Аскаридоза МКБ B77

Опаразитяването на организма с някои от различните видове червеи води до развитието на така наречените хелминтози. Голямото разнообразие на причинителите е и причина за многообразието от заболявания, като отделните се различават помежду си както по етиология (вид и характеристики на причинителите), така и по клинични проявления, риск от усложнения, особености в лечението.

При инвазия с кръглия червей Ascaris lumbricoides, наричан още детски глист, се развива аскаридоза. Причинителят спада към род Ascaris на семейство Ascarididae от клас Nematoda.

Заболяването представлява типична геохелминтоза, антропоноза (терминът показва, че болестта се предава от човек на човек), с източник на инфекцията опаразитеният човек.

Болестта показва повсеместно разпространение, като по данни на Световната здравна организация (СЗО) около десет процента от световното население страдат от аскаридоза, което превръща този вид хелминтоза в едно от най-разпространените заболявания от този вид.

Познаването на рисковите фактори, допринасящи за заразяването, симптомите, методи за откриване и лечение на болестта са в основата на разработването на ефективни профилактични мерки и повишаване информираността и здравната култура на населението, особено в районите, показващи по-висока честота на хелминтозата.

Кой е изложен на по-висок риск от заразяване с аскаридоза?

Хигиената играе ключова роля за предаването на заразата при много голям процент от инфекциозните заболявания, като съответните санитарни мероприятия се определят в зависимост от особеностите и начина на предаване на заразата.

Механизмът на заразяване при аскаридоза е фекално-орален, при консумация на контаминирани хранителни продукти, при контакт с битови предмети или мръсни ръце.

За разпространението на заболяването голямо значение имат още абиотичните фактори, условията на външната среда и социални фактори.

Най-общо по-висок риск създават следните фактори:

• възраст на пациента: голям процент от заболелите са деца на възраст до десет години във връзка с начина на предаване на болестта, ролята на замърсената почва и повърхности и все още недостатъчно развитите хигиенни навици. Децата във възрастта между 3 и 8 години са сред най-често засегнатите от хелминтозата поради характерния за тях вреден навик на докосване със замърсени ръце на устата, прием на храна с мръсни ръце след игра в мръсотията (не е нужно отглеждане в стерилна среда и е доказано, че подобен тип занимания изграждат имунитета, но родителите следва да имат едно наум за рисковете от заразяване с различни инфекции)
• климатични особености: хелминтозата е повсеместно разпространена, като особено голяма честота се наблюдава в някои географски райони с тропически и субтропически климат, главно области на Латинска Америка, Азия и Африка
• проблеми с канализацията и водоснабдяването: освен климатичните особености друг важен фактор за високата честота на заболяването в някои географски области са наличните проблеми с канализацията и водоснабдяването. В развиващите се страни с нисък социално-икономически статус, както и редица предимно земеделски райони, в които се използват фекални маси за наторяване на почвата, болестта показва по-високо разпространение. Затрудненият достъп до чиста вода излага на риск населението
• лоши санитарно-хигиенни условия: проблемите с водоснабдяването често вървят ръка за ръка и с ниските санитарно-хигиенни условия. Лошите битови условия (замърсени предмети и повърхности в дома, контаминирани плодове и зеленчуци) и затрудненията в поддържането на хигиената на обществените места допринасят за високата честота на хелминтозата в някои райони
• посещение и пребиваване в район с висока честота: необходимо е предварително да се подготвите при посещение на ендемични райони, носейки със себе си подходящи дезинфекциращи средства, информиране за безопасността на питейната вода и хранителните продукти, повишено внимание след контакт с хора (редовно измиване на ръцете след здрависване, контакт с дръжки на врати, предмети и повърхности)

Особености и жизнен цикъл на аскарис лумбрикоидес (Ascaris lumbricoides)

Познаването на особеностите и отличителните характеристики на отделните хелминти има голямо значение за правилното поставяне на диагнозата. Всеки от различните видове червеи, паразитиращи по човека, се отличава по някои морфологични показатели от останалите.

Причинителят на аскаридозата се отличава със следните морфологични особености:

• форма: формата на хелминтите е вретеновидна
• цвят: цветът им е розов до жълтеникав, а мъртвите паразити са с белезникав оттенък
• размери на женските: размерите на женските хелминти варират между 20 и 40 сантиметра, като задният им край е характерно заострен
• размери на мъжките: размерите на мъжките хелминти варират между 15 и 20 сантиметра, като задният им край е спираловидно завит

Женските паразити, достигнали полова зрялост, произвеждат по 250 хиляди яйца на ден, които показват голямо разнообразие, като най-често се срещат оплодени яйца с или без обвивка и неоплодени яйца, които във външната среда загиват бързо.

