Церкариален дерматит МКБ B65.3

Шистозомиазата е паразитно заболяване, което се причинява от различни представители от род Schistosoma.

Разпространена е повсеместно, като особено висока честота и ендемичност се наблюдават в много страни в Африка и Азия.

Паразитите се отличават с редица особености в жизнения цикъл, като преминават в няколко различни форми.

Краен гостоприемник е човекът и някои други видове бозайници, а междинен гостоприемник са различни охлюви.

За Schistosoma mansoni специфичен междинен гостоприемник са охлювите от вида Biomphalaria, за Schistosoma japonicum междинни гостоприемници са вида Oncomelania.

В охлюва се осъществяват важни етапи от трансформирането на различните форми.

Заразяването на човек се получава след контакт с контаминирана вода.

Абортивната форма на заболяването протича под формата на церкариален дерматит, наричан още краста на плувците.

Причинява се от контакт с отделените от охлювите церкарии, които представляват малки, свободно плуващи ларви. Могат да оцелеят до 72 часа след освобождаването им от междинния гостоприемник, след което загиват.

При намиране на подходящ гостоприемник, те се прикрепват за кожата му и проникват през непроменената дерма.

При неуспешното им проникване, се развива само дерматит.

Обривът е бързопреходен, с характерни еритематозни лезии, разположени обикновено по трункуса и крайниците.

Обривните единици рядко са сърбящи или болезнени.

Състоянието обикновено е самоограничаващо се и преминава в рамките на няколко дни.

Острата форма на шостозомиазата също може да протече с развитие на дерматит, но са налице и други симптоми, като общо неразположение, главоболие, диспептични нарушения.

Те се проявяват няколко седмици след контакта със заразената вода.

При някои пациенти са налице хепатоспленомегалия и увеличаване на регионалните лимфни възли.

При хроничната форма на протичане на шистозомиазата изключително рядко се наблюдават кожни промени.

Диагнозата се базира предимно на епидемиологичната анамнеза и данните за контакт със заразена вода.

На повишен риск са изложени децата, които си играят около водоизточниците и жените, които перат своите дрехи там.

Клиничните признаци са характерни и насочващи за поставяне на диагнозата.

Състоянието трябва да се разграничава от някои други кожни заболявания, ухапвания от насекоми, кожна алергична реакция.

Лечението при пациенти с церкариален дерматит е локално и предимно симптоматично. Необходимо е провеждане на специфична химиопрофилактика с цел превенция от развитие на заболяването.

Профилактичните мерки се състоят в повишение на здравната култура, контрол върху популацията на междинните гостоприемници и подобряване на водоснабдяването и канализацията.

Прогнозата на дерматита е изключително благоприятна. Усложнения се развиват рядко и обикновено се състоят във вторично бактериално инфектиране на лезиите.