Трихуриоза МКБ B79

При инвазия с камшичест червей се развива хелминтозата трихуриоза, наричана още трихоцефалоза.

Етиологичният агент Trichocephalus trichiurus принадлежи към род Trichocephalus на семейство Trichocephalidae, тип Nemathelminthes.

Първите описания за причинителя на тази паразитоза прави Карл Линей през втората половина на осемнадесети век.

Трихоцефалозата представлява антропогеоноза, с ендемичен характер. Източник на заболяването е болният човек, който при ниски санитарно-битови условия в потенциално ендемичните райони лесно създава дълготрайни паразитни огнища.

Състоянието е повсеместно разпространено и засяга всички възрастови групи, но децата боледуват по-често, поради ниските им хигиенни навици.

Камшичестият червей, наричан още космоглав, се отличава с характерни морфологични особености.

Притежава подобен на конец преден край и по-дебел заден край, като женските са с малко по-големи размери от мъжките и достигат до 55 милиметра на дължина.

При женските екземпляри задният край наподобява скоба, докато при мъжките представители задният край се оприличава на спираловидна пружина.

Жизненият цикъл на паразитите протича в два отделни стадия, а именно паразитен у хората и непаразитно развитие във външната среда.

Женските полово зрели индивиди произвеждат до 3500 яйца на ден в интестиналния тракт на гостоприемника. Те имат форма на лимон и кафеникав до червен цвят.

При наличие на благоприятни условия във външната среда (достъп до кислород, оптимална температура, обилна влага) в рамките на едно денонощие мъжкото и женското ядро в яйцата се сливат.

За период от три седмици яйцата ембрионират, като при подходящи условия могат да се запазят жизнеспособни за пет години.

При поглъщане на инвазиоспособни яйца от човека, те попадат в чревния тракт, където се излюпват личинки.

Личинките проникват между Либеркюновите жлези и чревните власинки и за период от около десет дни нарастват и мигрират в областта на цекума на дебелото черво. Зрелите паразити могат да оцелеят в макроорганизма повече от пет години.

При проникването на трихоцефалите в интестиналния тракт, се развиват микролезии, хеморагии, хиперемия и вторично инфектиране на слизестата чревна обвивка. Космоглавите представляват факултативни хемофаги и непрекъснато отнемат кръв, което води до развитие на анемичен синдром.

Развива се хронична интоксикация, сенсибилизация и алергизиране на организма, вследствие от резорбирането на токсичните субстанции, получени при разрушаването на тъканите на гостоприемника, както и от разлагането на телата на естествено умрелите паразити.

Тежестта на клиничното протичане при трихоцефалоза се определя предимно от степента и интензивността на паразитната инвазия и общото състояние на гостоприемниковия организъм.

При наличие на единични паразити заболяването протича напълно безсимптомно. При слаба инвазия обикновено се наблюдават диспептични нарушения, анемия, астеничен синдром.

Масивната инвазия с хелминти се асоциира с тежко протичане и изключително неблагоприятна прогноза.

Основните клинични прояви включват:

• болка и тежест в епигастриума
• коликообразни болки в областта около пъпа
• намален апетит, обилна саливация
• намалена секреторна функция и мотилитет на стомаха
• окултни кръвоизливи
• желязодефицитна анемия
• главоболие
• световъртеж

При тежко протичане при децата често се развива дизентерия, ректален пролапс, забавено физическо развитие.

За поставянето на диагнозата е необходимо откриване на яйца на паразита във фекалните маси, с определени методики. Серологичните и имунодиагностичните реакции са слабо специфични.

Лабораторно обикновено се установява намаление на желязото, еритроцитите, хемоглобина, хематокрита и еозинофилия. С голяма информативна стойност е извършването на ендоскопия и директното наблюдаване на нематодите.

Диференциална диагноза се извършва най-често с колит, апендицит и язвена болест.

Лечението при трихуриоза е с противопаразитни средства, най-често от групата на бензимидазоловите препарати. Прилагат се и симптоматични средства, за облекчаване на болковия и диспептичния синдром.

При лека до средна степен на инвазия и подходяща терапия, прогнозата е относително благоприятна.

Основните мерки за превенция на заболяването са насочени към повишаване на личната и битовата хигиена и здравната култура на населението.