Анестезия при хирургични процедури

› Въведение

› Видове упойка

› Подготовка за анестезия

› Странични ефекти 

› Възстановяване след упойка

› Взаимодействие с други лекарства

Въведение

Анестезията е лечение, използващо лекарствени средства, наречени анестетици. Тези лекарства водят до премахване на чувството за болка по време на медицински процедури. Анестезиолозите са лекари, които прилагат анестезия и управляват чувството за болка. Съществуват няколко основни видове анестезия, които се различават по метод и начин на приложение, действие и индикации за приложение.

Някои от анестетиците действат локално, докато други се използват при инвазивни хирургични процедури с цел приспиване на болните. Самата анестезия блокира сензорни и болкови сигнали от нервите към центровете в мозъка. Периферните нерви свързват гръбначния мозък с останалата част от тялото ви.

Ако при даден пациент ще се извършва по-проста процедура като екстракция на зъб, която изисква обезболяване на малка площ, се прилага местна упойка. За по-сложни и инвазивни процедури се използват други видове анестезия, като анестезиологът е този, който контролира тяхното приложение преди, по време и след операция.

Видове упойка

Видът на използваната анестезия обикновено се определя от вида на оперативната намеса, здравословното състояние на пациентите, продължителността на процедурата и предпочитанията на самия анестезиолог. Най-общо видовете упойки се разделят на:

• Обща анестезия - при общата анестезия обикновено се използват комбинация от различни медикаменти чрез маска или интравенозно. Това води до временно безсъзнание на пациентите. Общата анестезия също парализира мускулите, включително тези, които осъществяват акта на дишане. Поради тази причина пациентите под обща анестезия се интубират и по този начин специален апарат помага за самото вдишване и издишване. Анестезиологът даващ упойката непрекъснато следи жизнените показатели на пациентите, включително сърдечна честота, артериално кръвно налягане, както и дишане. Това е най-често използваният вид анестезия, която се предпочита при по-големи по обем операции, които иначе биха били непоносимо болезнени, като смяна на колянна става или сърдечна операция.
• Регионална анестезия - осигурява се чрез инжектиране на специфични места с обезболяващ медикамент. Това става с игла или чрез специален катетър, през които могат да се прилагат анестетици или други лекарства, ако е необходимо. Анестетикът действа върху нервите, причинявайки изтръпване под мястото на инжектиране. По време на процедурата пациентите остават в съзнание, но все пак са седирани. Епидуралните (спинални блокове), които се прилагат в гърба, са пример за регионална анестезия. Лекарство се инжектира в цереброспиналната течност. Епидуралните упойки осигуряват непрекъснато облекчение на болката, като така приложените медикаменти са с минимални странични ефекти. При раждане чрез цезарово сечение може да се приложи спинален блок с цел избягване излагането на бебето на потенциални вредни лекарствени средства. Друг пример за регионална анестезия е периферен нервен блок, който може да бъде приложен в областта на рамото, гърба или краката.
• Локална анестезия - обикновено се използва за обезболяване на малко място за минимални процедури, като например екстракция на зъб или вземане на кожна биопсия. По време на прилагането на локална анестезия, самият медикамент се прилага или върху кожата под формата на крем или спрей, или се инжектира в зоната, където ще се извърши процедурата. Ако лекарството се инжектира, понякога се използват няколко инжектирания, за да се получи желаната блокада в ноцирецепцията (усещането за болка). Самите локални анестетици премахват чувството за болка, но усещането за допир остава.
• Мониторирана анестезиологична грижа (Monitored Anesthesia Care) - този вид анестезия обикновено се използва при амбулаторни кратки процедури като фиброколоноскопия или операция на катаракта, за да се почувстват сънливи и отпуснати пациентите. Този вид анестезия, се нарича също "twilight dream". Въпреки че може да се силно отпуснати и седирани, този вид анестезия се различава от общата, тъй като не сте химически парализирани, нито се нуждаете от помощ при дишане. И все пак жизнените показатели на пациентите се следят внимателно, за да се гарантира, че сте стабилни през цялата процедура. Този вид анестезия не продължава повече от 10-20 минути, като много често води до момента амнезия за самата процедура.

