Кожна стронгилоидоза МКБ B78.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При инвазията с нишковидния нематод Strongyloides stercoralis от род Strongyloides се развива геохелминтозата стронгилоидоза. Инфекцията протича под различни клинични форми, една от които е така наречената кожна стронгилоидоза с наличие на промени главно, локализирани в различни участъци на кожата с или без наличие на органни поражения.

Причинител и особености

Стронгилоидозата се среща предимно в райони с тропически или субтропически климат, като биологичният цикъл на паразитите показва някои характерни особености, което има връзка и с епидемиологията на процеса. Така например паразитите могат да останат жизненоспособни в човешкия гостоприемник до 30 години, провокирайки никакви или минимални прояви. Характерно за болестния процес е следното:

• честота и разпространение: инфекцията е ендемична в редица географски райони на Азия, Африка и Америка и засяга всички възрастови групи, без наличие на разлики в честотата между двата пола
• източник на инфекцията: източник на инфекцията са болните хора, които отделят с фекалиите си формите на паразита в околната среда. Кучета, котки и някои други видове бозайници могат да бъдат преносители на паразитите и имат важно епидемиологично значение като резервоар на заболяването
• заразяване: механизмът на заразяване бива контактен, посредством контаминирана почва, и фекално-орален, при консумация на заразени хранителни продукти. Местното разпространение на заболяването в ендемичните райони се благоприятства от наличието на благоприятни външни фактори и лошите санитарно-битови условия
• особености на причинителя: женските паразити имат малки размери и характерни морфологични белези. Отделените от тях яйца чрез партеногенеза се превръщат в рабдитовидни личинки
• особености в жизнения цикъл: при наличие на благоприятни условия, като подходяща температура, обилна влага и достъп до кислород, рабдитовидните личинки се диференцират полово, размножават се и отделят яйца, които се превръщат в рабдитовидни личинки и цикълът продължава. При липсата на благоприятни условия не се наблюдава свободно живеещо поколение, като при тези условия рабдитовидната личинка се трансформира в инвазиоспособна филариевидна личинка. Тази смяна на паразитно разделнополово поколение със свободно живеещо поколение се нарича хетерогония и имат важно значение от биологична гледна точка
• патогенетични особености: инвазиоспособните форми на паразита навлизат през епидермиса или по перорален механизъм. Мигрират в белодробното кръвообращение по лимфогенен и хематогенен път, откъдето посредством пулмоналните пътища достигат до трахеята. Повторно се поглъщат и попадат в храносмилателната система. В червата водят до развитие на възпалителна реакция и индуцират синдром на малабсорбция. Автоинвазия се развива при проникване през чревната лигавица при забавено изпразване на стомашно-чревния тракт. Паразитите проникват през слизестата интестинална обвивка или през епидермиса на кожата на перианалната област

Симптоми

Клиничното протичане показва някои характерни особености, като при кожна стронгилоидоза освен типичните за инфекцията интестинални промени се наблюдава и развитието на характерни промени по кожата:

• въздействие на паразитите: патологичните изменения в макроорганизма се дължат на отделяните от паразитите токсични и сенсибилизиращи вещества, както и на механичното и травматичното действие, което паразитите оказват. Сенсибилизацията се предизвика от секретите и екскретите на паразитите и обикновено води до еозинофилия в периферната кръв, както и различни по тежест алергични прояви
• протичане: заболяването протича хронично с редуване на периоди на ремисия и обостряне на състоянието, като паразитите могат да се задържат жизнеспособни в тялото на човек до 30 години при определени обстоятелства
• рискови фактори: по-тежко протичане се наблюдава при пациенти, третирани с имуносупресивни медикаменти за продължителен период от време, при подлежащ захарен диабет, ретровирусна инфекция, хипогамаглобулинемия, злокачествени новообразувания, особено на хемопоезата, хронична бъбречна недостатъчност и други
• кожни промени: на мястото на проникването на инвазиоспособните филариевидни ларви се развива папулозен обрив, придружен от силен сърбеж, който продължава няколко дни. Най-често се засягат участъци по долните крайници. При хронифициране на процеса е възможно тежко протичане с уртикариални промени. При автоинвазия се развива синдромът на Larva currens (бързопреходни, линеарни ерупции по кожата, сърбеж)
• чревни промени: особено характерни за заболяването са чревните промени, които включват различни по тежест диспептични нарушения, чревна перфорация или обструкция, развитие на жълтеница и други
• усложнения: при някои пациенти състоянието се усложнява с вторични бактериални или гъбични инфекции и формиране на карбункули, фурункули и абсцеси. Пациентите се оплакват от спастична суха кашлица, с оскъдно отделяне на храчки, в които могат да се открият паразитите

Диагноза

За поставяне на диагнозата кожна стронгилоидоза е необходимо провеждането на редица параклинични и паразитологични изследвания:

• епидемиологична анамнеза: пребиваване или посещение на ендемичен район, пребиваване в лоши битови условия, рискови контакти, ниска лична хигиена, както и установяване на евентуални рискови фактори (подлежащ имунен дефицит, захарен диабет, онкологични заболявания, продължителна кортикостероидна терапия и други)
• лабораторни и паразитологични изследвания: лабораторно обикновено се установява еозинофилия и намаление на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. Необходимо е откриване на яйцата на хелминтите в материал от фекални маси, храчки, дуоденално съдържимо, което се постига чрез различни микроскопски техники. Имунологичният метод ELISA се прилага рутинно и може да се използва като скрининг тест, поради високата си чувствителност и специфичност
• кожна биопсия: при тежки инфекции важен диагностичен метод е извършването на кожна биопсия и хистологичното типизиране на получения материал. Ларвите се наблюдават във всички нива на дермата, понякога и в подкожието

Диференциалната диагноза при кожна стронгилоидоза изисква различаване от някои идентично протичащи инфекциозни, автоимунни или възпалителни заболявания с предоминантно засягане на кожата.

Лечение

Терапевтичният подход при кожна стронгилоидоза се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, естеството на наличните увреждания и редица особености от страна на пациентите, като най-често включва:

• антихелминтни лекарства: етиологичното лечение се осъществява с препарати от групата на бензимидазолите (мебендазол, албендазол), ивермектин и други, в определена доза и съответен дозов режим. Лечението с ивермектин обикновено е опция на първи избор, като лекарството се назначава в дози от 200 микрограма на килограм тегло дневно за два дни с последващо повторение на лечебния курс за постигане на оптимални резултати
• симптоматични средства: прилагат се локални и системни симптоматични средства за подпомагане на възстановяването, подобряване на комфорта на пациентите и намаляване рисковете от възникване на усложнения. При данни за развили се полиорганни усложнения се преминава към спешна реанимационна терапия. При данни за вторична бактериална инфекция е уместно включването на подходящи антибиотици

Прогнозата е добра при липса на усложнения и добър имунен статус на засегнатите и по-лоша при лица с компрометирана имунна защита, тежки полиорганни усложнения и липса на желания ефект от консервативното лечение.

Профилактиката е неспецифична и включва общи мерки за подобряване на хигиената, здравната култура и информираност на населението.

Изображения: freepik.com