Вътрешна хирудиниоза (В88.3) МКБ B83.4

При инвазия с Macracanthorhynchus hirudinaceus от род Macracanthorhynchus, семейство Oligacanthorhynchidae, клас Archiacanthocephala се развива вътрешна хирудиниоза.

Крайни гостоприемници са домашната и дивата свиня, рядко се засягат кучета, говеда, маймуни, както и хората. Междинните гостоприемници са представители от различни видове бръмбари, най-често:

• Melolontha hippocastani
• Melolontha vulgaris
• Melolontha melolontha
• Oryctes nasicornis
• Liocola brevitarsis
• Cetonia aurata

Инфектираните крайни гостоприемници отделят с фекалните маси паразитни яйца в продължение на две години, които попадат във външната среда.

При наличието на благоприятни условия, яйцата се превръщат в ларви и се поглъщат от междинните гостоприемници.

В рамките на два до пет месеца в организма на бръмбарите ларвите съзряват до инвазиоспособни форми, наречени акантели, като в един бръмбар могат да се образуват над сто акантели.

Заразяването на крайните гостоприемници се осъществява по перорален механизъм, при прием на контаминирани бръмбари.

Тези представители на акантоцефалите са едни от най-големите, като женските екземпляри достигат дължина до 65 сантиметра. Мъжките индивиди се характеризират с много по-малки размери и дължината им варира до девет сантиметра. Отличават се със специфични морфологични и структурни особености по отношение на половата система.

Възрастните женски паразити могат да произвеждат до 500 хиляди яйца дневно. Яйцата са изключително устойчиви към различните физични въздействия на външната среда, като във фекалните маси могат да се запазят жизненоспособни до три години.

Инвазиоспособните ларви (акантели) се запазват в междинните гостоприемници в рамките на няколко години, като се съхраняват при преминаването на бръмбарите през различните стадии на метаморфоза.

Хората се заразяват най-често случайно и в техния организъм акантелите не могат да продължат своето съзряване до възрастни форми.

Паразитите попадат в интестиналния тракт по перорален механизъм и проникват на дълбочина в тънкочревната лигавица. Развива се локална реакция на възпаление и некроза, като е характерно обграждане на мястото от съединителнотъканни нодули.

Наблюдават се различни увреждания в нормалната функция на тънките черва, нарушава се моторната и резорбтивната им функция. Възможно е развитие на малабсорбционен синдром, анемия, кахексия, тънкочревна обструкция. При перфорация на стената на тънките черва е възможно развитие на тежък перитонит.

Пациентите най-често се оплакват от някои от следните симптоми:

• различни диспептични нарушения
• диария
• метеоризъм
• болка и тежест в корема
• общо неразположение

Анемичният синдром се развива в резултат на предизвиканите от паразитите микролезии и хеморагии, като тежестта му се определя предимно въз основа на степента на инвазията. Анемията от своя страна води до адинамия, лесна уморяемост, слабост, бледи кожа и лигавици.

Диагнозата при пациенти с вътрешна хирудиниоза се базира на информацията, получена при разпита и физикалния преглед на болния, лабораторните, паразитологичните и образните изследвания. Обикновено от параклиничните изследвания се установяват еозинофилия, намаление на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. Провеждат се хелминтоовоскопски и имунодиагностични изследвания, а от образните и инструменталните методи често се прилага компютърна томография и ендоскопия.

Лечението се осъществява с противопаразитни средства от различни фармакологични групи, в комбинация с медикаменти за овладяване на симптоматиката.