Спарганоза МКБ B70.1

Паразитната инфекция спарганоза се причинява от ларвната форма на рибната тения, наричана Sparganum (mansoni)(proliferum) или плероцеркоид.

Заболяването е описано за първи път от Patrick Manson в Китай през 1882 г.

Първият случай при човек е съобщен от Charles Stiles във Флорида през 1903 г.

Хората са случайни крайни гостоприемници в жизнения цикъл на паразитите. Първи междинни гостоприемници са различни видове ракообразни, а множество видове риби, влечуги и земноводни са втори междинни гостоприеминци.

Причинителят има характерни морфологични особености, бяла и набръчкана, лентовидна форма. Размерите варират от няколко милиметра до няколко сантиметра.

Особено висока е честотата на заболяването в някои райони на Източна Азия, Африка, Австралия, Южна Америка. Очната форма на заболяването е особено разпространена в Корея и Япония.

Човек се заразява по няколко механизма:

• при консумация на контаминирана вода

• при консумация на втори междинен гостоприемник

• при пряк контакт между втори междинен гостоприемник и открити раневи повърхности и лигавици

Инкубационният период при отделните индивиди варира и е в рамките на един месец до три години.

След заразяването ларвите мигрират към подкожната тъкан, където се образуват подкожни болезнени възли. Най-често се засяга подкожната тъкан в областта на гърдите, корема, крайниците, като в ранните стадии заболяването протича безсимптомно.

Впоследствие се развива възпалителна реакция, която клинично се представя с болезнени, сърбящи, червени нодули, придружени от оток.

При ангажиране на регионалните лимфни възли е възможно развитие на елефантиаза.

Миграцията на ларвите към мозъка води до мозъчна форма на заболяването, а към очите до очна форма.

Мозъчната форма на спарганозата се характеризира с поява на главоболие, когнитивни нарушения, хемпареза, гърчове, припадъци.

Очната форма на спирометрозата се характеризира с поява на болки в очите, епифора, птоза на клепачите, периорбитален оток, екзофталм, орбитален целулит. При нелекувани пациенти, може да доведе до развитие на слепота.

По-редки локализации на процеса включват слабините, пикочните пътища, перикарда и гръбначния канал.

Диагнозата при пациенти с личинкова дифилоботриоза се основава на епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед на болния, лабораторните и образни изследвания. Лабораторните данни обикновено са неспецифични и се наблюдава различна по степен еозинофилия.

С особено високо информативно значение при мозъчната форма на болестта е информацията, получена от образните изследвания, особено компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

При локализация на процеса в окото, важно значение има извършването на офталмоскопия.

При много пациенти доказването на причинителя се осъществява следоперативно, при екстракция на паразита и микроскопското му типизиране.

Лечението на болните със спарганоза е предимно хирургично и включва отстраняване на етиологичните агенти от съответната структура на макроорганизма. Ограничен успех се постига след медикаментозна терапия с противопаразитни средства.

Прогнозата се определя индивидуално, в зависимост от локализацията на паразита и терапевтичните възможности.