Трихинелоза МКБ B75

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Инвазията, предизвикана от Trichinella species, се нарича трихиноза или трихинелоза. Представлява остро или хронично протичащо състояние, с характерни клинични прояви. Ранното разпознаване на симптомите, своевременната диагноза и лечение значително намаляват рисковете от сериозни усложнения и улесняват терапията.

Причинител и особености

Етиологичен причинител са нематодите Trichinella spiralis от род Trichinella, клас Nematoda, тип Nemathelminthes. Първото описание на заболяването датира от 1835 г., като досега са изолирани повече от десет различни генотипа.

Биохелминтозата трихиноза представлява зооантропоноза с природна и синантропна огнищност. Над 60 различни вида домашни и диви животни са гостоприемници на нематода, като характерно за болестния процес е следното:

• източник на заразата: източник на инвазията са заразените домашни и диви животни, най-често прасета, птици, глигани и други. При съвременните условия на живот хората нямат епидемиологично значение като източник на инфекцията
• възприемчивост: възприемчивостта на населението е всеобща. Различават се два вида трихинелозни огнища, а именно ксенантропни, при които паразитът циркулира между дивите животни и синантропни, при които паразитът циркулира между домашните животни и гризачите
• морфологични особености на причинителя: Trichinella spiralis представляват нишковидни хелминти, като полово зрелите женски индивиди достигат дължина до четири милиметра, а мъжките са два пъти по-къси. В морфологично отношение се описват три различни форми, а именно чревни полово зрели, млади и мускулни. Характерна особеност на биологичния цикъл е, че се извършва в един-единствен гостоприемник, който първоначално е краен, а след това междинен
• заразяване: човек се заразява по перорален механизъм, при консумация на опаразитено термично недостатъчно обработено месо или месни продукти, съдържащи паразита. Възможно е и вътреутробно предаване на инфекцията

• развитие на хелминтите: под действието на стомашния сок, мускулните форми на паразитите се декапсулират, след което ларвите преминават в интестиналния тракт, нарастват и в рамките на два дни достигат полова зрялост. Оплождат се и след няколко дни женските започват да раждат млади ларви. В рамките на три месеца се раждат до 1500 ларви. Ларвите мигрират по хематогенен и лимфогенен път, локализират се в напречно набраздената мускулатура и се инкапсулират
• локализация на болестното огнище: най-честата локализация е в диафрагмата, езика, хранопровода, скелетната мускулатура. При попадане на ларвите в гладката мускулатура или в паренхимните органи, те не се развиват и загиват. След един месец мускулните форми се завиват спираловидно и около тях се формира капсула
• особености на капсулираните мускулни форми: капсулираните мускулни форми на паразита могат да оцелеят в рамките на 30 години, като алергизират и интоксикират макроорганизма. Мускулните форми са изключително устойчиви към въздействието на факторите от околната среда. Издържат дълго време на минусови температури, а в труповете на умрели животни могат да оцелеят до четири месеца

Симптоми

Паразитите водят до алергизиране и сенсибилизация на организма, оказват механично и токсично въздействие. При своя метаболизъм трихинелите отделят вредни за макроорганизма вещества, нарушава се абсорбционната способност на червата. Алергичните прояви включват развитие на полимиозит, токсоалергичен васкулит, миокардит, хемаглутинационни промени.

Клиничната картина се развива след инкубационен период (времето от заразяване до поява на първите клинични признаци) от два до 45 дни. Протичането може да бъде безсимптомно, леко, средно по тежест и тежко с или без усложнения.

Изключително специфични за заболяването са следните признаци и усложнения:

• фебрилитет: телесната температура се повишава постепенно, като достига своя пик обикновено на десетия ден
• периорбитален оток: отокът по клепачите се появява през първата седмица, като може да се разпространи и да обхване крайниците и главата

• миалгия: миалгията (болка в мускулите) е силно изразена и наподобява мускулна треска. Първоначално се засягат орбиталната и дъвкателната мускулатура, а в последствие и двигателната. Пациентите преглъщат трудно, наблюдава се и диспнея

• еозинофилия с левкоцитоза: високи стойности на еозинофилите се наблюдават още по време на инкубационния период, като могат да персистират повече от четири месеца, дори и след изчезване на другите признаци. Хипереозинофилия е налице и при безсимптомните пациенти
• системни оплаквания: възможно е развитие и на гадене и повръщане, диария, главоболие, обриви, артралгия (болки в ставите), безсъние, общо неразположение, конюнктивит и други
• усложнения: често се развиват усложнения, обикновено на втория месец от заболяването, като най-често се наблюдават бронхопневмония, менингоенцефалит, хепатит, пиелонефрит, тромбофлебит, токсичен миокардит

Диагноза

Диагнозата при инвазия, предизвикана от Trichinella species, се основава на информацията получена от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, паразитологичните и параклиничните изследвания:

• разпит и преглед: данни за консумация на недостатъчно добре термично обработено месо, давност, тежест и особености на оплакванията. Физикалните находки могат да варират в широка степен в зависимост от тежестта на протичане на инфекцията
• лабораторни изследвания: лабораторно често се наблюдава левкоцитоза с лимфоцитоза и еозинофилия, хипопротеинемия, понижение на някои електролити, повишение на креатининкиназата и чернодробните ензими. При изследването на урината се установява албуминурия, хипокреатинурия и увеличение на уробилиногена
• паразитологични изследвания: необходимо е изследване на фекална проба, при възможност биопсичен материал от заподозряното месо или месни продукти. Прилагат се микроскопски, имунологични и биологични методи за изследване

Диференциалната диагноза изисква различаване от остър гастроентероколит, салмонелоза, серумна болест, дерматомиозит, рубеола, морбили, паротит и други, които в даден етап от своята прогресия могат да протичат с идентични клинични и лабораторни отклонения.

Лечение

Лечението на пациентите с трихинелоза се определя индивидуално, в зависимост от тежестта на заболяването.

Безсимптомните пациенти и тези с лека форма на хелминтозата се лекуват в амбулаторни условия.

Прилагат се различни противопаразитни агенти, предимно мебендазол, тиабендазол, албендазол, пирантел, като ефективността им е най-висока в първите две до три седмици от инвазията.

При тежките форми се прилагат и кортикостероиди, витамини, антихистамини и симптоматични средства (аналгетици, антипиретици).

Профилактиката бива лична и обществена и включва повишаване на здравната култура, достатъчна термична обработка на месото, спазване на санитарно-ветеринарните норми в свинефермите, задължителен трихинелоскопски преглед на свинското месо.

Преболедувалите лица се диспансеризират за срок от три до пет години, като два пъти в годината се прилагат контролни клинични прегледи и серологични изследвания.

Изображения: freepik.com