Нарушение на кръвосъсирването, неуточнено МКБ D68.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Коагулопатия (нарушение в кръвосъсирването) е състояние, при което е нарушена способността на кръвта да се съсирва. Това състояние причинява продължително или прекомерно кървене, което може да възникне спонтанно, след нараняване или при провеждане на медицински и стоматологични процедури.

Нормалният процес на кръвосъсирване зависи от взаимодействието на различни протеини в кръвта, участващи в така наречената коагулационна каскада. При наличието на нарушения в някое от звената на каскадата настъпват различни по вид и тежест увреждания с риск от хеморагия. При нарушение на кръвосъсирването, неуточнено, са налице затруднения за установяване на конкретните дефекти, което значително може да затрудни последващото успешно лечение.

Причини и особености

Коагулопатията се причинява от намалени нива или липса на протеини, известни като фактори на кръвосъсирването. Генетични заболявания, като хемофилия и болест на фон Вилебранд, причиняват намаляване на хемокоагулационните фактори. Коагулопатия може да възникне и в резултат на дисфункция или намален брой на тромбоцитите в периферната кръв.

Хемокоагулацията може да бъде увредена най-общо в две насоки:

• хипокоагулация: хипокоагулацията (намалена съсирваемост на кръвта) представлява склонност към кървене с риск от развитие на хеморагична диатеза, причинена от аномалия в кръвосъсирването
• хиперкоагулация: хиперкоагулацията (наричана още тромбофилия или протромботично състояние) е аномалия на съсирването на кръвта, което увеличава риска от тромбоза (кръвни съсиреци)

При нарушение на кръвосъсирването, неуточнено, етиопатогенезата на процеса не е установена.
Разстройството на хемокоагулацията може да предизвика появата на вътрешно или външно кървене.

Ако не се проведе своевременно лечение, неконтролираното кървене може да причини увреждане на ставите, мускулите или вътрешните органи, а масивните кръвоизливи могат да бъдат животозастрашаващи.

Симптоми

Клиничните симптоми на нарушено кръвосъсирване могат да бъдат изключително разнообразни, като най-често включват кръвоизливи с различна локализация:

• хематоми: тежки външни кръвоизливи, кожно-лигавични кръвоизливи с лесно формиране на синини са изключително честа находка
• хемартроза: подуване на ставите, болки и скованост в резултат от вътреставни кръвоизливи вследствие натоварване на тялото и ставния апарат
• стомашно-чревно кървене: кървенето от гастроинтестиналния тракт също е много често, като може да включва повръщане на кървенисти материи (хематемеза), наличие на кръв в изпражненията (до степен на мелена), кървене от венците и други
• неврологични увреждания: нарушено зрение (двойно виждане), силна болка в главата или във врата, многократно повръщане на кървави материи, гърчове или припадъци и други неврологични прояви могат да възникнат вследствие на кръвоизлив по хода на централната нервна система
• други: продължително кървене след минимална травма или от ранева повърхност, често кръвотечение от носа (епистаксис), тежки и продължителни менорагии и метрорагии, наличие на кръв в урината, затруднено забременяване и износване на плода и други

Диагноза

При неуточнено нарушение на кръвосъсирването диагнозата в много от случаите се поставя по метода на изключването, като се назначават множество изследвания с цел подпомагане на диференциалната диагноза.

Най-често се назначават следните диагностични методи:

• разпит и преглед: обръща се внимание на позитивна фамилна анамнеза, други подлежащи заболявания, прием на лекарства, въздействие на известни рискови фактори, давност и тежест на оплакванията, продължително кървене след оперативни интервенции или зъболечение. Клиничните находки варират в широки граници, от напълно липсващи отклонение до установяване на множество и с големи размери хематоми по кожата, промени в ставите, кръв в урината, епистаксис и други
• лабораторни изследвания: подробните лабораторни изследвания значително подпомагат поставянето на диагнозата, като с най-голямо значение са подробните кръвни изследвания в комбинация с проследяване на отделните параметри за времето на кървене и съсирване. Допълнително могат да се назначат и други изследвания, включително маркери на възпалението, чернодробни ензими, урея, креатинин и други
• други изследвания: може да се наложи проследяване нивата на отделните фактори от коагулационната каскада, извършване на генетични и имунологични изследвания с цел подпомагане на диагнозата и улесняване на лечението

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от всички познати нарушения на коагулацията, както и редица вторични увреждания, развили се в хода на други подлежащи заболявания.

Лечение и прогноза

Нарушение на кръвосъсирването, неуточнено, подлежи на комплексна терапия, съобразена с тежестта на протичането, наличието на усложнения, наличието на други подлежащи заболявания и редица индивидуални фактори.

Най-общо лечението е комплексно и включва симптоматична и/или заместителна терапия:

• заместителна терапия: при заместителна терапия намалените или липсващи фактори на кръвосъсирването се заменят с протеини, получени от човешка кръв или създадени в лабораторни условия, влива се тромбоцитна маса
• симптоматично лечение: назначават се подходящи средства за овладяване на наличните оплаквания, включително обезболяващи, температуропонижаващи средства, локални кръвоспиращи агенти, кръвопреливане при тежък кръвоизлив с цел намаляване риска от тежка постхеморагична анемия и други

Прогнозата се определя строго индивидуално, като при някои пациенти състоянието остава стабилно и не се съобщават за тежки усложнения, докато при други са налице чести, провокирани от минимални травми кръвоизливи, изискващи постоянно лечение.

Изображения: freepik.com