Дисеминирана стронгилоидоза МКБ B78.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Женските паразити Strongyloides stercoralis от семейство Strongyloididae при инвазия на човешкия организъм водят до развитие на стронгилоидоза. Състоянието представлява типична геохелминтоза от антропонозен тип (поразява единствено човека) и се характеризира с ендемично разпространение в много страни. При определени групи пациенти в резултат от масивно опаразитяване и разпространение на паразитите в тялото може да се развие дисеминирана стронгилоидоза, която се асоциира с по-неблагоприятна прогноза и висок риск от дългосрочни усложнения.

Причинител и особености

Стронгилоидозата е разпространена предимно в районите с тропически и субтропически климат, като благоприятстващи фактори са ниската битова хигиена, лоши социално-икономически условия и ниска здравна култура на населението.

Характерно за епидемиологичния процес и биологичния цикъл на хелминтите е:

• източник и резервоар на инфекцията: източници на заболяването са опаразитените хора, които чрез фекалиите отделят във външната среда яйца на хелминтите. Важни резервоари на инфекцията са кучетата, котките и някои други видове бозайници
• механизъм на предаване: заразяването се осъществява посредством контактен механизъм, фекално-орален механизъм, автоинвазия
• биологичен цикъл: женските нишковидни нематоди отделят яйца, които още в лумена на интестиналния тракт на гостоприемника се превръщат в рабдитовидни личинки. Биологичният цикъл протича различно в зависимост от условията на външната среда. При наличие на оптимална температура, обилна влага и достъп го кислород рабдитовидните личинки съзряват, диференцират се полово и започват да произвеждат яйца. От яйцата се отделят нови рабдитовидни личинки, които продължават биологичния цикъл и се самоподдържат в почвата. При неблагоприятни условия отделените рабдитовидни личинки претърпяват метаморфоза и се превръщат в инвазивни филариевидни личинки. Те проникват в човешкия организъм през епидермиса или при консумация на контаминирани хранителни продукти. Биологичният цикъл на Strongyloides stercoralis е пример за явлението хетерогония, което представлява смяна на паразитното разделнополово поколение със свободно живеещо
• автоинвазия: възможно е и развитие на автоинвазия при проникване на ларвите в чревната стена или епидермиса на перианалната зона. Състоянието се наблюдава предимно при нарушена евакуация на чревното съдържимо
• патогенетични особености: до съзряването си във възрастни паразити, ларвите преминават последователно през интестиналния тракт, по хематогенен път достигат белия дроб, а чрез пулмоналните пътища попадат в устната кухина и се поглъщат повторно, при което се локализират в интестиналния тракт. Най-често се откриват в Либеркюновите жлези на дуоденума, панкреатичните и жлъчните пътища. Женските хелминти паразитират дълго време в организма на човека и могат да се запазят жизнеспособни в продължение на десетки години

Симптоми

Клиничното протичане при дисеминирана стронгилоидоза се различава от останалите форми на инфекцията по своето по-тежко протичане, неблагоприятна прогноза, по-висок риск от развитие на сериозни усложнения.

Дисеминираната стронгилоидоза се развива при преодоляване на белодробната бариера и нахлуване на хелминтите в артериалната циркулация.

При тази форма на заболяването се наблюдават различни по тежест клинични прояви, ангажиращи много органи в макроорганизма (характерно е развитието на полиорганни увреждания). Състоянието протича с развитие на папулозен обрив на мястото на проникване на паразита (при проникване през епидермиса), тежки пулмонални нарушения, стомашно-чревни, алергични и неврологични нарушения:

• белодробни и интестинални прояви: в белите дробове се развиват кръвоизливи и формиране на еозинофилни инфилтрати. В лигавицата на червата е хиперемирана, оточна, с наличие на кръвоизливи, ерозии и язви. Възможно е развитие на бронхопневмония, чревна обструкция, перфорация на чревната стена, обтурационна жълтеница, засягане на панкреаса и жлъчните пътища
• неврологични прояви: неврологичните прояви се дължат на развитието на менингит, енцефалит, мозъчен абсцес и се проявяват под формата на главоболие, припадъци, гърчове, парестеции
• алергичен синдром: алергичният синдром се асоциира с развитие на уртикариален обрив и сенсибилизация на макроорганизмите от екскретите и секретите, отделяни от паразитите

• прояви при автоинвазия: при тежко протичане и автоинвазия често се наблюдава така наречената larva currens (пълзяща ларва), за която са характерни нишковидни, бързопреходни обривни елементи, обикновено с еритемно папулозен характер. Дължината им е различна, най-често варират между пет и десет сантиметра. Тежестта на състоянието зависи от имунологичната реактивност на макроорганизма и степента на инвазия с хелминтите
• рискови фактори за тежко протичане: редица подлежащи фактори се асоциират с по-тежко протичане и неблагоприятна прогноза, като такива например са продължително лечение с кортикостероиди, химиотерапевтици и други имуносупресиращи агенти, след трансплантация на органи, при подлежащ захарен диабет с голяма давност, при хипогамаглобулинемия, подлежащ СПИН и други инфекции с ретровируси, терминален стадий на хронична бъбречна недостатъчност, хроничен алкохолизъм и много други, които повлияват имунната реактивност

Диагноза

Диагнозата се основава на информацията получена предимно от параклиничните, паразитологичните и образните изследвания:

• разпит и преглед: подробна епидемиологична анамнеза за посещение или пребиваване в епидемиологичен район, ниска хигиена, подлежащи рискови фактори и други на фона на обстоен клиничен преглед
• лабораторни изследвания: обикновено се установява еозинофилия, хипохромна анемия, тромбоцитопения, като при необходимост се назначават допълнителни, специализирани изследвания за оценка на общото състояние
• паразитологични изследвания: материал за паразитологичното изследване се взима от фекални проби, дуоденално съдържимо и храчки. Използват се и имунологични и серологични методи, като ELISA и полимеразна верижна реакция
• образни изследвания: често се налага извършване на образни изследвания, предимно ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза при дисеминирана стронгилоидоза е широка и се извършва с много паразитни и непаразитни заболявания, менингит, перитонит, сепсис с друг произход и други.

Лечение

Лечението при дисеминирана стронгилоидоза е трудно и понякога изисква повече време и по-високи дози лекарства, хоспитализация на пациентите и спешни реанимационни мероприятия. Прилагат се противопаразитни средства, предимно от бензимидазоловата група. При наличие на вторична инфекция се прилагат подходящи антибиотични средства, съобразно резултатите от антибиограмата.

Прогнозата при тази форма на стронгилоидоза е относително неблагоприятна, поради честото развитие на тежки усложнения и малките терапевтични възможности.

Основните профилактични мерки включват избягване на пряк контакт с почва, повишение на хигиенните навици и здравната култура.

Изображения: freepik.com