Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Хелминтози Шистозомиаза [билхарциоза] Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза]

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза] МКБ B65.0

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза] МКБ B65.0 - изображение

Шистозомиазата е паразитно заболяване, което се предизвиква от кръвосмъчещи трематоди от род Schistosoma.

Заболяването е изключително сериозно, характеризира се с висока смъртност и развитие на усложнения.

Schistosoma haematobium - възрастна формаОсобено висока е честотата му в развиващите се страни в Африка, Близкия Изток, Азия, Южна Америка.

В много страни заболяването е ендемично, като в световен мащаб ежегодно се описват приблизително 200 хиляди нови смъртни случая.

Мъжете се засягат малко по-често.

Редица представители от рода Schistosoma предизвикват заболяване при човека, като за отделните представители са характерни определени различия в клиничното протичане.

Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза], е описана за първи път от немския хирург Theodore Bilharz през 1851 г.

Човек се заразява с ларвите на паразита при контакт със заразена вода. В организма ларвите се развиват до активни възрастни форми, като живеят в кръвоносните съдове.

Женските индивиди снасят яйца, някои от които се изхвърлят с урината, други остават в тялото и предизвикват имунна реакция.

Жизненият им цикъл се характеризира с известни специфични особености.

Шистозомите заразяват податливи сладководни охлюви в ендемичните райони. Инфектираните охлюви освобождават церкарии, четири до шест седмици след заразяването.

Церкариите са малки, свободно плуващи, дълги един милиметър ларви, които могат да оцелеят до 72 часа. Ако не намерят гостоприемник, към когото да се прикрепят, бързо загиват.

При намиране на подходящ гостоприемник, церкариите се прикрепят и проникват през здравата кожа до пулмоналните съдове.

По време на миграцията, церкариите претърпяват метаморфоза и се превръщат в шистозомули. След това мигрират през белодробните капиляри в системното кръвообращение и достигат до порталните вени, където съзряват.

Schistosoma haematobium - яйцаСлед като мигрират до везикулраните вени, Schistosoma haematobium започват да произвеждат яйца.

Един възрастен индивид произвежда от 20 до 200 яйца. Яйцата са силно антигенни и могат да предизвикат интензивна грануломатозна реакция.

Мигрирайки през стената на пикочния мехур, се изхвърлят навън с урината.

Възможно е образуване на грануломи в матката, маточните тръби, яйчниците. При мъжете често се засягат тестисите, простатата, епидидимът.

Изхвърлените с урината яйца, започват процес на зреене и се превръщат в мирацидии.

Свободно плуващите мирацидии оцеляват в рамките на една до три седмици в прясна вода, за което време трябва да заразят податлив охлюв и да завършат жизнения цикъл.

В инфектирания охлюв се размножават две поколения спороцисти, узряват до церкарии и попаднали в нов гостоприемник започват новия жизнен цикъл.

Първите клинични симптоми се появяват след инкубационен период от две до четири седмици и включват:

  • сърбеж
  • главоболие
  • отпадналост
  • диспептични нарушения
  • увеличение на регионалните лимфни възли

По лигавицата на пикочния мехур се получават малки язви, наблюдават се обширни нарушения на подлигавичния слой и мускулатурата, които могат да доведат до развитие на стриктури на уретерите, хидроуретер, хидронефроза, уроинфекции, хронична бъбречна недостатъчност.

Типичните признаци, свързани със засягане на пикочния мехур, се проявяват след няколко месеца от Schistosoma haematobium - засягане на пикочния мехуринвазията.

Те включват хематурия и дизурични нарушения.

С напредване на фиброзните изменения на пикочния мехур, интензивността на хематурията намалява.

Дизуричните смущения са по-силно изразени при засягане на шийката на пикочния мехур.

Често се наблюдава развитие на вторична бактериална уроинфекция, което значително влошава състоянието на болния.

Възможно е образуване на полипи в пикочния мехур и обструктивна уропатия.

Описана е и атипична форма на заболяването, с единствен симптом терминална хематурия.

Инфекцията се асоциира с повишен риск от развитие на сквамозен карцином на пикочния мехур.

При диференциалната диагноза на този тип шистозомиаза е важно разграничаването й от бъбречна туберкулоза, остър нефрит и рак на урогениталния тракт.

Диагнозата при шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза], се базира на информацията получена при разпита на пациента, физикалния преглед, лабораторни и инструментални изследвания.

Анализът на кръвта може да покаже еозинофилия, промяна в нормалните стойности на еритроцитите и хемоглобина, понижение на показателите, отразяващи бъбречната функция.

Анализът на урината обикновено установява хематурия, протеинурия, левкоцитурия.

Schistosoma haematobium - диагнозаОт изключително важно значение е микробиологичното изследване на урината и откриване на яйцата.

Особено чувствителен метод е PCR технологията. В зависимост от броя на установените в урината яйца може да се определи тежестта на инфекцията.

Често се прилагат и серологични методи, като най-разпространен е методът с ELISA.

От образните изследвания често се прилагат рентгенография, ехография, урография и интравенозна пиелография.

Диагнозата се потвърждава след извършване на цистоскопия и биопсия с хистологично изследване на получения материал.

Лечението е симптоматично, патогенетично и хирургично, в зависимост от състоянието на пациента. Прилагат се антибиотици и химиотерапевтици, които унищожават причинителя и предпазват от развитие на вторични бактериални усложнения.

Хирургичната терапия цели възстановяване на нормалната структурна и функционална цялост на пикочния мехур и уретерите.

В ендемичните райони профилактичните мерки се състоят в следното:

  • превантивна химиотерапия за най-рисковите групи
  • осигуряване на доставка на чиста вода
  • подобряване на здравната култура
  • подобряване на водоснабдяването и канализацията
  • контрол върху популацията на охлювите

Прогнозата при отделните пациенти варира в зависимост от тежестта на клиничната картина и състоянието на болния.

4.5, 8 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза] МКБ B65.0

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО