Парагонимиоза МКБ B66.4

Трематодозата парагонимиоза е състояние, при което се засягат белите дробове (белодробна дистоматоза) и по-рядко централната нервна система.

Характеризира се с хронично и рецидивиращо протичане.

Заболяването се причинява от трематоди от род Paragonimus.

Известни са над 20 вида от този род, но най-често срещаните от тях с медицинско значение са:

• P. westermani

• P. africanus

• P. pulmonalis

Парагонимиозата е природно ендемична хелминтоза, зооантропоноза. Висока честота е регистрирана в Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка.

Източник и краен гостоприемник са болните хора и животни, най-често кучета, котки, лисици.

Механизмът на инвазията, предизвикана от различни видове Paragonimus, е перорален, при консумация на сурови или недостатъчно термично обработени опаразитени пресноводни раци.

Пътищата на предаването на заболяването са хранителен и воден.

Възприемчивостта на населението е всеобща, но най-често боледуват жителите на ендемичните райони и лицата, които консумират сурови речни раци.

Инкубационният период варира в широки граници, средно от 2 до 18 месеца.

Различават се следните четири клинични форми на болест, предизвикана от белодробен хелминт:

• остра абдоминална

• остра плевробелодробна

• хронична белодробна дистоматоза и плеврит

• усложнена белодробна форма

При преход в подостър и в последствие в хроничен стадий, преобладават измененията в белите дробове:

• болки и бодежи в гърдите при дълбоко вдишване
• кашлица, която в началото е суха, а след това придружена от ръждивокафяви храчки с дъх и миризма на риба
• кръвохрак
• плеврален излив
• обща слабост
• периодично повишаване на температурата

Рентгенологично се откриват кисти в долните части на белодробните лобове и по-често в дясно.

Те са овални или кръгли, големи от няколко милиметра до няколко сантиметра, понякога разположени на групи.

Фиброзиралите кисти изглеждат рентгенологично като некалцифицирани или калцифицирани сенки.

При парагонимиозния плеврит, плевралната течност е мътна със сивкав до жълтеникав цвят, съдържаща кристали от холестерин, често яйца, а понякога и самия паразит.

Нерядко се наблюдават алергичен миокардит и менингоенцефалит.

Мозъчната парагонимиоза започва със силно и непоносимо главоболие, гадене, повръщане, застойни папили, епилептични припадъци, понякога парези, парализи и нарушена чувствителност.

Възможно е развитие на хемиплегия, засягане на лицевия нерв, атрофия на зрителния нерв.

Други извънпулмонални локализации включват ангажиране на черния дроб, слезката, бъбреците, мезентериалните лимфни възли, тестиси, яйчници.

За поставяне на диагнозата белодробна дистоматоза се взема материал за микроскопско изследване:

• храчки
• фекални проби
• плеврален ексудат
• ликвор
• кръвен серум

Прилагат се морфодиагностични и имунологични методи на изследване.

Лечението при пациенти с парагонимиоза е етиологично, с различни противопаразитни препарати. Обикновено се използва празиквантел, в достатъчно високи дози и интервал от време. Прилагат се и симптоматични средства.

При мозъчна локализация се налага хирургична интервенция.