Гнатостомиоза МКБ B83.1

Паразитната инфекция с хранителен произход, възникваща в резултат от поглъщане на ларвите от трети стадий на нематодите от род Gnathostoma, се нарича гнатостомиоза или подвижен тумор.

Най-честите етиологични причинители от рода са:

• Gnathostoma spinigerum

• Gnathostoma hispidum

• Gnathostoma doloresi

• Gnathostoma procyonis

• Gnathostoma binucleatum

Ларвите на тези паразити могат да бъдат открити в сурово или недостатъчно термично обработено месо, най-често от сладководни риби, змии, жаби, прасета, кокошки, както и в замърсената вода. Рядко се наблюдава директно проникване на ларвите през кожата и пробиване на епидермиса.

Заболяването е рядко, с изключително ниска честота, като ендемични райони са описани в някои географски области на Япония, Корея, Тайван, Малайзия, Тайланд.

По-често боледуват възрастните хора, в сравнение с децата, най-вероятно поради фактори, свързани с професията, диетата или социалното поведение. Не са описани съществени различия в честотата на засягане между мъжкия и женския пол.

Крайни гостоприемници на нематодите от род Gnathostoma са кучета, котки, диви и домашни прасета, невестулки, норки, лъвове, тигри, леопарди и някои други видове бозайници. В техния организъм се осъществява съзряване, нарастване и диференциране на нематодите, като възрастните червеи се локализират в стомашната стена.

Размерите на възрастните форми варират от 13 до 55 милиметра на дължина. Женските екземпляри освобождават яйца, които се евакуират с фекалните маси и попадат във външната среда.

При благоприятни условия в сладководните басейни яйцата ембрионират и от тях се излюпват ларви за период от около една седмица.

Някои видове ракообразни се хранят с ларвите, а те от своя страна служат за храна на сладководни риби, жаби, птици и влечуги.

В организма на ракообразните ларвите съзряват до втори стадий, а в организма на вторите междинни гостоприемници достигат до трети стадий.

Крайните гостоприемници се хранят с вторите междинни домакини и в организма им ларвите завършват своя жизнен цикъл, превръщайки се във възрастни форми.

Човек се заразява предимно по перорален механизъм, при консумация на ларви от трети стадий от заразено и недостатъчно термично обработено месо. Възможно е заразяване и през проникване през кожата, при къпане или плуване в сладководни басейни.

В организма на човека ларвите не могат да се превърнат във възрастни форми, но се запазват жизнеспособни в рамките на десет години.

В рамките на един до два дни след поглъщане на ларвите, те предизвикват нарушения в стомашната и чревната стена, което клинично се проявява с еозинофилия и локални симптоми. Мигрират и към черния дроб и могат да засегнат всеки орган и структура на макроорганизма.

Клиничната симптоматика се дължи на различните патогенетични механизми, по които ларвите предизвикват увреждане, а именно механично, травматично и токсично въздействие.

Пациентите обикновено се оплакват от гадене, повръщане, анорексия, уртикария, диария, болка в епигастриума.

При засягане на кожата и меките тъкани, главно на горните крайници и туловището, се наблюдава повишена чувствителност и оток в засегнатите области, болка, сърбеж, еритем, формиране на подкожни нодули, абсцеси и були.

При миграция на ларвите в очите са налице намалена зрителна острота, фотофобия, болка, увеит, повишено вътреочно налягане, отлепване на ретината, слепота.

При засягане на слуховия апарат пациентите обикновено се оплакват от намаление на слуха и постоянен шум в ушите.

Засягането на белите дробове протича с мъчителна кашлица с кръвохрак и наличие на ларви в храчките, диспнея, болки в гърдите, пневмоторакс.

Неврологичните прояви са едни от най-честите и включват:

• радикуломиелит
• енцефалит
• еозинофилен менингит
• субарахноидални кръвоизливи
• парези и парализи на черепно-мозъчни нерви

Ангажирането на стомашно-чревния тракт протича под формата на апендицит, холецистит, холангит, хепатит, с развитие на горен или долен диспептичен синдром.

За поставяне на диагнозата при пациенти с подвижен тумор е необходимо анализиране на данните от епидемиологичната анамнеза за пребиваване в ендемичен район, физикалните находки, параклиничните, паразитологичните и образните изследвания. Лабораторно най-често се установява еозинофилия, а при извършване на уринен анализ често се открива хематурия. Извършват се серологични и имунодиагностични изследвания (ELISA). От образните изследвания с най-висока информативна стойност е прилагането на компютърната томография.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на паразитозата от следните състояния:

• аскаридоза
• хориоретинално възпаление
• дифилоботриоза
• дракункулоза
• филариоза
• хименолепидоза
• парагонимиоза
• тениоза
• стронгилоидоза

Лечението на пациенти с гнатостомиоза е индивидуално, в зависимост от степента на инвазия, засегнатите органи и общото състояние на пациента. Единственото дефинитивно лечение е оперативното отстраняване на нематодите.

Прогнозата е относително неблагоприятна основно при засягане на централната нервна система, поради високия риск от развитие на усложнения в дългосрочен план.