Други хелминтози МКБ B83

В рубриката други хелминтози се включват заболявания, в резултат от инвазия на организма с различни представители от отделните видове хелминти.

Висока честота се наблюдава предимно в страните с тропически климат, лоши санитарно-битови условия, нисък социално-икономически статус, висока честота на популациите на междинните гостоприемници и векторите на заразата.

Висцерална форма на заболяване, предизвикано от миграция на личинките на хелминтите [висцерална Larva migrans], наричано още токсокариоза, представлява космополитна зооантропоноза.

Причинители са представители на вида Toxocara, предимно T. cati, T. canis, водещи до заболяване при кучетата и котките. Паразитите имат характерна морфология, а размерите им достигат до 20 сантиметра.

Особено често боледуват малките деца, най-вероятно поради липсата на установени хигиенни навици, чест и близък контакт с животните и лапане на ръцете.

Паразитите имат характерен жизнен цикъл, като след поглъщането на оплодените яйца, ларвите се излюпват в интестиналния тракт, навлизат в системната циркулация и мигрират главно към черния дроб, белите дробове, миокарда, мозъка и очите.

Клиничната картина се характеризира с изразен полиморфизъм и проява на локални симптоми от съответните засегнати органи, фебрилитет и алергичен синдром.

Гнатостомиоза представлява хелминтна инфекция, предизвикана от инвазия с ларвите на нематодите от рода Gnathostoma. Описани са различни видове, като най-честите причинители на заболяване при човека са G. spinigerum, G. hispidum, G. doloresi, G. procyonis.

Състоянието се среща спорадично, предимно в Корея, Япония, Тайван и Малайзия. Заразяването се осъществява предимно по перорален път, при консумация на сурово или недостатъчно топлинно обработено месо от междинните гостоприемници.

Крайни домакини на паразитите са различни видове хищници, а междинните домакини са змии, жаби, сладководни риби, кокошки, прасета.

Хората са случайни гостоприемници и не играят роля при разпространение на заболяването, тъй като ларвите не могат да достигнат полова зрялост в техния организъм, но характерна особеност е, че могат да запазят своята жизнеспособност в продължение до десет години.

Често се наблюдават полиорганни увреждания, като в зависимост от засегнатите структури се наблюдават характерни клинични прояви. Чести локализации са интестиналният тракт, пулмоналната система, очите, централната нервна система.

Ангиостронгилоидоза, предизвикана от Parastrongylus cantonensis, протича с развитие на еозинофилен менингоенцефалит. Етиологичният причинител представлява малък нематод, с характерни морфо-функционални особености.

Ендемични райони са описани в Азия, Бразилия, Хаваи, като заболяването показва все по-голямо разпространение. Плъховете и някои други дребни гризачи са крайни гостоприемници, а различни видове охлюви, сладководни раци и ракообразни са междинни гостоприемници.

Хората се инвазират перорално, консумирайки контаминирани хранителни продукти или вода. Инкубационният период продължава от една седмица до два месеца, като началните прояви на болестта включват диспептичен синдром, фебрилитет, слабост.

В последствие се развива и неврологичната симптоматика, включваща главоболие, вратна ригидност, парези и парализи на нерви, когнитивни увреждания, невропатична болка, загуба на съзнание. Характерни за тежкото протичане при масивна инвазия са мускулната атрофия, дихателната недостатъчност, квадрипарезата, арефлексията.

Сингамиоза или сингамоза се развива след инвазия с нематодите Syngamus trachea от семейство Syngamidae, наричани още "червен червей" или "разцепен червей" поради характерния си външен вид. Домашните и дивите птици са крайни гостоприемници, а някои видове охлюви и плужеци са междинни гостоприемници.

Заболяването е рядко срещано при хората, като заразяването се осъществява след поглъщане или инхалиране на паразитите при близък контакт със заразени птици. Паразитите се локализират в горните пулмонални пътища и предизвикват локални симптоми и фебрилитет. Най-често болните съобщават за задух, болка в гърдите, мъчителна кашлица без експекторация, увеличение на лимфните възли. Тежкото протичане се асоциира с развитие на респираторен дистрес синдром, дихателна недостатъчност и пневмония.

Вътрешна хирудиниоза се развива при инвазия с Macracanthorhynchus hirudinaceus от клас Archiacanthocephala. Основни крайни гостоприемници са дивата и домашната свиня, а междинни гостоприемници са множество видове бръмбари.

Тези паразити са едни от най-големите акантоцефали, с дължина на женските екземпляри до над 65 сантиметра. Характерна особеност в жизнения им цикъл е способността на инвазивните ларви, наричани още акантели, да се съхраняват в продължение на две до три години в междинните гостоприемници, дори при преминаването им през различните етапи на метаморфоза.

Заболяването при хората протича предимно с развитие на стомашно-чревна симптоматика, като често се наблюдават различни усложнения. Възможно е развитие на перфорация или обструкция на чревната стена, перитонит, кахексия, синдром на малабсорбция.

Други уточнени хелминтози са акантоцефалоза, гонгилонемиоза, чернодробна капилариоза, метастронгилоза и телазиоза. Причинители са различни хелминти, като заболяванията рядко се срещат в човешката популация. Протичането е неспецифично, предимно с интестинална симптоматика, включваща диспептични оплаквания, диария, метеоризъм, коремна болка.

Хелминтоза, неуточнена, наричана накратко "глисти", е налице при невъзможност за отдиференциране на конкретния етиологичен причинител.

Диагнозата при пациенти с други хелминтози се изгражда въз основа на епидемиологичната анамнеза, находките от клиничния преглед, параклиничните, паразитологичните и образните изследвания. Честа лабораторна находка са периферната еозинофилия и различният по тежест анемичен синдром.

При някои от хелминтозите е възможно откриване на паразитни яйца в материал от фекални проби. При висцерални увреждания и неврологична симптоматика се извършват компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, за установяване на степента и локализацията на пораженията.

Лечението е предимно медикаментозно, като се прилагат противопаразитни, противовъзпалителни, обезболяващи и антихистаминни средства. Особено добър ефект се постига след приложение на пирантел, ивермектин и препаратите от бензимидазоловата група, главно албендазол и мебендазол.

Основните профилактични мерки включват:

• повишение на личната и битовата хигиена
• достатъчна термична обработка на месото
• повишение на здравната култура и информираност
• контрол над популацията на векторите на заразата

Прогнозата се определя въз основа на вида на конкретния етиологичен агент, засегнатите структури в макроорганизма и общото здравословно състояние на пациента.