Шистозомиаза [билхарциоза] МКБ B65

Заболяването шистозомиаза [билхарциоза], наричано още охлювна треска, се причинява от кръвосмучещите трематоди от род Schistosoma.

Честотата му е изключително висока в Азия, Африка, някои райони на Южна Америка, като в над 70 страни заболяването има ендемичен характер.

Засягат се всички възрастови групи, без особени различия по отношение на пол и етнос.

Етиологичните причинители са различни представители от род Schistosoma, като в зависимост от конкретния причинител се наблюдават различия в клиничното протичане.

Отделните представители имах сходен жизнен цикъл, превръщайки се последователно в различни форми. Крайни гостоприемници са множество видове бозайници, включително и хората, а междинен гостоприемник са различни видове охлюви.

Заразяването на хората се осъществява при плуване или къпане в заразена вода.

Церкариите попадат върху кожата на потенциалния гостоприемник и проникват в кръвоносните съдове.

Разпространяват се в циркулаторната система на гостоприемника, преминавайки последователно през пулмоналните и порталните съдове, като през това време съзряват и се превръщат във възрастни форми.

Характерно е разпространението им по двойки от мъжки и женски индивид. Женската изхвърля яйца, които по съдовете могат да се изхвърлят от макроорганизма през отделителната или храносмилателната системи. По време на мигрирането им те се превръщат в мирацидии.

Попаднали във водна среда, мирацидиите търсят подходящ междинен гостоприемник.

Различни видове малки охлюви са гостоприемници за отделните видове шистозоми.

За Schistosoma mansoni това са представителите от род Biomphalaria.

За Schistosoma japonicum междинен гостоприемник са охлювите от род Oncomelania, а за Schistosoma haematobium и Schistosoma intercalatum такива са род Bulinus.

Попаднали в междинния гостоприемник мирацидиите преминават през няколко форми на спороцисти и се превръщат в церкарии,с което се затваря жизненият цикъл.

Някои от яйцата не се изхвърлят от макроорганизма.

Те се характеризират със силно изразени антигенни свойства и предизвикват интензивна алергична реакция от страна на имунната система.

Водят до развитие на локално грануломатозно възпаление, могат да причинят емболизация.

Клиничните признаци при шистозомиаза всъщност се дължат на останалите в макроорганизма яйца, като съществен фактор за тежестта на протичане има степента на инвазивност, броя и локализацията на яйцата.

Други фактори са имунологичното състояние на макроорганизма, наличието на придружаващи възпалителни, хематологични или неопластични заболявания.

Първите прояви възникват след инкубационен период в рамките на две до шест седмици след контакта със заразената вода.

Те включват неспецифични алергични признаци, като уртикария, сърбеж, главоболие, общо неразположение, диспептични нарушения.

Острата форма на заболяването е идентична при отделните форми на шистозомиаза.

Съществени различия се наблюдават при хроничните форми, в зависимост от засегнатите органи и системи в организма.

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза], протича с увреждане на отделителната и половата система.

Типични симптоми са дизуричните нарушения и хематурията. Възможно е развитие на полипи в пикочния мехур, стриктури на уретерите, хидронефроза, уроинфекции, хронична бъбречна недостатъчност.

При жените често се засягат матката и яйчниците, което може да резултира в нарушения в репродуктивните функции. При мъжете се засягат тестисите и простатата.

Състоянието се асоциира с повишен риск от развитие на злокачествено новообразувание на пикочния мехур.

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma mansoni [чревна шистозомиаза], протича с увреждане предимно на стомашно-чревния тракт.

Обикновено се наблюдават изразена хепатомегалия и спленомегалия, дизентериен синдром, кървава диария.

В хроничните стадии на заболяването се развиват фиброза и цироза на черния дроб, чернодробна недостатъчност, портална хипертония и асцит.

Съществено повишен е рискът от развитие на чернодробен карцином, карцином на жлъчния мехур, тежка анемия и малнутриция.

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma japonicum [азиатска шистозомиаза], в острия стадий протича като треска Катаяма, с характерните за нея миалгии, артралгии, фебрилитет, летаргия.

Относително често се развива кървава диария, уртикария, неврологични нарушения.

В хроничните стадии на заболяването се наблюдават нарушения в сърдечно-съдовата, белодробната и чернодробната функции.

Засягането на централната нервна система протича под формата на генерализирани или фокални гърчове, парестезия, трансверазлен миелит и други.

Други шистозомиази се дължат на инвазия, предизвикана от Schistosoma mekongi, Schistosoma mattheei или Schistosoma intercalatum.

Водят до тежко увреждане на черния дроб, слезката, половата система. Често протичат със значителен фебрилитет, изразена хепатоспленомегалия, ангажиране на регионалните лимфни възли и уртикариален обрив.

При шистозомиаза, неуточнена, не може да бъде установен конкретният причинител. Заболяването протича неспецифично и диагностицирането му е изключително затруднено.

При абортивна форма на заболяването или като част от острата форма се наблюдава развитие на церкариален дерматит или наричан още краста на плувците.

Обривът е неболезнен, бързопреходен, под формата на еритематозни или везикулозни лезии, засягащи обикновено крайниците и туловището.

Диагнозата при пациенти с шистозомиаза [билхарциоза] се основава на информацията получена от епидемиологичните, клинични, лабораторни и образни изследвания.

Анамнезата за пътуване до ендемичен район и контакт със съмнителни водоеми, в комбинация с микроскопското откриване на яйцата на паразита потвърждава диагнозата.

При кръвния анализ обикновено се установява намаление на еритроцитите, хематокрита и хемоглобина, еозинофилия.

Необходимо е микроскопско изследване на проби от урина, фекалии, биопсичен материал. Използват се и имунологични методи, като PCR техниката, ELISA и други.

Лечението се състои в активно отстраняване на паразитите и техните яйца от макроорганизма.

Прилагат се противопаразитни средства, антихистамини, аналгетици при необходимост. При тежко засягане на органите, се извършва реконструираща хирургична интервенция.

Прогнозата на заболяването е сериозна, поради тежките усложнения, които причинява.

Профилактиката се състои в подобряване на качеството на канализацията и водоснабдяването в ендемичните райони, повишаване на здравната култура на населението и достъпът до чиста вода.