Аскаридоза с други усложнения МКБ B77.8

Ascaris lumbricoides, наричан още детски глист, принадлежи към семейство Ascarididae на тип Nemathelminthes и причинява аскаридоза.

Заболяването представлява хронично протичаща хелминтоза с развитие на алергични, пулмонални и интестинални прояви.

Макар най-често да протича с развитието на интестинални усложнения, то е възможно и протичане под формата на аскаридоза с други усложнения.

Източник на заразяването е опаразитеният човек, като обикновено болестта се предава по фекално-орален механизъм чрез замърсени ръце, битови предмети, контаминирани плодове и зеленчуци. Епидемиологичната инкубация е в рамките на 75 дни.

Паразитите имат характерни морфологични особености:

• форма: вретеновидна форма

• цвят: живите паразити имат розово жълтеникав цвят, а умрелите са белезникави

• особености на женските екземпляри: женските достигат до 40 сантиметра и имат конично заострен заден край

• особености на мъжките екземпляри: мъжките достигат до 20 сантиметра и имат завит, подобен на кука, заден край

Женските полово зрели паразити снасят ежедневно по 250 хиляди яйца, като се различават основно три вида яйца, а именно оплодени с или без белтъчна обвивка и неоплодени яйца.

Биологичният цикъл на хелминтите протича в два стадия, паразитен в гостоприемника и непразитен в околната среда (в почвата).

Опаразитените хора отделят във външната среда паразитни яйца, като неоплодените бързо се инактивират, а оплодените ембрионират в почвата при наличието на благоприятни условия.

Те са много устойчиви към действието на факторите на околната среда и могат да оцелеят в почвата над десет години.

При поглъщането на инвазиоспособни яйца от хората, в тънките черва под действието на ферментационните процеси, се разрушава черупката на яйцата и се освобождават ларвите.

В продължение на 15 дни ларвите извършват сложна миграция. Новоизлюпените ларви проникват през интестиналната обвивка и по пътя на венозния кръвоток достигат черния дроб, дясната сърдечна камера и чрез белодробната артерия попадат в белите дробове.

Посредством ресничестия епител на бронхите и трахеята ларвите попадат в устната кухина, повторно се поглъщат и попадат в тънките черва. В интестиналния тракт паразитите се развиват и диференцират полово, като след оплождането мъжките паразити загиват. Женските хелминти загиват след снасянето на яйцата.

Характерни симптоми при аскаридоза с други усложнения

Детският глист води до сенсибилизация на организма, като образуваните от хелминтите алергени спадат към едни от най-опасните. Настъпват различни по тежест нарушения на храносмилателната система, трайно се нарушава хемопоезата, настъпва имуносупресия.

Клиничната симптоматика е в пряка зависимост от интензивността на инвазията и имунната реактивност на организма.

Миграционната фаза обикновено протича дълго време безсимптомно или с развитие на различни алергични прояви.

Наблюдават се леко повишение на телесната температура, обща слабост, хепатоспленомегалия, увеличение на лимфните възли, полиморфен обрив, придружен със сърбеж. Развива се и белодробен синдром, който протича със суха кашлица, задуха, кръвохрак, болки в гръдния кош, цианоза. Възможно е наличие на ларви в храчките. При малки деца с нарушен имунитет е възможно развитие на тежки пневмонии.

Чревната фаза стартира два до три месеца след инвазията и характерни за нея са нарушенията на функцията на гастроинтестиналния тракт. Болните съобщават за промяна в апетита, редукция на теглото, гадене и повръщане, коремна болка и дискомфорт, раздразнителност, хипотония, главоболие.

Инвазията с детски глист може да доведе до развитие на различни усложнения, като най-често това са остра чревна непроходимост, перфорация на чревната стена, чернодробен абсцес, остър перитонит, жълтеница, механична асфиксия, развитие на вторична инфекция, най-често холангит, сепсис, тежка пневмония, вторични инфекции, засягащи различните отдели на респираторния тракт и други.

Поставяне на диагнозата при аскаридоза с други усложнения

Диагнозата при аскаридоза с други усложнения се базира на данните от разпита и физикалния преглед на пациента, както и паразитологичните изследвания. Лабораторно обикновено се установява еозинофилия и промяна на някои от имуноглобулиновите фракции. При малки деца може да се установи анемичен синдром, понижение нивата на желязото, витамин В12 и други.

Диагнозата се потвърждава при микроскопското откриване на яйцата във фекални проби, храчки и повърнати материи, което прави паразитологичните изследвания неизменна част от общия диагностичен процес. Допълнително посредством резултатите, получени от съответните паразитологични изследвания е възможно диференциране и различаване на отделните хелминтози.

При тежки пулмонални усложнения се препоръчва и образна диагностика (рентгеново изследване, компютърна томография) за установяване на тежестта и разпространението на усложненията.

Необходимо е заболяването да се разграничи от останалите хелминтни заболявания и болестите, ангажиращи храносмилателната система и респираторния тракт.

Лечение при аскаридоза с други усложнения

Лечението се осъществява с противохелминтни средства, предимно левамизол, албендазол и мебендазол. Прилагат се и симптоматични средства и антихистамини (противоалергични препарати).

Албендазол, мебендазол и левамизол представлява противопаразитни агенти с широк спектър, което ги прави ефективни за лечението на различните видове хелминтози и някои протозойни заболявания.

Важна особеност пр итяхното приложение е необходимостта от еднократна доза за постигане на желания ефект, като обикновено се прилагат перорално (таблетки, разтвор за перорална суспензия). За постигане на оптимални резултати и намаляване риска от рецидив при евентуално оцелели паразити, ларви или яйца след две до четири седмици след първоначалния прием се препоръчва повторно употреба на еднократна доза.

Дозите се определят индивидуално, въз основа на възрастта, теглото и здравословните особености при всеки конкретен пациент.

При необходимост се налага хоспитализация на пациентите и механична вентилация (пр итежки засягане на респираторния тракт).

При развитие на вторични бактериални инфекции се провежда антибиотична терапия с подходящи агенти.

Симптоматичното лечение включва приложение на противокашлични средства, препарати за подобряване и облекчаване на дишането, антипиретици при наличие на фебрилитет и други.

Прогнозата при ранно откриване на болестта и назначаване на подходящи комплексни лечебни мерки е добра.