Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma mansoni [чревна шистозомиаза] МКБ B65.1

Кръвосмучещите трематоди от род Schistosoma предизвикват заболяването шистозомиаза.

Изключително висока честота и ендемичен характер се наблюдава в много райони на Азия, Африка, Близкия Изток, Карибите.

В зависимост от конкретния причинител, се наблюдават съществени различия в клиничното протичане на тази паразитоза.

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma mansoni [чревна шистозомиаза] представлява трематодоза, ангажираща стомашно-чревния тракт.

Заразяването става при контакт с контаминирана вода, като мъжете боледуват по-често.

Паразитът има сложен жизнен цикъл и преминава през различни етапи до достигането на активни зрели форми.

Междинни гостоприемници са охлювите от вида Biomphalaria.

Крайни гостоприемници са човекът и някои други видове бозайници.

Заболяването се дължи на яйцата на трематодите, които не са успели да напуснат интестиналния тракт.

Те предизвикват алергична реакция от страна на организма и водят до местна възпалителна реакция.

Яйцата стимулират развитието на грануломатозна реакция, с участието на Т клетки, макрофаги и еозинофили.

Най-често се засягат червата, слезката и черният дроб, поради богатото си кръвоснабдяване. Симптоматиката зависи от броя и локализацията на яйцата в организма.

Инкубационният период е няколко седмици, като през това време се появяват първите неспецифични признаци на заболяването, които включват общо неразположение, главоболие, диспептични нарушения, болка в коремната област, запек или диария, анорексия.

Характерни са пет стадия на заболяването:

1. Стадий на инвазия: характеризира се с бързопреходен сърбящ дерматит

2. Хиперсензитивен: характеризира се с обща слабост, понижен апетит, главоболие, повишаване на температурата, ставно-мускулни болки, кашлица и уртикариален обрив

3. Остър чревен: протича като тифоподобно заболяване, с увеличен черен дроб и слезка, лимфаденит и дизентериен синдром, състоящ се в гадене, повръщане, коремни болки, диарии с тенезми и загуба на апетит и телесна маса

4. Хроничен стадий: изчезва болковият синдром, наблюдава се редуване на запек с диария и ректално кървене

5. Необратим стадий: в хроничния стадий при пациенти с интензивна инвазия се развива фиброза на черния дроб, в последствие цироза, портална хипертония, асцит.

Обикновено е налице хепатоспленомегалия, повишение на телесната температура, по-рядко генерализирана лимфаденопатия.

При нелекувани или неправилно лекувани пациенти могат да се развият някои от следните усложнения:

• кървене от гастроинтестиналния тракт
• обструкция на гастроинтестиналния тракт
• малнутриция
• сепсис
• тежка анемия
• асцит
• чернодробна недостатъчност
• карцином на черния дроб

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• язвена болест
• панкреатит
• висцерална лайшманиоза
• миелопролиферативен синдром
• тропическа спленомегалия

Диагнозата при пациенти с шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma mansoni [чревна шистозомиаза], се базира на данните от анамнезата и епидемиологичните особености, физикалния преглед, лабораторни, микробиологични и образни изследвания.

Пълната кръвна картина обикновено показва различна по степен анемия, еозинофилия, а при тежки поражения в слезката са налице и промени в нормалните стойности на белите кръвни клетки.

Необходимо е изследване на фекалиите, за откриване на яйцата на паразита. Прилагат се и серологични и антигенни методи за диагностика.

От образните изследвания особено важно значение имат извършването на ехография, ендоскопия и компютърна томография.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо извършване на сигмоидоскопия, проктоскопия или горна ендоскопия с биопсия и хистологично типизиране на причинителя.

Лечението се осъществява с медикаментозни средства и хирургична интервенция. Използват се различни противопаразитни агенти, чиято цел е убиване на възрастните форми и яйцата.

Необходима е специфична профилактика в ендемичните райони и подобряване на канализацията и водоснабдяването.