

Мозъчните стомахчета са разширени, а обвивките на мозъка са уплътнени.

Клиничната картина при отделните пациенти е различна в зависимост от конкретното разположението на кистите.

Тези, които са разположени в кората на главния мозък, предизвикват най-често епилептични пристъпи, които могат да бъдат както огнищни, така и генерализирани.

При някои болни се наблюдават коматозни състояния, при други може да се появят парализи. Налице са различни по степен когнитивни нарушения, мигреноподобно главоболие, депресия, психоза.

Цистисерковите кисти могат да се разположат в мозъчните стомахчета. В този случай се развива хидроцефалия, в резултат на повишеното интракраниално налягане, налице са главоболие, световъртеж, гадене и повръщане.

Кистите могат да се локализират и в гръбначния мозък (спинална форма на мозъчна цистицеркоза), с развитие на съответните клинични прояви.

При локализиране по дължината на зрителния нерв се наблюдават различни офталмологични нарушения, като диплопия, застойна папила, пареза или парализа на нерва, намаление или загуба на периферното зрение.

Диагнозата се базира на данните, получени при разпита и прегледа на болния, лабораторните и инструментални изследвания.

С особено висока диагностична и информативна стойност е провеждането на образни изследвания, предимно компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

С ЯМР се откриват интравентрикуларните и екстрапаренхимни лезии, докато КТ е по-специфична за идентифициране на интрацеребрални калцификати.

Въз основа на данните от образните изследвания, кистите се делят на живи, ранни дегенериращи и неактивни.

При половината от пациентите се установяват патологични изменения при извършване на електроенцефалограма, като дифузно забавяне, фокална пароксизмална активност или генерализирани вълни.

При част от болните след извършване на лумбална пункция се наблюдават промени в ликвора, включващи умерена плеоцитоза и повишени имуноглобулини.

За серологичното доказване на заболяването се използват методики като ELISA в различни разновидности.

Диференциалната диагноза на тази форма на цистицеркозата се прави обикновено с останалите паразитни заболявания, тумори и метастази.

За лечението при цистицеркоза на централната нервна система се прилагат противопаразитни агенти от различни групи, кортикостероиди, антихистамини и симптоматични средства.

Хирургично се отстраняват обикновено тези кисти, които са разположени в субарахноидалното пространство или в мозъчните стомахчета.

Неблагоприятната прогноза на това състояние е свързана с тежките възможни усложнения.

При спинална локализация на кистите може да настъпи внезапен спинален субарахноидален блок. При ангажиране на четвъртото мозъчно стомахче е възможно настъпване на внезапна смърт.

Прогнозата при отделните пациенти зависи от множество фактори:

• степента на инвазия
• общото състояние на пациента
• наличието на придружаващи заболявания
• терапевтичните възможности

Основните профилактични мерки се състоят в подобряване на личната и битова хигиена и здравната култура на населението.