Подготовка за анестезия

Почти при всички процедури анестезията не е средство на избор, а е задължителна част от цялостните оперативни методи. Самият анестезиолог провежда предоперативна анестезиологична консултация, в която той е длъжен да отговори на някои жизнено важни въпроси като:

• Трябва ли да се пият течности или да се яде преди упойка?
• Колко време може да ви се наложи да останете в болница?
• Как ще се почувствате след излизане от упойка?

Много важна част от консултацията с анестезиолог е снемането на подробна анамнеза за общото състояние, алергии към някои видове медикаменти, придружаващи заболявания, предишни манипулации и операции и странични реакции от приложени анестетици. Това може да помогне да се избегнат определени рискове и ако е възможно да се премине на друг вид анестезия.

Странични ефекти

Както никоя оперативна намеса не е безрискова, нито един вид анестезия не е 100% безопасен. Най-голяма опасност от странични ефекти има при приложението на обща анестезия, тъй като при нея пациентът е в безсъзнание с потиснато собствено дишане и приложени група от медикаменти. Сред най-честите странични ефекти от приложението на различните видове анестезия са:

• Гадене
• Повръщане
• Болезненост при инжектиране
• Спад в кръвното налягане
• Силно главоболие
• Алергична реакция към използвания анестетик
• Следоперативна когнитивна дисфункция - често наричана "мозъчна мъгла", може да доведе до проблеми с дълготрайната памет и проблеми с обучението.
• Злокачествена хипертермия - това е сериозна реакция, която може да възникне по време на операция, причинявайки бърза треска, мускулни контракции и дори смърт.
• Проблеми с дишането по време и след операция - при алергична реакция към самия анестетик може да се наблюдава оток на ларинкса, което да затрудни възстановяването на съзнанието и дишането. Това е от особено значение за пациенти с данни за обструктивна сънна апнея.

Възстановяване след упойка

Анестетиците могат да останат в организма на пациентите до 24 часа. Ако сте имали седация или регионална, или обща, не трябва да се връщате на работа или да шофирате, докато медикаментите не напуснат тялото ви. След локална анестезия трябва да можете да възобновите нормалните си дейности, след като анестезиологът се е уверил, че това може да стане. Трябва спешно да се консултирате в лекар, ако имате:

• Затруднено дишане
• Силен сърбеж, треска или подуване
• Неясна реч
• Затруднено преглъщане

Локалната анестезия засяга малка част от тялото. Счита се за напълно безопасна за бременни или кърмещи жени. Много бременни жени безопасно получават регионална анестезия за самото раждане. Медикаментите, използвани при всички видове анестезия, включително обща, напускат системата бързо. Често се препоръчва пациентките да изцеждат първата си кърма след обща анестезия, преди да възобновят кърменето на бебето си.

Взаимодействие с други лекарства

Повечето от по-възрастните пациенти приемат различни видове медикаменти за контрол на придружаващи заболявания, сред които най-често са диабет, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, тромбофлебит на долните крайници и др. Важно е преди самата операция да се знаят точните лекарствени средства, които приема пациента, тъй като някои от тях водят до повишен риск от усложнения.

От особено значение е прекратяване на приема на медикаменти за разреждане на кръвта (антикоагуланти, антиагреганти) една седмица преди самата операция поради риск от кървене. Освен това, тъй като много хора приемат ежедневно аспирин за предотвратяване на инфаркт на миокарда, лекарите трябва да са наясно с тези навици на пациентите, тъй като аспиринът удължава времето на кървене.

Повечето пациенти, използващи забранени субстанции като марихуана, кокаин, амфетамини, не разкриват на лекарите за тяхната зависимост, въпреки че всичките разговори между лекар и пациент са строго поверителни. От решаващо значение е лекарят да знае за минала, скорошна и настояща употреба на тези вещества, тъй като могат да повлияят на лечението и самата анестезия.

Изображения: freepik.com