Яйцата се отделят от гостоприемника в околната среда чрез фекалните маси. Те са много устойчиви и при благоприятни условия (определена температура, влажност, достъп на слънчева светлина и други) могат да оцелеят пет до десет години. Крайно ниските и крайно високите температури бързо ги инактивират.

Оплодените яйца ембрионират в почвата при подходящи условия и при поглъщане от хората в интестиналния тракт се освобождават ларвите. Важна особеност е необходимостта от активиране на яйцата в почвата, като без почвата като фактор последните не могат да станат способни да инфектират.

За да станат способни да инфектират яйцата и съответно паразитите преминават през следните фази:

• миграция: след излюпване от яйцата в интестиналния тракт в продължение на 15 дни излюпените ларви осъществяват сложна миграция, преминавайки през слизестата чревна обвивка до кръвния ток. По хематогенен или лимфогенен (чрез лимфната система) път достигат последователно до хепаталната система и белия дроб. Чрез дихателните пътища попадат в устната кухина, предизвиквайки кашлица (закашляне) и отново се поглъщат
• матурация (съзряване): след поглъщане отново попадат в интестиналния тракт, където съзряват и диференцират полово (разделят се на мъжки и женски екземпляри)
• репродукция: мъжките и женските екземпляри се оплождат в тънките черва, като мъжките паразити загиват след осъществяване на оплождането. Женските снасят хиляди яйца, които остават в тялото и попадат в изпражненията (откъдето достигат почвата и започва наново жизненият им цикъл). Женските хелминти умират веднага след снасянето на яйцата

Целият процес от снасянето до оплождането на яйцата може да отнеме средно между два до три месеца. Хелминтите могат да оцелеят и преживеят в тялото на човека в продължение на до две години, предизвиквайки различни по вид и тежест симптоми.

Характерни симптоми при аскаридоза (детски глист)

Инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите прояви на болестта) е с различна продължителност при отделните пациенти, като най-често е от порядъка на четири до осем седмици (може и повече).

Клиничните прояви при отделните пациенти варират и зависят предимно от степента на инвазия и общото имунологично състояние на гостоприемниковия макроорганизъм, възрастта на пациента, давността на пребиваване на паразитите в организма, наличието на подлежащи хронични заболявания и други.

Различават се следните форми на заболяването:

• Аскаридоза с чревни усложнения: това е най-често срещаната форма на болестта, при която основните прояви са фокусирани в интестиналния тракт. Възможно е и безсимптомно протичане и случайно откриване на състоянието при други изследвания. При малки деца рядко болестта протича без симптоми, като често са налице различни по тежест стомашно-чревни прояви, а при хронично протичане настъпват и различни по тежест хранителни дефицити, малнутриция, разстройства в растежа
• Аскаридоза с други усложнения: тази форма се наблюдава по-рядко, като включва обикновено проявите от страна на белите дробове (при развитие на клинични прояви в хода на жизнения цикъл на паразита, преди неговото пълно съзряване). Пациентите се оплакват от суха кашлица, хрипове, задух, възможно е и развитие на пневмония, вторични бактериални инфекции
• Аскаридоза, неуточнена: тази форма на хелминтозата се описва най-рядко в клиничната практика, като трудно може да бъде локализирано първичното огнище на болестта, а проявите са неспецифични, с общо засягане на организма

Независимо от формата на болестта, могат да се наблюдават идентични клинични прояви.

Характерни за миграционната фаза са алергичните прояви и пулмоналният синдром. Хелминтите сенсибилизират организма посредством отпадните продукти, които се отделят при метаболизма им. Това се проявява под формата на хепатоспленомегалия (увеличение на черния дроб и слезката), лимфаденомегалия (увеличение на лимфните възли), обрив и сърбеж, суха кашлица с кръвохрак, задух и цианоза.

След малко повече от два месеца от инвазията се развиват интестиналните прояви (това е приблизителното време за завършване на жизнения им цикъл). Те се дължат на механичното и токсично въздействие на паразитите и се проявяват с различни нарушения в храносмилателната система, нарушена хемопоеза, имуносупресия. Възможно е влошаване на протичането на други инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Характерни за чревната фаза са следните клинични симптоми и синдроми:

• горнодиспептичен синдром: гадене и повръщане, лош вкус в устата, по-рядко диспепсия
• долнодиспептичен синдром: редуване на диария и запек, болка, тежест и дискомфорт в коремната област
• общи прояви: слабост, отпадналост, намален апетит, редукция на телесното тегло, главоболие и раздразнителност

При малките деца състоянието протича по-тежко, с развитие на тежки белодробни промени и vomitus miserere (повръщане на хелминти с чревно съдържимо). В детска възраст обикновено е налице силно понижение на апетита, забавяне на растежа при по-голяма давност на болестта, раздразнителност, промяна в поведението.

