Чашкодрян, Европейски чашкодрян

Чашкодрян, Европейско вретено, Европейски чашкодрян (Euonymus europaeus) представлява вечнозелен храст, който се класифицира към семейство Чашкодрянови (Celastraceae). Европейското вретено е най-често срещаният вид в Европа от семейството. Нарича се още обикновено вретено. В медицината се използват само някои от видовете чашкодрян, тъй като се числят към отровните растения. Декоративните от тях се използват за залесяване и формиране на живи огради. Вретеното е индикатор за древна гора. Ако го забележите, докато разглеждате, това може да е знак, че се намирате в рядко и специално местообитание.

Цялото растение е отровно. За зелените листа на един вид Euonymus се смята, че са били консумирани от арабите, за да предизвикат бдителност, а носене на стрък от него защитава от чума.

Устройство на чашкодрян

Храстът расте гъсто разклонен и изправен. Достига височина до 3–6 м, рядко 10 м, със стъбло до 20 см в диаметър. Кората му е сива на цвят и гладка. Младите клонки са зелени, 4-ъгълни, без кафяви издатини. Новите издънки растат буйно. Пъпките са 2-4 мм дълги, яйцевидни, заострени. Листата са срещуположно разположени, ланцетни до яйцевидно-елипсовидни по форма, 3–10 см дълги и 1–3,5 см широки, с фино назъбен листен ръб; грапава повърхност; с дръжки 0,5-1 см дълги; стеснени към върха и основата; тъмнозелени през лятото. Есенният им цвят варира от жълто-зелено до червеникаво-лилаво, в зависимост от условията на околната среда. Листата се появяват едновременно с цветята през май и юни. Хермафродитните цветя се произвеждат в края на пролетта и се опрашват от насекоми; те са доста незабележими, малки, с големина около 1 см в диаметър, жълтеникавозелени. Те са разположени в съцветия от 3 до 10 броя в пазвите на листата, на дръжки с дължина 1-3,5 см. Цъфтят от април до юли месец. През зимата европейското вретенено дърво дава впечатляващи цветни плодове. Плодовете са капсули, широки 1-1,5 см, с 4 ъглови дяла, зелени в началото, след това стават тъмно розови, лилави или червени. Капсулният плод узрява през есента. Когато узреят, четирите дяла се разцепват, за да разкрият портокаловите семена. Четирите белезникави семена са покрити с месест червено-оранжев слой. Плодовете узряват през септември - ноември.

Изображение: Giftzwerg 88, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на чашкодрян

Билката е разпространена в Европа, Централна Азия, Западна Азия. Разполага се като подлес на широколистни и смесени гори. Обитава краищата на гори, живи плетове и леки склонове, склонна да вирее на богати на хранителни вещества, варовити и бедни на сол почви. В субтропичния и умерен пояс на северното полукълбо растат около 200 вида чашкодрян, а у нас 3. Расте обикновено на ниски до средни височини, от морско равнище до 1300 м надморска височина. Засаден е извън естествения си ареал, сега натурализиран в някои райони (например Скандинавия). Изнася се и на други континенти. В североизточната част на САЩ и в Нова Зеландия се счита за инвазивен вид.

Обитава предимно гори, сечища и открити места; предпочита средни нива на влага и добре дренирани, предимно алкални почви; пълна до частична сянка. Това е често срещащ се храст, главно в смесени гори, с доминиращи дъбове (Quercus robur, Quercus petraea) и габър (Carpinus betulus), образуващи дъб-габър горски съобщества, заедно с ясен (Fraxinus excelsior), полски клен (Acer campestre) и др. Семената му са широко разпространени главно от птици (червенокоси, косове, черна шапка и пойни дроздове) и гризачи, но са отровни.

Устойчив вид е на сянка. Рядко нахлува в открити местообитания като тревни площи, освен в присъствието на изобилни живи плетове. В Ирландия може да се намери и да расте върху скалисти варовикови разкрития, скалисти брегове на езера и варовикови настилки.

Изображение: David Rasp, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

E. europaeus е почти единственият зимен гостоприемник на черната бобова листна въшка. Поради потенциалните икономически загуби от това насекомо, което се храни с култивиран боб и захарно цвекло, растението в миналото обикновено е било премахвано от живи плетове и гори като мярка срещу огнища на листни въшки и загуби на земеделски добиви, въпреки че това широко разпространено отстраняване не изглежда да е повлило на настоящите популации от черна бобова листна въшка. През 1944 г. Военният комитет по биология също започва кампания за изследване на разпространението и екологията на E. europeaus като основа за мерки за контрол на листните въшки.

Използваема част на чашкодрян

Употребява се цялото растение - семена, цветове, листа, плодове, кора на стебло и клони, кора на корен. Кората на корена, когато е изсушена, е на извити парчета, пепелявосива, с черни ръбове или петна, външната повърхност е белезникава или леко кафява и гладка. Счупването е ронливо, гладко, белезникаво, вътрешният слой изглежда тангенциално набразден. Вкусът е сладникав, горчив и тръпчив. Има много слаба, характерна миризма, наподобяваща сладък корен.

Химичен състав на чашкодрян

Цялото растението съдържа съединения с медицинска стойност. Въпреки това, плодът му е отровен, съдържащ, наред с други вещества, алкалоидите теобромин и кофеин, както и голям брой много по-токсични вещества и изключително горчив терпен. Отравянията са по-чести при малки деца, които се примамват от ярко оцветените плодове. Поглъщането може да доведе до увреждане на черния дроб и бъбреците, дори до смърт. Противогъбични хитин-свързващи протеини са изолирани от кората и листата на билката.

