Хелминтоза, неуточнена МКБ B83.9

При инвазия на макроорганизма с различни представители от видовете червеи се развива хелминтоза, неуточнена.

Човек се заразява предимно по перорален път, при поглъщане на контаминирани с яйца на паразитите хранителни продукти, вода, недостатъчно термично обработено или сурово месо. Възможно е заразяване и по контактен път чрез замърсени битови предмети и мръсни ръце, както и при проникване на паразитите през епидермиса.

Хората могат да бъдат междинни или крайни гостоприемници, също и случайни домакини, в чиито организъм стопира развитието на паразитите. Като вектори на заразата могат да служат различни видове насекоми, най-често бръмбари, мухи и комари.

Различните видове хелминти се отличават с характерни особености по отношение на морфологичните белези и протичането на жизнения цикъл.

Обикновено женските индивиди са с по-големи размери от мъжките и снасят яйцата си в организма на крайния гостоприемник. Яйцата обикновено, за да продължат своето развитие, трябва да попаднат в околната среда, където при наличие на благоприятни условия могат да се запазят жизнеспособни различно дълго време.

В почвата или в сладководните басейни яйцата ембрионират и се превръщат в ларви от първи стадий, които след като се погълнат от подходящ междинен гостоприемник съзряват и се превръщат в инвазиоспособни форми.

Крайните гостоприемници в масовия случай се заразяват при поглъщане на междинните гостоприемници и съдържащите се в тях ларви.

При невъзможност за идентифициране на конкретните причинители, заболяването се нарича с общото название "глисти".

Хелминтоза, неуточнена, се среща по-често в развиващите се страни, както и в районите с нисък социално-икономически статус, лоши санитарно-битови условия и висока популация на междинните гостоприемници. Рядко се наблюдават различия по отношение на честотата на засягане между отделните полове и възрастни групи, но като цяло децата боледуват по-често, поради отсъствието на изградени хигиенни навици.

Паразитите оказват травматично, механично, токсично и алергизиращо въздействие. Най-често поразяват структурите на интестиналния тракт, като при хематогенно разпространение могат да мигрират до хепаталната система и чрез системната циркулация да ангажират всеки орган и структура в макроорганизма.

В чревния тракт водят често до формиране на микролезии и хеморагии, развитие на локално възпаление и имунна реакция. Отделяните от паразитите метаболити, екскрети и секрети предизвикват сенсибилизация на организма и алергична реакция, което клинично се представя с уртикария, сърбеж, ринит, а лабораторно се установява периферна еозинофилия.

Клиничните прояви при глисти включват:

• намален апетит
• гадене и повръщане
• коремен дискомфорт и болка
• диария
• перианален сърбеж
• общо неразположение

Възможно е развитие на анемичен синдром, който клинично се проявява с блед цвят на кожата и лигавиците, слабост, лесна уморяемост, адинамия.

При масивна инвазия и тежко протичане се развиват различни по тежест усложнения, най-често чревна обтурация или перфорация, перитонит, сепсис, механична жълтеница. При ангажиране на хепаталната система се развиват фиброза и цироза на черния дроб, хепатит, холангит, холецистит.

При малките деца масивното опаразитяване с хелминти може да доведе до кахексия, изоставане в психическото и физическото развитие.

За поставяне на диагнозата при глисти е необходимо свалянето на подробна епидемиологична анамнеза, обстоен физикален преглед, лабораторни, паразитологични и образни изследвания. Често параклинично се открива еозинофилия, левкоцитоза, тромбоцитопения, анемичен синдром. Необходимо е откриване на яйцата на паразитите или на самите паразити в материал от фекални проби, дуоденално съдържимо, храчки и други телесни секрети. При данни за тежки поражения на вътрешните органи или при неврологична симптоматика се налага извършване на ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.

Диференциалната диагноза е изключително широка и включва:

• шистозомиаза [билхарциоза]
• ехинококоза
• тениоза
• дифилоботриоза и спарганоза
• филариоза
• аскаридоза
• трихуриоза
• ентеробиоза

Лечението при хелминтоза, неуточнена, е главно медикаментозно, като се прилагат пирантел, ивермектин, бензимидазолови производни и други противопаразитни средства. Симптоматичната терапия включва приложение на аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства и антихистамини.

Прогнозата се определя индивидуално при отделните пациенти, като основно значение имат интензивността на опаразитяване, вида на причинителя и общото здравословно състояние на пациента.

Проликатиката бива лична и обществена и включва повишение на личната и битовата хигиена, също и на здравната култура на населението, редовно измиване на ръцете, плодовете и зеленчуците и достатъчна термична обработка на месото.