Усложнения при аскаридоза

Ранното откриване на болестта има голямо значение за минимизиране рисковете от развитие на различни по вид усложнения, свързани с хелминтозата, някои от които показват потенциален животозастрашаващ характер.

Към едни от най-честите възможни усложнения вследствие недиагностицирана или нелекувана аскаридоза се включват:

• интестинални усложнения: при силно опаразитяване и голям брой хелминти в интестиналния тракт е възможно развитие на остра чревна непроходимост, което представлява спешно състояние, изискващо своевременна медицинска намеса. Освен чревна непроходимост възможни други усложнения в чревния тракт включват перфорация на интестиналната стена, усукване на червата и други
• засягане на черния дроб и панкреаса: при попадане на хелминтите и запушване на някои от по-тесните канали в хепатобилиарната и панкреатичната система се развиват различни по тежест усложнения, включващи най-често иктер (жълтеница), панкреатит, холецистит, хепатит, чернодробен абсцес и други
• хранителен дефицит: при децата болестта може да доведе до различни по вид хранителни дефицити във връзка с особеностите в протичането (често води до понижен апетит) и особеностите в развитието и функционалната активност на интестиналния тракт. Възможни са дефицити както на основните хранителни вещества (мазнини, въглехидрати, белтъчини), така и на редица витамини, минерали, аминокиселини
• забавяне на растежа: хранителните дефицити сами по себе си в детска възраст могат да доведат до забавяне на растежа, поради което своевременното откриване на болестта и адекватно лечение имат изключително важно значение при децата
• вторични бактериални инфекции: възможно е и развитие на вторични бактериални инфекции, които клинично обикновено се проявяват под формата на сепсис и гноен холангит
• механична асфиксия: дихателните увреждания и задушаването могат да имат животозастрашаващ потенциал

При децата по-често се наблюдават интестинални усложнения и хранителни дефицити, дори и при по-слабо опаразитяване, докато при възрастни слабото опаразитяване често не предизвиква усложнения. Някои подлежащи заболявания с хроничен характер и нарушения в храносмилателната система излагат пациентите на по-висок риск и необходимост от своевременни мерки.

Поставяне на диагнозата при аскаридоза (детски глист)

При установяване на някои от характерните за болестта симптоми е необходимо посещение на личния лекар. С помощта на различни диагностични подходи и методи личният лекар или съответният здравен специалист достига до правилната диагноза и съответно може да назначи най-подходящото лечение.

Най-често се използват следните диагностични методики:

• анамнеза (разпит): фокусът при анамнезата е насочен към наличието на диспептични оплаквания, субективни прояви, давност на симптомите, посещение на ендемичен район, хигиенни и битово-санитарни условия на живот, епидемиологични данни, наличие на други подлежащи заболявания. Субективните оплаквания в комбинация с данни за възрастта и епидемиологичните особености могат да насочат здравните специалисти към съответните паразитологични изследвания
• физикален преглед: търсят се общи белези на инфекция, промени в нормалния цвят и вид на кожата и лигавиците, извършва се палпация на корем, като данните от прегледа обикновено нямат особено висок информативен характер
• кръвни изследвания: резултатите от кръвните изследвания могат да насочат към наличието на някои дефицит (особено важно в детска възраст), като често се наблюдават понижени нива на желязото, витамин В12 и други
• паразитологични изследвания: за поставяне на диагнозата изключително важно значение имат откриването на паразитни яйца или хелминти във фекални проби, храчки, повърнати материи, като техните морфологични особености са с високо информативно значение и обикновено с ключова роля за правилното поставяне на диагнозата
• образна диагностика: образните изследвания (контрастно рентгеново изследване на интестиналния тракт, компютърна томография и други) се прилагат с цел установяване на налични усложнения, както и при противоречиви резултати от другите диагностични подходи

Инвазията с кръгъл червей е необходимо да се разграничи от останалите хелминтни заболявания и различните болестни процеси, ангажиращи стомашно-чревния тракт. За диференциране на отделните хелминтози с най-голямо значение са резултатите от паразитологичните изследвания и особеностите във фекалните проби и пробите от храчки и повърнати материи. Липсата на достоверни резултати от тези изследвания налага проучването на възможността за друго подлежащо заболяване с идентично протичане.

