Отваряне на краищата на оперативна рана, некласифицирано другаде МКБ T81.3

В рубриката отваряне на краищата на оперативна рана, некласифицирано другаде се включват:

• разделяне на краищата на оперативна рана
• разкъсване на краищата на оперативна рана

Следоперативните усложнения често са свързани с не зарастване на краищата на оперативната рана. Постоперативните раневи усложнения обикновено са местни прояви на генерализирани смущения в лечебния процес. Локалните фактори, с изключение на инфекция, рядко са от голямо значение.

Не зарастването на оперативната рана може да се изрази с разделяне или разкъсване, частично или цялостно на някои или на всички слоеве на оперативната рана.

Отварянето на краищата на оперативната рана се нарича още дехисценция. Тя представлява нарушение в заздравяването на раната, при което части от раневите повърхности не успяват да се слепят и обхващат съединителна тъкан, въпреки хирургичните шевове.

Предразполагащи фактори могат да бъдат:

• шевове, които предизвикват исхемия
• шевове, свалени прекалено рано
• недостиг на фактор XIII на кръвосъсирването
• недохранване
• наднормено тегло
• прогресиращи неоплазми
• следоперативна кашлица
• захарен диабет
• лечение с цитостатични медикаменти, кортикоиди или антибиотици също повишава риска от руптура на раневите краища
• инфекция, произтичаща от неадекватна или несъвършена асептична техника
• прекомерно напрежение върху ръбовете на, причинено от вдигане на тежки предмети
• уремия

Дехисценцията след лапаротомия може да е:

• пълна (засяга всички слоеве)
• непълна (перитонеума е незасегнат)
• окултна (със затворен шев на кожата)

Най-чести симптоми са кръвенисто-серозна секреция от раната, започваща на 3-ия ден, засилване на болката в раната, коремна атония, паралитичен илеус или екзентерация (протрузия на черва през раната). Дехисценцията може да е първи симптом на интраабдоминален абсцес.

Диагнозата се поставя спрямо наличието на на кървенисто-серозен секрет от раната, пукане след силно закашряне или повръщане, изтичане на  течност (плеврална) при торакотомии.

Лечението на дехисценцията е оперативно, като при необходимост може да се постави платно.

Прогнозата е добра, при навременно и адекватно лечение. Смъртността е под 10%.