Мускулна биопсия

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Биопсията на мускулна тъкан (мускулна биопсия) има важна роля при оценката на пациенти с невромускулно заболяване и съмнение за миопатия.

Мускулната биопсия понякога е показана и за диагностициране на различни системни заболявания, които могат да бъдат придружени от увреждане на скелетната мускулатура.
Това изследване в някои случи спомага за разграничаване на неврологично заболяване с атипично представяне от първично мускулно увреждане, както и в случаите на съмнение за васкулит.

Мускулната биопсия е процедура, при която малко парче тъкан се отстранява от даден мускул и се изследва микроскопски.

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Различни състояния могат да доведат до симптоми от страна на мускулите (слабост, болка, крампи, бърза умора на мускулите), включително заболявания на нервната система (невропатии), съединителната тъкан, съдовата система или мускулно-скелетната система.
Биопсията на мускулите спомага да се установи източникът на болестния процес, което гарантира правилна терапия.

Мускулната биопсия се прави с цел откриване на патологични състояния на мускулите (миопатии) и разграничаване на различните видове миопатии, включително:

• Мускулна дистрофия (MD) - термин, описващ генетично заболяване на мускулите, засягащо скелетните мускули и други органи. Мускулната дистрофия бива два основни вида:

1. Мускулна дистрофия тип Дюшен (Duchenne) - Най-честата форма. Засяга предимно мъже.
2. Мускулна дистрофия тип Бекер (Becker) - Тази форма обикновено е по-лека и симптомите започват по-късно през живота.

• Миастения гравис (MG) - Автоимунно заболяване, при което антитела разрушават нервно-мускулните съединения. MG засяга скелетните мускули, особено в областта на очите, устата, гърлото и крайниците.
• Полимиозит - Хронично заболяване на скелетните мускули.
• Дерматомиозит - Заболяване на колагена, което причинява възпаление на кожата, мускулите и подкожната тъкан, като често води до мускулна слабост

Изображение: www.jrheum.org

• Миозит с включвания - Хронично прогресивно заболяване на мускулите с автоимунен характер
• Метаболитни, токсични, митохондриални миопатии - Тези мускулни нарушения се дължат на специфични ензимни дефекти, излагане на токсини (включително някои лекарства) и митохондриални нарушения
• Амиотрофична латерална склероза (ALS), известна още като болест на Лу Гериг (Lou Gehrig) - заболяване, което засяга нервите, инервиращи скелетните мускулите, което в крайна сметка води до парализа.
• Атаксия на Фридрайх (Friedreich) - наследствено невродегенеративно заболяване, което води до нарушения в координацията и баланса
• Неврогенна атрофия - Увреждане на моторните неврони и нервите, водещо до мускулна атрофия
• Трихинелоза - Инфекция, причинена от паразит, като симптомите могат да включват мускулна болка. Мускулна биопсия обаче рядко се прави за диагностициране на трихинелоза.

Необходима ли е предварителна подготовка

Необходимо е да информирате лекаря за повишена чувствителност или алергия към медикаменти, латекс или анестетици (местни и общи).

Необходимо е да информирате лекаря за всички медикаменти и хранителни добавки, които се приемате, особено за тези, които влияят на съсирването на кръвта, тъй като може да се наложи да се спре приема на тези лекарства преди процедурата - антикоагуланти, аспирин.

Трябва да съобщите на лекаря, ако имате анамнеза за нарушения в кръвосъсирването.

Трябва да информирате лекаря, ако е налице бременност или има съмнение за такава.

В случаите, когато е необходимо прилагането на обща анестезия, не трябва да се приемат храна и течности в продължение на поне 6 часа.

Изображение: www.freepik.com

Метод на провеждане на изследването

Преди да се извърши процедурата, трябва да се установи засегнатия мускул, от който ще се взема биопсична проба.
Това може да стане с помощта на електромиография (ЕМГ), като обаче след това биопсията не трябва да се извършва върху тъкан, която е увредена от иглата от ЕМГ теста, защото това може да повлияе на резултатие от изследването на биоспичната проба.
Други изследвания, които могат да спомогнат  за идентифициране на засегнат мускул, са ядрено-магнитен резултат (ЯМР) и ехография.

Когато се използва ЕМГ за локализиране на засегнатия мускул, ако заболяването е асиметрично, е възможно неволно да се вземе проба от нормална тъкан. В тези случаи образната диагностика трябва да бъде завършена преди биопсията, за да се установи кой от мускулите е засегнат.

Мускулна тъкан за изследване се взема най-често от m. deltoideus, m. biceps brachii и m.quadriceps femoris.
Подходящ избор при заболявания с признаци и симптоми на долния крайник са m. gastrocnemius и m. tibialis anterior.
Мускулът peroneus brevis е предпочитано място за биопсия, когато е необходимо да се направи и биопсия на нерв, както и в случаите със съмнение за васкулит.

Има два вида мускулни биопсии:

• Отворена биопсия
• Иглена биопсия

Отворена биопсия

Ако трябва да се вземе проба от по-обширна площ, се прави отворена биопсия.