Билката съдържа

• гликозиди, алкалоиди, горчиво вещество;
• растителни багрила;
• тлъсто масло, етерично масло;
• дулцитол, еуонистерол, атропурол, еуонова киселина, еуонимол;
• триацетин, теобромин, кофеин, терпен;
• евонозид, рамнозид, дигитоксигенин, естери, нишесте, глюкоза, пектин, смоли, мазнини, аспарагин;
• ябълчена киселина, лимонена киселина, винена киселина;
• минерали.

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

През 1833 г. Riederer изолира в нечисто състояние вещество, което смята за алкалоид, и му дава името евонимин - според него то придава горчивия вкус на кората на билката. Според Grundner (1847) това е просто смес от горчив екстракт и смола. Кубел извлича химикал, приличащ на манит, на който дава името евонимит. Това е кристализиращо се захарно вещество, което се различава от манита по точката на топене и кристалната структура. Всички видове Euonymus притежават оранжево оцветяващо вещество и горчиво масло, които се получават от аруилуса на плода чрез натиск.

Определено малко се знае за химическите съставки на кората на растението. Основната му съставка е почти безцветен, интензивно горчив компонент, смола, наречена euonymin (еуонимин). Присъстват и еуонова киселина, кристален глюкозид, аспарагин, смоли, мазнини, дулцитол и 14% пепел.

Лечебни свойства и приложение на чашкодрян

Европейският чашкодрян обикновено се използва като декоративно растение, а напоследък и за извличане на лекарствени съединения. Кората, листата и семената са били използвани като очистително средство, но са токсични, с подобни кардиостимулиращи ефекти като напръстника (Digitalis spp.).

Свойства на европейски чашкодрян

• жлъчегонно;
• слабително;
• противопаразитно;
• повръщателно;
• тонизиращо;
• инсектицидно;
• антибактериално;
• хепатопротективно;
• фунгицидни;
• диуретични;
• отхрачващо;

спазмолитично и др.

Семената действат силно повръщателно и очистително.

Изображение: Slava pogr, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; R. A. Nonenmacher, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се прилага чашкодрян

• акне;
• анорексия;
• въшки;
• бронхит;
• оток;
• главоболие, болки в гърба;
• протеинурия;
• кожни заболявания;
• холера;
• камъни в жлъчния мехур;
• малария;
• възпаление на червата;
• сифилис;
• запек;
• заболявания на черния дроб;
• хемороиди;
• краста;
• туберкулоза;
• световъртеж;
• диспепсия;
• воднянка;
• елодробни заболявания;
• глисти;
• заболявания на далака;
• асцит.

Кората на корена е частта, която обикновено се използва с медицински цели, като кората от стъблата понякога се явява нейн заместител. В малки дози възбужда апетита, в по-големи дразни червата. Кората е особено полезна при лечение на чернодробни заболявания, които следват или съпътстват треска.

Пресните листа и изсушените плодове и семена се използват външно за лечение на краста, въшки, кърлежи и други кожни паразити. Билката се включва в лечението на хипертоничната болест от I и II стадий. Служи като болкоуспокояващо при раждане и болезнена менструация.

Маслото от чашкодрян се използва в хомеопатията.

Начин на употреба на европейски чашкодрян

• тинктура от кори със 70% спирт;
• отвара от цъфнали млади клончета;
• запарка от листа.
• течен екстракт
• прахообразен екстракт
• семена

Сушени, смлени на прах плодове и семена смесени с масло се използват като препарат против въшки. Пресните листа, изсушените плодове и семена се използват външно за лечение на краста, въшки (по главата, тялото или срамните), кърлежи и други кожни паразити.

Други употреби на чашкодрян

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Европейският чашкодрян се използва предимно като декоративен храст за впечатляващо есенно представяне на оранжеви, червени и лилави листа, подчертан от розови до червени плодове с оранжеви до червени псевдоарили. При култивиране в Обединеното кралство, сортът "Червена каскада" е спечелил наградата на Кралското градинарско дружество за градински заслуги.

Дървесината е хомогенна, твърда, бяла или жълтеникава и лесна за обработка. Използва се, повече в миналото, в дърворезбарството; за направата на шперплат и клечки за зъби, игли за плетене, гребени, вретена, шишове за месо. Тя е топлоустойчив и е използвана в производство на лули за тютюн. Дървените въглища, произведени от това растение, се смятат за превъзходни сред художниците поради своята здравина и плътност.

В миналото плодовете са използвани за извличане на багрила. Ядливо жълто багрило се получава от плодовете и семената; розово от обвивката на плода; оранжево от семката.

Листата са храна на птици и насекоми. Цветята са богат източник на нектар и прашец.

Цялото растение дава летливо масло, което се използва в производството на сапун. В някои доклади е посочено, че маслото се получава от семената. Възможно е да има две масла, етерично масло от растението и масло от семена.

Корените дават до 4% гутаперча, нееластичен каучук, използван като електрическа изолация и за производство на пластмаси.

Внимание!

Не правете самолечение с чашкодрян, а се консултирайте със специалист! Всички части на растението са отровни, особено плодовете. Листата отравят коне, овцете и говедата. Само пойните птици изглежда могат да консумират плодове без вреда - използват ги като източник на храна през зимата.

Листата и плодовете могат да причинят различни симптоми на отравяне. Плодовете съдържат вредни гликозиди и алкалоиди, които при консумация водят до гадене, повръщане и диария. Обобщени симптоми на отравяне - повръщане, диария, слабост, втрисане, спазми, колапс, кома и дори смърт - при консумация на части от нея в големи количества.

Заглавно изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons