Сингамиоза МКБ B83.3

Сингамозата, наричана още сингамиоза, се предизвиква от нематода Syngamus trachea от род Syngamus, семейство Syngamidae.

Причинителят се нарича още "червен червей", поради характерния си цвят. Друго име, с което често го наричат, е "разцепен червей", заради характерния външен вид под формата на буквата "У" и че са свързани помежду си в състояние на постоянно съвкупление.

Най-честите крайни гостоприемници са дивите и домашни птици, предимно фазани, яребици, домашни и диви пуйки, червеношийки, сойки, скорци, врани.

Междинни гостоприемници са охлювите от видовете Planorbarius corneus, Bithynia tentaculata и други, някои видове земни червеи и плужеци.

В организма на междинните гостоприемници ларвите могат да останат жизнеспособни в продължение на повече от три години.

Птиците се заразяват по перорален механизъм, консумирайки инфектирани междинни гостоприемници.

След поглъщане на паразитите те попадат в белите дробове на птиците и причиняват тежка пневмония, хеморагичен бронхит и трахеит, образувайки големи количества слуз, която запушва дихателните пътища и води до тежка дихателна недостатъчност и смърт.

Нематодите снасят яйцата си обикновено в горните дихателни пътища и се локализират и паразитират в трахеята и бронхите.

Яйцата се поглъщат и попадат в интестиналния тракт, откъдето с фекалните маси се изхвърлят във външната среда. Попаднали в почвата, яйцата ембрионират и започват своето съзряване, преминавайки през различни стадии ларви. При поглъщане от междинните гостоприемници, ларвите се развиват в техния организъм и съзряват до трети ларвен стадий.

Рядко се наблюдава инфектиране на хората от сингамоза, при инхалиране или поглъщане на паразитни ларви. Състоянието обикновено се развива в райони с ниски санитарно-битови условия и лоша лична хигиена и здравна култура. Описани са заболявания в някои географски области на Индия, Китай, Тайланд, Корея, Филипините.

Състоянието започва остро, с повишаване на телесната температура и белодробна симптоматика. Често се наблюдават някои от следните признаци:

• задух
• постоянна и мъчителна суха кашлица
• болка, тежест и дискомфорт в гърдите
• увеличение на регионалните лимфни възли
• слабост и общо неразположение

При тежко протичане се развива обструктивна пневмония, с тежки усложнения и развитие на дихателна недостатъчност с респираторен дистрес синдром.

При попадане на ларвите в интестиналния тракт е възможно развитие на локална симптоматика, включваща метеоризъм, коликообразни коремни болки, диариен синдром, диспептични прояви.

За поставяне на диагнозата сингамоза е необходимо провеждане на редица лабораторни, паразитологични и образни изследвания. Епидемиологичната анамнеза за контакт с домашни и диви птици и характерната физикална находка могат да насочат към състоянието.

Параклиничните данни са относително неспецифични, като е възможно да се наблюдава различна по степен еозинофилия. Материал за паразитологичните изследвания се взима от фекални проби, като се прилагат различни методики. Необходимо е извършване на бронхоскопия, за откриване на паразитите в дихателните пътища.

Лечението при сингамиоза включва противопаразитни агенти, симптоматични средства за овладяване на кашлицата и респираторния дистрес. При необходимост се прилагат противовъзпалителни и обезболяващи средства.

Прогнозата е относително благоприятна при ранно откриване на заболяването и адекватна терапия.

Профилактиката се състои в добър ветеринарен и санитарен контрол в птицефермите, повишаване на личната хигиена и здравната култура.