Извършването на процедурата под обща анестезия (упойка) се прави рядко, но при малки деца и пациенти, които не съдействат и не могат да останат неподвижни по време на процедурата, често се предпочита обща анестезия.

Мястото, на което ще се прави разрезът, трябва да се почисти с подходящ антисептичен препарат (например йод-повидон). След това около зоната на разреза се поставя стерилно платно.

За да се обезболи оперативната зона, в кожата и подкожната тъкан се инжектира локален анестетик, като се избягва пункция и инфилтрация на подлежащата мускулна тъкан - най-често се използва 5-20 ml 1% лидокаин.

След поставяне на анестезията кожата и подкожната тъкан се разрязват със скалпел, за да се достигне до мускула, който ще бъде биопсиран. Малко парченце от мускула се отстранява и се изпраща в лаборатория за изследване. Количеството изрязана мускулна тъкан зависи от планираното изследване и естеството на основното заболяване.
Ако се подозира мултифокален или асиметричен болестен процес, може да са необходими множество биоспични проби, за да се увеличи вероятността за вземане на проба от патологична тъкан. В повечето случаи биоспична проба с дължина 1 cm и диаметър 0,5 cm е достатъчна.

Преди затваряне (зашиване) на разреза е необходимо да се постигне хемостаза (кръвоспиране). След затваряне на кожата мястото на биопсия трябва да бъде превързано. Ако мястото може да се превърже с еластична превръзка, може да се постави лека притискаща превръзка и да се остави за няколко часа.

Пациентът трябва да бъде инструктиран да наблюдава оперативното място за признаци на инфекция или кървене.

Изображение: www.ncbi.nlm.nih.gov

Иглена биопсия

Вместо отворена процедура за вземане на материал за изследване, може да се извърши иглена биопсия.

При иглена биопсия също се прилага анестезия (обща или локална), след което се използва дълга игла, която се въвежда в мускула, избран за биопсия, за да се вземе парче мускулна тъкан.

Ограниченията на иглената биопсия включват:

• Невъзможност за директен оглед на тъканта преди ексцизия
• Повишен риск за липса на патологична тъкан на мястото на пункцията, особено при мултифокален болестен процес (като възпалителни миопатии)
• Наличие на кървене, без да може да се види източникът. Повечето случаи на кървене могат да бъдат спрени чрез прилагане на натиск върху мястото на биопсия, но понякога е необходимо преминаване към отворена процедура за лигиране на кървящия съд.

Изображение: www.neurologia.com

Какво ще усещате по време на изследването

По време на поставянето на анестезията се усеща убождането от иглата.

По време на биопсията обикновено има известен дискомфорт, като пациентът може да почувства натиск или дърпане. Някои хора обаче съобщават за болка в зависимост от размера на взетата мускулна проба.

Мястото на биопсия може да бъде чувствително или болезнено в продължение на 2-3 дни след процедурата.

Препоръчително е въздържане от двигателна активност в рамките на 24 часа след процедурата, като трябва да се избягва прекомерното натоварване на биопсирания мускул поне за 2-3 дни.

Необходимо е да информирате лекуващия лекар, ако в дните след процедурата се появи:

• Треска
• Зачервяване
• Подуване
• Кървене
• Секреция от мястото на биопсия
• Повишена болка около мястото на биопсия

Има ли рискове от провеждане на изследването

Както при всяка хирургична процедура, така и при мускулната биопсия могат да възникнат усложнения, включително:

• Синини и дискомфорт на мястото на биопсията
• Продължително кървене от мястото на биопсия
• Инфекция на раната
• Дехисценция
• Мускулна херния
• Увреждане на мускулната тъкан или други тъкани в областта на биопсия (много рядко)

В дългосрочен план усложненията включват наличието на белези, които са по-обширни при отворени биопсии, и парестезия в областта поради увреждане на нерви.

Резултати от проведеното изследване

Нормални резултати:

Не се установяват аномалии в анатомичната структура и функцията на мускула, както и други патологични състояния.

Изображение: Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Отклонения от нормата:

Хистологични и цитологични данни за патологично състояние, засягащо мускулната тъкан, включително:

• Наследствени мускулни заболявания (дистрофия)
• Възпалителни мускулни заболявания
• Некроза
• Травматично увреждане
• Полиомизит/дерматомиозит
• Засягане на нервите, инервиращи мускулите и др.

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват вземането на биопсия от мускул, включват:

• Пациенти с нарушения в кръвосъсирването/коагулопатия, което увеличава значително риска от тежка хеморагия
• Пациенти на антикоагуланта терапия
• Инфекция на/около мястото на биопсия
• Съпътстващи мускулни заболявания - миастения гравис, миотония, конгенитален (вроден) миастенен синдром
• Наличие на мускулна травма
• Мускул, на който е направена електромиография преди по-малко от 1 месец преди процедурата
• Мускулна слабост
• Мускулната биопсия може да бъде технически трудна за извършване при пациенти с изразено затлъстяване

Заглавно изображение: www.researchgate.net