Дифилоботриоза и спарганоза МКБ B70

Паразитозите дифилоботриоза и спарганоза са повсеместно разпространени, като са ендемични в някои райони на Азия и Африка.

Инвазия, предизвикана от хелминтите от род Diphyllobothrium, се нарича дифилоботриоза или рибна тения.

Най-честите етиологични агенти от рода са Diphyllobothrium latum и Diphyllobothrium pacificum. Те се характеризират с определени морфологични особености и жизнен цикъл, протичащ със смяна на три гостоприемника.

Рибната тения е една от най-дългите тении, поразяващи човека, като дължината й достига до 15 метра.

Краен гостоприемник са множество животински видове, хранещи се с риба, включително и човекът.

Първи междинен гостоприемник са някои ракообразни, а втори междинен гостоприемник са няколко вида сладководни риби.

В крайните гостоприемници се развиват половозрелите форми на паразита, които отделят неоплодени яйца.

Попаднали в сладководни басейни, яйцата се трансформират в корацидии, поглъщат се от различни ракообразни и съзряват до процеркоиди.

Сладководните риби, които се хранят със заразените ракообразни, служат като втори междинен гостоприемник и в тях паразитите се трансформират до спарганум или плероцеркоид.

Човек се заразява след консумация на контаминирано месо от риба, сурово или недостатъчно термично обработено.

Половозрялата форма на рибната тения се локализира в интестиналния тракт и след инкубационен период от два месеца се наблюдават първите клинични прояви.

Възможни са някои от следните симптоми:

• диспептични нарушения
• коремна болка
• диария
• перианален сърбеж
• изтръпване на крайниците
• слабост и уморяемост
• намаление на серумните нива на витамин B12

Една част от пациентите са напълно безсимптомни, само с леки лабораторни отклонения в стойностите на хемоглобина, хематокрита и витамин В12.

При инвазия с личинковата дифилоботриоза се развива спарганоза.

Хората са случайни крайни гостоприемници и се заразяват при консумация на контаминирана вода или втори междинен гостоприемник (змии, жаби, попови лъжички).

Възможно е заразяване и при контакт между втория междинен гостоприемник и открити големи раневи повърхности и лигавици.

Инкубационният период е от един месец до три години, а клиничните прояви зависят предимно от специфичната локализация на паразита.

Най-често ларвите се локализират в подкожната тъкан на туловището и крайниците, където формират болезнени, зачервени, сърбящи възелчета.

Засягането на лимфните възли може да доведе до развитие на елефантиаза.

Друга относително честа локализация е очната, при която се развиват различни офталмологични увреждания, които при нелекувани пациенти водят до слепота.

При засягане на мозъчната тъкан се наблюдават тежки неврологични нарушения и дълготрайни увреждания.
Относително рядко ларвите се локализират в гръбначния канал, слабините и пикочните пътища.

Диагностицирането на тези паразитни заболявания се осъществява въз основа на епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторните, паразитологични и образни изследвания.

Специфични при рибна тения са лабораторните показатели и микроскопското откриване на яйцата на паразита във фекалните проби.

При инвазията, предизвикана от Sparganum, диагнозата често се поставя следоперативно. При мозъчната и очната форма се налага извършване на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и офталмоскопия.

Лечението на пациентите с дифилоботриоза и спарганоза се определя в зависимост от формата на заболяването.

При рибна тения лечението е амбулаторно и включва перорални противопаразитни агенти (най-често празиквантел), витамини и симптоматични средства. При личинковата форма основното лечение се състои в хирургично отстраняване на паразита.

Основните профилактични мерки включват подобряване на личната и битовата хигиена, повишаване на здравната култура, достъп до чиста питейна вода и достатъчна термична обработка при консумация на риба.