Шистозомиаза, неуточнена МКБ B65.9

Трематодите от род Schistosoma водят до развитие на паразитозата, наречена шистозомиоза, билхарциоза или охлювна треска.

Заболяването има ендемичен характер в много страни в Африка, Азия и някои части на Америка. Засягат се всички възрастови групи, без съществени различия между половете.

Шистозомиаза, неуточнена, е форма на заболяването, при която не е възможно идентифициране на конкретния причинител.

Представителите, които най-често водят до развитие на заболяване, са:

• Schistosoma mansoni

• Schistosoma haematobium

• Schistosoma japonicum

• Schistosoma intercalatum

Имат сходен биологичен цикъл, като развитието им преминава в няколко различни форми.

Крайни гостоприемници са различни видове бозайници, в това число и човекът, а различни видове малко охлюви са техни междинни гостоприемници.

Човек се заразява с отделените от охлювите церкарии във водните басейни. Тези малки, свободно плуващи ларвни форми могат да оцелеят до три дни.

При намиране на подходящ гостоприемник, те се прикрепят върху неувредената кожа и проникват в съдовете.

Инкубационният период на заболяването обикновено е в рамките на две до шест седмици, след което се развива острата форма на шистозомиаза.

За нея са характерни следните клинични прояви:

• главоболие
• общо неразположение
• уртикария
• диспептични нарушения
• диария
• фебрилитет

Хроничната форма е налице след няколко месеца, дори година след заразяването. При нея се наблюдава увреждане на различни органи и системи в организма, в зависимост от конкретния причинител.

Така например за S. haematobium е характерно увреждането на половата и отделителната система, с развитие на стриктури на уретерите, хидронефроза, бъбречна недостатъчност.

S. mansoni уврежда специфично интестиналния тракт и води до дизентериен синдром, малнутриция, фиброза и цироза на черния дроб, с последващо развитие на чернодробна недостатъчност, с характерните за нея портална хипертония и асцит.

S. japonicum в острия стадий протича под формата на така наречената треска Катаями, докато за хроничната форма са характерни увреждания на храносмилателната система.

Често се наблюдават развитие на различна по степен анемия и еозинофилия и увеличение на регионалните лимфни възли.

Клиничните прояви на заболяването са в резултат на отделените от трематодите яйца.

Някои от тях напускат макроорганизма през отделителната и храносмилателната система, но много от тях остават.

Те са силно антигенни и провокират интензивна реакция от страна на имунната система, водят до локално грануломатозно възпаление, могат да доведат до емболизация.

Диагнозата на тази форма на шистозомиаза се поставя след подробен разпит на пациента за контакт със заразена вода, обстоен физикален преглед, множество лабораторни, паразитологични и инструментални изследвания.

Особено висока информативна стойност има микроскопското откриване на яйцата на трематодите в урина, фекална проба, биопсичен материал.

При необходимост се прилагат ехография, рентгенография, компютърна томография.

Диференциалната диагноза включва следните заболявания:

• малария
• висцерална лайшманиоза
• миелопролиферативни заболявания
• вирусни хепатит
• други паразитози
• балантидиоза

Лечението на пациентите с шистозомиаза, неуточнена, цели отстраняване на паразитите и техните яйца, което се постига с различни противопаразитни агенти. При някои пациенти се налага извършване на хирургична интервенция.

Усложненията, които могат да възникнат в резултат на шистозомиазата, са разнородни, в зависимост от локализацията на засегнатите структури.

Възможно е развитие на обструкция на гастроинтестиналния тракт, повишен риск от карцином на пикочния мехур, жлъчния мехур и черния дроб, малнутриция, терминална бъбречна или чернодробна недостатъчност, репродуктивни нарушения и други.

Основните профилактични мерки се състоят в повишаване на здравната култура на населението, контрол над популацията на междинните гостоприемници и подобряване на канализационната система и водоснабдяването.