Стронгилоидоза, неуточнена МКБ B78.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При стронгилоидоза се наблюдава инвазия на организма с хелминтите Strongyloides stercoralis от род Strongyloides. Инфекцията протича под различни форми в зависимост от локализацията на болестното огнище, някои особености в клиничното протичане, като при невъзможност за категоризиране и охарактеризиране на процеса се говори за неуточнена стронгилоидоза.

Причинител и особености

Стронгилоидозата представлява хелминтоза (причинител са определен вид кръгли червеи), която се отличава с някои особености в епидемиологичния процес, жизнения цикъл на причинителите и патогенетичните характеристики на процеса.

Заболяване причиняват само женските нематоди, които се характеризират с малки размери и продукция на яйца, покрити от прозрачна обвивка. Характерно е следното:

• разпространение и честота: заболяването е особено разпространено в районите с топъл и влажен климат и ниски санитарно-битови условия
• резервоар и източник на инфекцията: източник на инвазията са заразените хора, а като важен епидемиологичен резервоар на заболяването служат котки, кучета и други видове бозайници
• механизъм на заразяване: човек се заразява при пряк контакт с почва, съдържаща паразитите или при консумация на контаминирани нискостеблени плодове и зеленчуци. Друг възможен механизъм на заразяване е автоинвазията, при която намиращите се в интестиналния тракт паразити проникват в циркулацията и водят до различни по тежест увреждания
• особености в жизнения цикъл: характерно за жизнения цикъл на паразитите е явлението хетерогония, което представлява смяна на разделнополовото паразитно поколение със свободно живеещо. При благоприятни условия (оптимална температура, достатъчно висока влажност и наличие на кислород) отделените от полово зрелите паразити рабдитовидни ларви претърпяват полова диференциация, оплождат се и продуцират яйца, които се превръщат в рабдитовидни ларви и цикълът продължава. Това позволява на паразитите да поддържат високи нива на опаразитеност на почвената повърхност. При липсата на необходимите условия рабдитовидните ларви претърпяват процес на метаморфоза и се трансформират в инвазиоспособни филариевидни ларви
• входна врата на инфекцията: нематодите проникват през епидермиса (най-често на долните крайници) и по хематогенен път достигат до интестиналния тракт. Възможно е и проникване по перорален път, при консумация от гостоприемника на контаминирани продукти
• патогенетични особености: проникнали в чревния тракт паразитите осъществяват сложна миграция, до развитието си във възрастни форми. Със системната циркулация и лимфната система достигат белия дроб, откъдето посредством пулмоналните пътища достигат трахеята. Поглъщат се повторно и ангажират интестиналния тракт. Най-често се локализират в дуоденума (Либеркюновите жлези), панкреатичните и жлъчните пътища

Симптоми

Клиничното протичане при неуточнена стронгилоидоза показва някои особености, като е характерно наличие на изразен полиморфизъм (голямо разнообразие от симптоми и засягане на различни органи и системи):

• въздействие върху организма: нишковидните нематоди оказват различно въздействие върху макроорганизма, включително травматично, механично, токсично, алергизиращо, което обуславя много от клиничните проявления на заболяването
• протичане: протичането на заболяването е в пряка зависимост от имунологичната реактивност на макроорганизма и интензивността на инвазията. Тежко и с развитие на усложнения протича състоянието при пациенти, лекувани продължително време с имуносупресивни средства, лица със захарен диабет или ретровирусна инфекция (HIV, СПИН), пациенти с терминален стадий на хронична бъбречна недостатъчност, при подлежащ алкохолизъм и редица други фактори и заболявания, които допринасят за драстичен спад на имунната реактивност
• алергичен синдром: при стронгилоидоза, неуточнена, клинично е възможно наличието на изразен полиморфизъм, като често се наблюдава развитието на алергичен синдром, протичащ с уртикария и периферна еозинофилия
• пулмонален синдром: при много пациенти се наблюдава развитие на пулмонален (белодробен) синдром, за който са характерни сухата спастична кашлица и тежкият задух
• интестинален синдром: чревните проявления на инфекцията са чести под формата на интестинален синдром, протичащ с развитие на чревна обтурация или перфорация, иктер, перитонит, различни диспептични нарушения
• неврологична симптоматика: при засягане на централната нервна система е възможно развитието на многостранни увреждания и полиморфна симптоматика, проявяваща се при тежко протичащи инвазии и протичаща с развитие на парестезии, главоболие, менингеален синдром

Диагноза

Диагнозата при неуточнената форма на стронгилоидоза се основава предимно на клиничните и паразитологичните изследвания:

• епидемиологична анамнеза и физикални находки: анамнезата и физикалният преглед дават оскъдна информация, въпреки което могат да подпомогнат диференциалната диагноза при изясняване на посещение или пребиваване в ендемичен район, подлежащи рискови фактори и клинични промени, характерни за стронгилоидозата
• лабораторни изследвания: лабораторно при повечето пациенти се наблюдава еозинофилия, тромбоцитопения и лека степен анемия, като са възможни и промени в маркерите на възпалението, раздвижване на чернодробните ензими и редица други показатели
• паразитологични изследвания: високо информативно значение имат откриването на яйцата на паразитите и техните рабдитовидни ларви във фекалии, дуоденално съдържимо и храчки. Прилагат се и серологични и имунодиагностични методики

Диференциалната диагноза се провежда с редица други паразитни заболявания, болести на храносмилателната и дихателната система, които в даден етап от своето протичане и еволюция показват идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при неуточнена стронгилоидоза често изисква индивидуални и комплексни мерки, като редица обстоятелства допълнително затрудняват лечението.

Обикновено се използва консервативен подход, като се назначават подходящи противохелминтни средства. Прилагат се бензимидазолови противопаразитни средства и симптоматични медикаменти за облекчаване на някои от проявите на инфекцията, подпомагане на възстановителния процес и ограничаване риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

При данни за тежки усложнения може да се наложи спешна хоспитализация и реанимационни мероприятия с комплексен характер.

Прогнозата при отделните пациенти варира в зависимост от интензитета на инвазията, засегнатите структури, общото състояние на болния и терапевтичните възможности.

Изображения: freepik.com