Дифилоботриоза МКБ B70.0

Инвазията, предизвикана от половозрялата форма на хелминтите Diphullobothrium, води до развитие на дифилоботриоза, наричана още рибна тения.

Етиологични агенти са следните представителите на рода Diphullobothrium, отряд Pseudophyllidea, клас Cestoidea:

• Diphyllobothrium latum
• Diphyllobothrium pacificum
• Diphyllobothrium cordatum
• Diphyllobothrium ursi
• Diphyllobothrium dendriticum
• Diphyllobothrium lanceolatum

Заболяването е повсеместно разпространено, като е ендемично в райони с висока консумация от страна на населението на сурова риба и рибни продукти. Не се наблюдават съществени различия в засягането между представителите на двата пола и отделните възрастови групи.

Тенията има характерна морфологична структура и е една от най-дългите тении, засягащи хората, с дължина до 15 метра. Проглотидите имат характерна форма, като обикновено са по-широки, отколкото дълги.

За осъществяването на своя жизнен цикъл, рибната тения се нуждае от три ралични гостоприемника.

Яйцата, отделяни от половозрелите форми, достигат външната среда с фекалните маси.

При изхвърлянето им, те са неоплодени и за да завършват своето съзряване е необходимо да попаднат в прясна вода с подходящи междинни гостоприемници.

В рамките на 10-14 дни, яйцата се трансформират в корацидии и за кратък период трябва да бъдат изядени от различни видове ракообразни, за да достигнат следващия етап на съзряване, наричан първи стадий на ларва или процеркоид.

Различни видове сладководни риби се хранят с ракообразните и служат като втори междинен гостоприемник. В мускулните им влакна процеркоидите съзряват до плероцеркоид или спарганум. Човек се заразява по перорален механизъм, при консумация на заразена риба.

Паразитът се локализира в тънките черва на крайните гостоприемници (хората) и съзрява до възрастна форма, способна да отделя яйца.

Механизмът на заразяване е перорален, след консумиране на сурово или недобро термично обработено месо от риба. Инкубационният период е в рамките на около два месеца.

Клиничната картина включва проявата на някои от следните признаци:

• болка в корема
• диспептични нарушения
• диария
• световъртеж
• слабост и лесна уморяемост
• изтръпване на крайниците
• перианален сърбеж

При една трета от пациентите се наблюдава намаление на серумните нива на витамин В12, но само 1-2 % от болните са развили истинска анемия.

С повишен риск от развитие на мегалобластна анемия са пациентите с вродена малабсорбция или цьолиакия.

При тежко протичащите случаи е възможно развитие на нарушения в равновесието и координацията, загуба на вибрационен усет и проприоцепция.

Голяма част от пациентите са напълно безсимптомни.

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• остра или хронична анемия
• мегалобластна анемия
• хипотиреоидизъм
• инвазия, предизвикана от Taenia solium
• инвазия, предизвикана от Taenia saginata
• дефицит на витамин В12

Диагнозата при инвазия, предизвикана от рибна тения, се основава на епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторните и паразитологични изследвания.

Лабораторните данни обикновено показват различна по степен еозинофилия, ниски нива на хемоглобин и хематокрит. Необходимо е определяне на нивото на фолиевата киселина и витамин В12.

Необходимо е откриване на яйцата на паразита в изпражненията и микроскопското им изследване.

Лечението при пациенти с дифилоботриоза обикновено е амбулаторно.

Прилагат се противопаразитни химиотерапевтици от различни групи (най-често никлозамид и празиквантел), поливитаминни препарати и симптоматични средства.

Седем дни след проведената терапия е необходимо изследване на фекални проби и откриването на части на паразита налага повторен курс на лечение.

Прогнозата е относително благоприятна и рядко се наблюдават тежки усложнения.

Основните профилактични мерки се състоят в подобряване на личната хигиена и здравна култура, достатъчна термична обработка на рибата.