Лечение при детски глисти

Лечението при аскаридоза е предимно медикаментозно, с различни противопаразитни агенти, в съчетание със симптоматични средства.

Най-често се прилагат:

• албендазол: албендазол представлява антихелминтен препарат от групата на бензимидазоловите производни като намира изключително широко приложение в лечението на различни хелминтози (освен при аскаридоза се използва успешно още и при ентеробиоза или острици, трихинелоза, свинска тения, говежда тения и други). Прилага се перорално под формата на таблетки с достатъчно количество течности или под формата на перорална суспензия. При интестинална аскаридоза за повишаване на чревната резорбция на медикамента могат да се приемат повишени количества мазнини с храната. Показва вермициден ефект (води до убиване на червеите) и овоцидно действие (убива техните яйца). Дозата се определя индивидуално, като обикновено лечебният режим включва еднократен прием, с последващо повторение след две до четири седмици. По медицинска преценка след приема на медикамента може да се назначи прием на салинно очистително с цел отстраняване на хелминтите от организма. Рядко води до сериозни странични ефекти, най-често се описват главоболие, диспептични нарушения, обрив
• мебендазол: мебендазол представлява антихелминтен препарат от групата на бензимидазоловите производни с идентични особености и приложение като албендазол. Прилага се в лечението не само на аскаридоза, но още и на острици, трихинелоза, свинска тения и други. Приема се под формата на таблетки с обилно количество течности, като терапевтичен ефект се наблюдава след еднократен прием в доза, съобразена с възрастта и теглото на пациента. След две до четири седмици терапията се повтаря с цел намаляване рисковете от развитие на рецидив. Подобно на терапията с албендазол, по преценка на лекуващия лекар може да се приложи и салинно очистително с цел улесняване отстраняването на хелминтите от интестиналния тракт. Мебендазол се понася добре от мнозинството от пациентите, като рядко води до сериозни странични ефекти. По-често се описват главоболие, гадене, болки в корема, бързопреходен обрив и други. Подобно на албендазол и този антихелминтен препарат не се препоръчва по време на бременност
• симптоматични средства: симптоматичната терапия се определя индивидуално при всеки конкретен пациент в зависимост от неговите оплаквания. При необходимост и по преценка на лекуващия лекар могат да се приложат антиеметици за облекчаване на гаденето и повръщането, лаксативи, определени обезболяващи средства (само по строги показания), а при деца може да се наложи допълнителен прием на витамини и минерали след провеждане на антихелминтната терапия

При своевременно поставена диагноза и адекватно лечение прогнозата е относително благоприятна.
Болните подлежат на диспансерно наблюдение за период от една година, като на всеки три месеца е необходимо извършване на контролни профилактични изследвания.

Как да се предпазим от аскаридоза?

Профилактиката при аскаридоза е насочена предимно към повишаване и подобряване на хигиенните навици и хигиената като цяло (в личен, битов и социален аспект).

Най-общо се препоръчва:

• редовно измиване на ръцете: редовното измиване на ръцете със сапун и топла вода в продължение на поне двадесет секунди (а не просто изплакване под течаща вода за норматив) и приучаването от ранна детска възраст за редовно измиване на ръцете след контакт с мръсни повърхности, както и отучването за пъхане на мръсните ръце или предмети в устата значително снижават заболеваемостта
• подобряване на санитарно-битовите условия: поддържането на добра хигиена в дома, редовното почистване на пода, дръжките на вратите и повърхностите в дома намалява риска от заразяване
• висока хигиена в кухнята: тук се включва щателното измиване на всички плодове и зеленчуци, тъй като при попаднала контаминирана пръст по тях е възможно поглъщане на яйцата на паразита
• подходящи мерки при посещение на ендемичен район: при пътуване и пребиваване в ендемичен район се препоръчва снабдяване с подходящи дезинфектанти за ръцете, изваряване на водата за пиене, повишено внимание при хранене в обществени заведения, поддържане на висока лична хигиена
• повишение на здравната култура и информираност: подобряването на здравната култура на населението и информираността относно рисковете, които крият лошите хигиенни условия (от заразяване не само с аскаридоза, но и с редица други заболявания) и създаването на правилни хигиенни навици от най-крехка възраст (с повишено внимание в яслите и детските градини) стои в основата с борбата на редица инфекциозни заболявания

Активната профилактика и бдителност, както и посещението на специалист при първи признаци на болестта, допринасят за ранното откриване на аскаридоза, своевременно лечение и минимизиране рисковете от развитието на усложнения.