Други шистозомиази МКБ B65.8

Шистозомиазата, наричана още билхарциоза или охлювна треска, се причинява от трематодите от род Schistosoma.

Различните представители от рода се срещат в различна честота и водят до разнородни клинични прояви.

Характерна е ендемичност в много райони на Азия и Африка за Schistosoma mansoni, Schistosoma japonicum и Schistosoma haematobium.

Те водят до развитие на заболявания с остър или хроничен характер, ангажиращи различни органи и структури в организма.

S. mansoni поразява предимно стомашно-чревния тракт, S. haematobium уврежда отделителната и половата система, а S. japonicum протича с ангажиране на интестиналния тракт и тежки циркулаторни нарушения.

Други шистозомиази се предизвикват в резултат от инвазия на:

• Schistosoma intercalatum

• Schistosoma mattheei

• Schistosoma mekongi

Причинителите имат сходен биологичен цикъл, преминаващ през няколко различни форми.

Краен гостоприемник са различни видове бозайници, включително хората, а междинен гостоприемник са малки охлюви от различни видове.

В охлювите се образуват така наречените ларвни форми церкарии, които проникват през здравата кожа на потенциалния гостоприемник и по хода на съдовете достигат до пулмоналната васкулатура, където продължават своето развитие.

Клиничното протичане се характеризира с остър стадий на алергични прояви и хроничен стадий, при които се поразяват вътрешните органи.

Острият стадий обикновено протича с неспецифични прояви, като главоболие, уртикария, общо неразположение, фебрилитет. Симптоматиката се изявява няколко седмици след контакт със заразена вода.

Хроничният стадий може да се прояви до една година след заразяването.

S. intercalatum ангажира предимно слезката, черния дроб, панкреаса и ректума, като при мигриране на шистозомите е възможно засягане и на половата система.

Шистозомиазата се асоциира с повишен риск от развитие на карцином на черния дроб.

S. mekongi е сходна по отношение на клиничното протичане с шистозомиазата, предизвикана от S. japonicum, но тук протичането е по-тежко. Наблюдават се някои от следните признаци:

• повишение на телесната температура
• уртикариален обрив
• гадене и повръщане
• диария
• главоболие
• бронхопневмония
• хепатоспленомегалия
• ангажиране на регионалните лимфни възли

Прогнозата при тази форма е изключително сериозна и често се наблюдават различни усложнения.

Краен гостоприемник за S. mattheei са кози, овце, говеда и друг едър рогат добитък. Човек се заразява рядко и заболяването протича неспецифично.

За поставяне на диагнозата е необходимо откриване на яйцата на причинителя.

Епидемиологичната анамнеза за контакт със заразена вода или посещение на ендемичен район, в комбинация с характерните клинични признаци насочват към паразитно заболяване.

Необходимо е провеждане на редица лабораторни, серологични и паразитологични изследвания. Кръвният анализ обикновено показва различна по степен анемия и еозинофилия.

Особено ефективен метод е микроскопското изследване на урина, фекална проба или други тъканни течности.

От образните изследвания при необходимост се прилагат рентгенография, ехография или компютърна томография.

Диференциалната диагноза включва:

• малария
• балантидиоза
• вирусен хепатит
• висцерална лайшманиоза
• тропическа спленомегалия
• миелопролиферативни заболявания

Лечението на пациенти с други шистозомиази е насочено предимно към ликвидиране на причинителя и неговите яйца.

Това се постига със системно приложение на противопаразитни химиотерапевтици, в комбинация със симптоматични средства. При необходимост се прилага хирургично лечение.

Прогнозата при отделните пациенти се определя въз основа на степента на инвазия, имунологичния статус на пациента, тежестта на протичане и ефективността на приложената терапия.