Полимиозит МКБ M33.2

Полимиозитът представлява възпалително заболяване на мускулатурата, с неизвестен причинител и автоимунен характер.

Полимиозитът започва внезапно, след инфекция и в рамките на няколко дни се развива пълната клинична картина. Основно са проявите на мускулна слабост на проксималната група мускули. Болният не може да кляка, да става от стол, да вдига ръцете. В тежките случаи вратът увисва, гълтането се затруднява, може да се явят проблеми с движението на гръдната клетка.

Критерии за поставяне на диагнозата полимиозит са проксимална мускулна слабост; повишено серумно ниво на креатинфосфокиназата или алдолазата; мускулна болка (спонтанна или при натиск); електромиографски данни за миогенно увреждане; артралгии или недеструктивен артрит; прояви на системно възпаление (температура, повишено СУЕ и др.); хистологични данни за мускулно възпаление; антитела към Jo-1.При наличие на поне 4 критерия от тези 8 диагнозата полимиозит се поставя с вероятност 95-98 %. Диференциална диагноза трябва да се направи с други мускулни заболявания - мускулни дистрофии, различните видове миопатии, миогелози, миотендинози, миалгии при ревматични заболявания и др.

При сигурна диагноза полимиозит и при наличие на прояви на възпаление се започва лечение с кортикостероиди. Това лечение потиска възпалителните прояви и забавя прогресирането на болестта. В случаите, когато кортикостероидите не водят до адекватен терапевтичен отговор, се пристъпва към използването на цитостатици. Прилагат се и антикоагуланти и антиагреганти.