Стронгилоидоза МКБ B78

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Инвазията с женските нишковидни нематоди Strongyloides stercoralis, принадлежащи към семейство Strongyloididae, се означава като стронгилоидоза. Инфекцията показва ендемичен характер за определени географски райони, като показва някои характерни особености в протичането, патогенезата, както и в диагностичен и терапевтичен план.

Причинител и особености

Стронгилоидозата показва някои особености в жизнения (биологичен) цикъл на причинителя, които до голяма степен определят епидемиологичното разпространение и клинично протичане. Паразитите могат да запазят жизненоспособност в човешкия организъм в продължение на десетки години, провокирайки поява на различни по тежест симптоми при спад в имунологичната реактивност.

Характерно за инфекцията е следното:

• честота и разпространение: заболяването се характеризира с ендемичност в много райони на Колумбия, Западна Африка, Карибите, Азия, като засяга в еднаква степен двата пола и представителите на отделните възрастови групи
• резервоар и източник на инфекцията: източник на инвазията са заразените хора, а някои видове бозайници, като кучета и котки, служат като епидемиологичен резервоар на хелминтозата
• особености на причинителя: заболяване причиняват само женските паразити, които се характеризират с определени морфологични особености и произвеждат ежедневно по около 50 яйца. В интестиналния тракт яйцата се превръщат в рабдитовидни ларви и с фекалните маси попадат в околната среда
• развитие на причинителя: в зависимост от условията на външната среда, паразитите показват различно биологично поведение. При благоприятни условия на средата, включващи оптимална температура, висока влажност на почвата и достъп до кислород, рабдитовидните личинки се развиват и диференцират полово. Започват да произвеждат яйца, които се превръщат в рабдитовидни ларви и жизненият цикъл продължава своя ход, докато условията на средата позволяват. При неблагоприятни условия на околната среда рабдитовидните ларви се трансформират в инвазиоспособни филариевидни ларви
• механизъм на заразяване: човек се заразява по контактен път през епидермиса (при директен контакт с контаминирана почва), по фекално-орален механизъм (при консумация на заразени хранителни продукти) и чрез автоинвазия
• патогенетични особености: ларвите достигат интестиналния тракт, след което по лимфогенен и хематогенен път мигрират до белите дробове и с пулмоналните пътища попадат в устната кухина, откъдето се поемат повторно. Крайната им локализация е обикновено в Либеркюновите жлези на дванадесетопръстника, както и в панкреатичните и жлъчните пътища

Видове и симптоми

Паразитите сенсибилизират организма посредством отделените от тях секрети и екскрети, като причиняват различни алергични прояви. В интестиналния тракт и белия дроб, под влияние на механичното и травматичното въздействие на хелминтите, се развиват хеморагии, възпалителна реакция и клетъчна инфилтрация.

Тежко и хронично клинично протичане се наблюдава при пациентите, при които са налице определени фактори и някои придружаващи състояния, включително захарен диабет с голяма давност и лош контрол, терминална бъбречна недостатъчност, СПИН и инфекция с други ретровируси, хипогамаглобулинемия, злокачествени неопластични заболявания, особено тези, ангажиращи хемопоезата, органна трансплантация, продължителна имуносупресивна терапия, алкохолизъм и други.

Определящо значение за протичането на хелминтозата имат степента и продължителността на инвазията и имунологичното състояние на гостоприемниковия макроорганизъм.

В зависимост от особеностите в клиничното протичане, локализацията на основните промени в резултат от инфекцията и редица други фактори се различават следните форми на паразитозата:

• чревна стронгилоидоза: характерни за интестиналната форма са диспептичните нарушения, диарийният синдром, перианалният сърбеж, редукцията на тегло, синдромът на малабсорбция. Това е едно от най-често срещаните форми на инфекцията, като при липса на своевременна медицинска намеса е възможно развитието на сериозни усложнения при лица с отслабен имунитет
• кожна стронгилоидоза: наблюдава се на мястото на навлизане на паразита при инвазия по контактен път. Протича под формата на силно сърбящ папулозен обрив, като при хронифициране на процеса е възможно развитие на уртикариални промени, генерализиране на обрива и вторични бактериални инфекции
• дисеминирана стронгилоидоза: при преминаване на белодробната бариера и попадане на хелминтите в кръвния ток, се развива генерализирана или дисеминирана форма на заболяването. Асоциира се с тежко протичане, засягане на множество структури и органи (картината на полиорганни увреждания), като особено тежко протича при ангажиране на централната нервна система
• стронгилоидоза, неуточнена: при невъзможност за категоризиране на инфекцията се говори за неуточнена форма на заболяването, при която се подхожда строго индивидуално

Често в хода на инфекцията се наблюдават различни по тежест усложнения, като по-висок риск е налице при имунокомпрометирани пациенти, при масивна инвазия на организма, липса на лечение. Характерно е развитието на стеаторея, периферни отоци, хипоалбуминемия, плеврален излив, асцит.

Често се описва развитие на хипохромна анемия, обтурационен синдром, механична жълтеница, перитонит, перфорация на чревната стена и други.

Диагноза

Диагностичният подход при стронгилоидоза включва комплексни и целенасочени изследвания, като за потвърждаване на диагнозата е необходимо откриване и доказване на етиологичния причинител:

• анамнеза и физикални находки: епидемиологичната анамнеза за посещение на ендемичен район, подлежащи рискови фактори и оценка на общото състояние след обстоен физикален преглед обикновено са слабо информативни, поради неспецифичното протичане и наличие на сходни белези с редица други заболявания
• лабораторни изследвания: назначават се изследване на кръв и урина, като параклиничните изследвания често показват периферна еозинофилия, тромбоцитопения, анемия, удължено протромбиново време. Възможно е раздвижване на маркерите на възпалението, чернодробните ензими, урея, креатинин и други
• паразитологични изследвания: за поставяне на диагнозата е необходимо откриване на яйца или ларви на паразитите в материал от фекални проби, храчки или дуоденално съдържимо. Прилагат се серологични и имунодиагностични методи, като методът ELISA се прилага и като скринингов тест

Необходимо е разграничаване на заболяването от другите паразитози, както и от редица автоимунни, възпалителни и бактериални заболявания на стомашно-чревния тракт, дихателната система, кожата и други в зависимост от оплакванията.

Лечение

Терапевтичният подход при стронгилоидоза се определя строго индивидуално, като обикновено се прилагат консервативни мерки (лекарства от различни фармакологични групи), съобразно особеностите в протичането при конкретния случай:

• етиологично лечение: лечението при стронгилоидоза се осъществява най-често с бензимидазолови производни, предимно албендазол и мебендазол, които се прилагат по определени схеми и в достатъчно високи дози. При необходимост терапевтичният курс се повтаря и лечението се счита за ефективно при отрицателни паразитологични изследвания
• симптоматично лечение: успоредно с етиологичната терапия се прилагат лекарства от различни фармакологични групи за копиране на някои от симптомите на болестта, съобразно естеството на протичане, засегнатите структури и системи, както и общото състояние на пациента
• лечение на усложненията: при данни за развили се усложнения е необходимо спешно хоспитализиране на пациентите, провеждане на реанимационни мероприятия от спешен порядък, кръвопреливане, интубация и други, съобразно вида на съответните усложнения

При навреме поставена правилна диагноза и адекватно лечение, прогнозата е относително благоприятна. При неправилно третирани пациенти с хронична и тежка форма на заболяването, както и при значително компрометирана имунна система, леталитетът е висок.

Изображения: freepik.com