Дракункулоза МКБ B72

При инвазия, предизвикана от Dracunculus medinensis, наричан още гвинейски червей, се развива дракункулоза.

През последните 25 години се осъществява мащабна кампания за ликвидиране на заболяването, която е довела до намаляване на случаите с над 99%. Състоянието остава ендемично в Судан, Мали и Етиопия.

Инвазията засяга всички възрастови групи, без различия в честотата между половете.

Човек се заразява при консумация на контаминирана питейна вода, съдържаща водни бълхи от вида Cyclops или малки ракообразни, погълнали ларви на Dracunculus.

Ларвите се освобождават в стомаха или тънките черва, проникват в интестиналната лигавица, където се чифтосват.

В ретроперитонеалното пространство ларвите съзряват за период от около два до три месеца от първоначалното заразяване. Съзряването може да продължи и по-дълго, дори година, като през това време мъжките индивиди умират.

След завършване на етапа на съзряване, женските индивиди се придвижват бавно от стомашно-чревния тракт до подкожната тъкан на долните крайници. Паразитите достигат дължина до един метър, а напречните им размери са само 1-2 милиметра.

Придвижвайки се в подкожното пространство, паразитите причиняват силна болка и могат да излязат на повърхността и да формират мехур, обикновено с размери около 5 сантиметра. Това е придружено от силен оток, образуване на язва, повишение на телесната температура, гадене и повръщане.

Непосредствено преди образуването на мехура, се наблюдават някои от следните симптоми:

• респираторен дистрес
• астматиформени пристъпи
• уртикария
• сърбеж
• периорбитален оток
• ринит
• фебрилитет

С появата на главата на червея, мехурът нараства, става еритематозен в периферията и причинява силен сърбеж и пареща болка.

Спукването на мехура е придружено с освобождаване на ларвите, фебрилитет, силна болка в мускулатурата на долните крайници.

При контакт на мехура с вода, женските гвинейски черви освобождават ларвите си, поставяйки началото на нов жизнен цикъл.

Освободените ларви могат да оцелеят без гостоприемник в рамките на три дни. При попадане в междинен гостоприемник след две седмици ларвите стават инвазиоспособни.

Основен източник на инфекцията е заразеният човек, особено при спукване на мехура.

Състоянието често се съпътства от развитие на усложнения, предимно под формата на вторични инфекции, като абсцеси, фурункули и карбункули.

Диференциалната диагноза при инвазия, предизвикана от гвинейски червей, включва разграничаване на състоянието от филариоза.

От съществено значение при поставяне на диагнозата, е епидемиологичната анамнеза за пътуване или пребиваване в ендемичен район, консумация на нефилтрирана вода или използване на нефилтрирана вода за измиване на хранителни продукти или за къпане.

Диагнозата се потвърждава макроскопски, при откриване на червея в образувалата се рана.

Лабораторните показатели са неспецифични, възможно е наличие на еозинофилия и промени в нормалните нива на някои от имуноглобулиновите фракции.

При загиване и калциране на паразита се извършва рентгенография, за установяване на точната му локализация.

Лечението при дракункулоза се състои в отстраняване на червея с помощта на клечка.

Ежедневно се навиват по няколко сантиметра, за да не се разкъса червеят и части от него да останат в макроорганизма.

Тъй като Dracunculus medinensis може да достигне до един метър, процесът на отстраняването му може да отнеме няколко дни, дори седмица.

Засегнатата част от тялото първоначално се потапя във вода, което провокира паразита да се покаже на повърхността.

Раната се дезинфекцира, прилагат се и локални антибиотици за профилактиране на вторични инфекции.

Прилагат се и симптоматични средства, предимно аналгетици, за облекчаване на болката и понижение на възпалението, както и антихистамини за потискане на алергичната реакция. При възрастни се прилагат и метронидазол или тинидазол като допълваща терапия.

При необходимост и подходящи условия, червеят се отстранява хирургично.

За превенция на заболяването е необходимо осигуряване на чиста питейна вода в ендемичните райони и ранно откриване и лечение на заразените.